Как реагираха родителите ви, когато решихте да се разделите/разведете?

  • 7 839
  • 120
Здравейте,

Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека. Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен, но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да  живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.

Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора?  За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?
Виж целия пост
# 1
Аз просто ги уведомих. Дори не съм се разпростирала за причините, не смятам, че е тяхна работа. Никога не бих се съобразявала с мнението на други хора за такова важно решение касаещо лично мен и моето дете. Нямам нужда от външна подкрепа, аз съм достатъчно зряла и разумна и съм в състояние да вземам решения.
Даже не ми беше хрумнало да им искам мнението и да чакам подкрепа от тях.
Дори и да останеш с този мъж, който те бие и ревнува, детето пак няма да има стабилна семейна среда. Ти трябва да решиш дали искаш да си прекараш дните в страх и тормоз.

Допълвам се да кажа, че мен никога никой не ме е удрял. Ако ми се случи, ще се изнеса на момента и ще му разкажа играта. Ще съжалява, че се е родил тоя бияч на жени.
Виж целия пост
# 2
А защо им искаш мнението? Ти би ли искала дъщеря ти да я шамарят? Ако не, ти защо търпиш? Заради леля Гичка или баба Пенка?

Ти си господар на живота си, а не околните. Не си длъжна да искаш ничие мнение относно развода си.
Виж целия пост
# 3
Аз имам дъщеря (малка е) и бих си я прибрала на секундата, ако мъжът и си позволи да я удари.
Виж целия пост
# 4
Родителите винаги трябва да се обичат, но да се слушат, не винаги. Да живееш като мъченица в името на някакво хипотетично щастие на детето е меко казано идиотизъм. Дете на 7, 8 годинки, освен ако нарочно не му се набива в главата какво ужасно нещо се е случило много бързо ще свикне, че мама и татко са разделени и ще го приема за напълно нормално, както и новите ви партньори. А на 31 ти  мъж ще си намериш веднага щом наистина поискаш да си намериш и вероятността този път да случиш е голяма. Майка ти и бащата ти накрая ще приемат решението ти дори и да минете през някакви тегави периоди и колкото по-убедена изглеждаш в това което правиш, по-бързо ще го приемат. Обмисли си добре битовите и финансовите неща и как с БНД да останете в някакви що годе цивилизовани отношения и да не си правите драми за детето, другото е лесно.
Виж целия пост
# 5
Боже, ти би могла да си ми дъщеря - не мога да си представя хора на моята възраст да са против детето им да е щастливо и спокойно. Да, дали са ти едни съвети които са си верни, че много млади сега палят, фръцват се за нищо и си хващат шапката. Но това са съвети тип - Премисли, наистина ли си права, наистина ли това е важното... Но няма да позволят на  някакъв да им тормози детето. Ако правилно разбрах, обаче, те не зная какво се случва?
Ами съобщаваш им решението си и какво го е породило. Толкоз.
Добре е да имаш подкрепата им, няма да е лесно с детето, но и да не са зад теб, ще се справиш.
Виж целия пост
# 6
Работата на родителите е да обичат и подкрепят детето си!
Знаят ли вашите, че ядете бой и сте подложена на домашно насилие?
Ако отговорът е да и въпреки това продължават да ви казват да си премълчите и оправите нещата, то те не са родителите които заслужавате! Днес шамарче едно две, после може да посегне на детето , а колкото други жени вече са не са между живите именно защото дават шансове!
Спасявайте се, това е вашият живот и този на детето. Чуждото мнение не трябва да ви е фактор. Който иска да прощава и да няма раздели и развод , да ходи той да живее с този насилник и да му яде шамарите!
Виж целия пост
# 7
За съжаление много от родителите ни имат тази комунистическа нагласа. Да се търпи до кога, докато те пречукат ли или докато започне да посяга на детето си. Събирай си багажа и бягай от насилието. То с времето ще се увеличи. Детето не го мисли, то ще свикне и то не е единственото. Пази себе си и детето, на всички които не те подкрепят - майната им. Родителите ти трябва да свикнат с тази мисъл и да приемат нещата. Все пак живеем в 21 век. Бъди разумна и се пази за да не влезнеш в онези черни хроники на жертви на насилие. Ти си вече жертва….
Виж целия пост
# 8
Леле, не очаквах толкова бързо да получа мнения по темата. Истината е, че те не са наясно, че е имало преди 3 години шамар, нито постоянна ревност. Както и не знаят сигурно 80% от нещата, които се случват между нас, защото аз им ги спестявам. Не искам да ги притеснявам, излишно. Да, не съм пребивана системно, също и не живея нон-стоп под стрес, но истината е, че тези сътресения, които сме имали преди са ми се отразили психически, просто не мога да кажа, че го обичам, след като знам, че ми е посегнал и след този момент нещата между нас тръгнаха надолу. Чувствата ми изстинаха бе, хора. Опитвам се, в името на детето, да дам шанс, защото той го иска и постоянно ми казва, че ме обича и че не може да повярва колко добър човек съм. Но явно не мога да простя и това си е... В момента записах да уча нещо допълнително и съм намалила работата. След като си стъпя на краката финансово ще трябва да седнем и да си изясним нещата. Знам, че той няма да се откаже лесно и  се съмнявам, че ще бъде достатъчно "разбран" като мен, но явно нямам кой знае какви варианти.
Ясно ми е, че истинските родители ще си подкрепят детето си в решенията му, но те в момента толкова много ни се радват и харесват като семейство, че ще им бъде голям шок такава новина.
Виж целия пост
# 9
Ти се вълнуваш от мнението на родителите си? Много странно. Какво значение има, те няма да живеят с мъжа ти?

