Имоти за деца и внуци

  • 17 147
  • 575
# 120
По темата.
Да,дъщеря ни е осигурена с жилища.По стечение на обстотелствата.
И двамата с мъжа ми наследихме апартаменти .Аз твърде рано-на 19години.
После надграждахме.Купихме си общ имот.
  Учили сме и сме живяли в чужбина повече от 10 години,но голямата си мечта осъществихме тук.

Имаме дъщеря.
За нас е много важно тя да има собствено жилище.
И да нямахме наследствени имоти,пак щяхме да се постараем да и осигурим нещо.

Да,ние така сме решили.Това е наше желание,но не и задължение.
Никой  не е длъжен да осигурява жилище на децата си.

Няма гаранция в този живот кой къде ще живее,учи,работи.



Виж целия пост
# 121
Скрит текст:
Е, новите поколения съвсем са си вдигнали изискванията.
Гледам горните суми и се чудя, ами ние сме трима, не се лишаваме от нищо и разходите ни за храна са 800 лв/месец. Как ли се храни този студент от примера по-горе.
сметката за отопление, вода , интернет и неограничен тел за 200+квадрата ми е 200лв.
транспорта за студенти - за всички линии - 21.50 лв/месец
Защото и ние сме били студенти, и то началото на прехода, разчитах само на стипендия и на заплата като сервитьорка. Пък и претенции нямах да живея на квартира, а живеех на общежитие. Сега погледнах и наемите - двустаен 650 лв. Сега ако някой е решил да обитава цял апартамент.....


Картата за студенти в София е 15 лв на месец за всички линии.
800 лв за храна за трима не знам как става, сигурно ядете малко. Ние даваме повече и сме двама. Но аз съм взискателна, не купувам разни готови кайми от пликче и обичам риба, а тя е по-скъпа.
Живеем в тухлен апартамент, старо строителство с отделна кухня, хол и спалня. Не отопляваме само банята и плащаме по 250 лв на месец за ТЕЦ, това без топла вода. Отделно ни е тока вече, включващ бойлер.

Общежитието е ясно, че си остава най-достъпно и нелош вариант. Не знам какъв е проблема с дървениците, моите колеги си живееха масово на общежитие и не са имали дървеници. Бяхме бакалавър в периода 2012-2016, не е било преди сто години.

2010-2014 беше в СУ синът. Общежитието беше повече от отврат. Мъжът ми е ходил в казарма, виждал е мизирия, та даже той подскочи "не сме намерили детето на улицата". Та помня какво давахме тогава -  грубо1000 (600 + наем). После като почна работа беше под наем - последно в Манастирски ливади: спалня с холокухня -750 лв. Ами, дюшеш е да ги спестиш
Виж целия пост
# 122
В манастирски ливади наемите са високи.

Аз съм от София и учех в СУ, не съм живяла на общак. Обаче ходех на гости на приятелки. Чак мизерия не видях. Някои бяха облагородили с тапети или свое бюро, което излиза далеч по-изгодно от наем. Едната ми приятелка живееше с две момичета от нейния град. Приятелки бяха, уважиха им желанието да живеят заедно в една стая. Едната си беше донесла легло, баща й го беше сглобил и спеше на хубав матрак. Другите легла бяха много гадни, факт. И пак едно легло, дори по-старо или втора употреба, не е кой знае какво вложение. Имаха си и малък хладилник, който бяха откупили от предишни квартиранти. Въобще живееха си нормално, моята приятелка до последно живя там, защото беше доста изгодно за нея. Не бяха в ремонтирани стаи.
Не казвам, че е много ок да се ремонтира от самите деца или родители, но едно легло и бюро примерно не са непосилни, едни тапети също. Това поне видях с очите си от моите приятелки. Иначе не подкрепям никой да живее в мизерия, надявам се вече тези общежития да са оправени от университета.
Виж целия пост
# 123
Чак пък и внуци, не е ли прекалено.
Дайте на децата си любов, грижа, не крещете , не унижвайте....Колко от вас са получили имот от родителите си, но са били лишени от добро отношение?
Никой на никого не е длъжен да осигурява нищо, особено пък жилище на децата си. Така ги лишавате от възможността да мислят, да се борят и търсят решениея в живота си, сега ще кажете ама аз, само жилище осигурих, иначе другото моето дете се оправя.
Има една сентенция: Който много събира, друго после прахосва.
А колко от вас живеят заради децата си и нямат собствен живот и, като казвам деца визирам над 18.
Имам примери пред себе си на презадоволени "деца", единят от нищо неправене деградира, продаде имота, харчи парите и техните го издържат. Мислете за себе си, мислите най-доброто за децата си, но това дали е най-доброто?  Човек трябва да обича децата си, да се грижи за тях, но до време, нека те поемат живота си и градят. Едно е сам да придобиеш нещо, друго е на готово.  Оценяваш го по друг начин.  Стоят празни имоти, децата в чужбина, имота, като средство за контрол и манипулация на детето, натякване.....Аз си дадох живота, младините за теб, ти....
Нарушили се закона на даване, взимане следват много скъсани отношения. Отново се сещам за случай осигурен имот и "младите" натякват това не било имот, кутийка, какво били постигнали родители в живота. Наглост!
Виж целия пост
# 124
Мда, доста различно е това което описваш. Първата година легло занесохме, ама мухъла в банята си беше там. Що Саво замина... Нямаше как да си вземе леглото и да си го носи във Варна през ваканцията (хладилничето преорстъпи на колега, който се изнесе на квартира). За следващата година отново се кандидатства за общежитие - няма гаранция къде ще те разпределят, и не, беше в друго, айде наново... ми, благодаря.
Виж целия пост
# 125
Защо противопоставяте имането на имот, на това, че сте инвестирали пари в образование или пътешествия?
Защото за много хора средствата не достигат за всичко.
То и на мен не ми достигат за замък и самолет, но казвам, че имам пари за образованието да платя.
А и темата е зададена : "Имоти за деца и внуци"... образование, пътешествия не виждам
Аз друго се чудя, какво му плащате на това образование в България или в Европа. Плюс, че и да няма пари за образование има заеми, грандове, стипендии.
Точно преди малкият да тръгне първи клас, значи каката е била четвърти клас плащах за нея:
-  урок по специалист по дислексия - 30 лева/ час;
- уроци по рисуване - 20 лева
- започна уроци по английски - 15-20 лева
За сина:
- китара - 10 лева/ час
- солфеж и пиано - 15 лева/ час