Аз на моите не им казах, че се развеждам. След няколко месеца майка ми беше сънувала нещо за мен и попитала сестра ми: "Да не би В да се развежда?", тоест някак си сама се беше усетила Simple Smile Така че разбраха на свършен факт. После казаха - щом така си решила, със сигурност е правилно, и толкова.
Виж целия пост
# 10
Здравейте,

Скрит текст:
Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека.
Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен,
Скрит текст:
но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да  живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.

Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора?  За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?

Брех !? Това, горното изречение, го срещам за 10-ти пореден път в 10-тте последни теми в този раздел !?
Или някаква епидемия, или някаква мода. Което май е едно и също... Що така, бе Марче?
Виж целия пост
# 11
Аз развод нямам, но раздели предостатъчно. Моите родители винаги са ме подкрепяли, даже виждаха, че ситуацията е вкисната още преди мен... Живота е твой и ти трябва да гледаш себе си, те няма да живеят с този човек и неговото отвратително поведение. Стягай си багажа и да те няма...
Виж целия пост
# 12
Те не се радват на вашето семейство, а на фалшивата представа за вашето семейство, което ти си им създала. Разбирам те, аз също не съм казвала на нашите за проблемите в първия ми брак, за да не ги тревожа, но когато реших да се разведа, им споделих причините и естествено ме покдрепиха.
Но в крайна сметка и да не те подкрепят (не вярвам), не можеш да останеш в брак с тормозител заради тях.
Виж целия пост
# 13
Здравейте,

Скрит текст:
Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека.
Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен,
Скрит текст:
но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да  живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.

Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора?  За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?

Брех !? Това, горното изречение, го срещам за 10-ти пореден път в 10-тте последни теми в този раздел !?
Или някаква епидемия, или някаква мода. Което май е едно и също... Що така, бе Марче?
Щото, Марчиното, разни мъжлета си мислят, че като имаш дете и вече няма къде да бягаш. Защото жената в този момент е в слаба и неизгодна позиция финансово и емоционално, и те почват да показват рогата.
Виж целия пост
# 14
Здравейте,

Скрит текст:
Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека.
Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен,
Скрит текст:
но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да  живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.

Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора?  За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?

Брех !? Това, горното изречение, го срещам за 10-ти пореден път в 10-тте последни теми в този раздел !?
Или някаква епидемия, или някаква мода. Което май е едно и също... Що така, бе Марче?

Ще се изненадаш колко мъже всъщност имат супер проблем по време и след бременност, че вече не са център на света на жената...тъжно, но факт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия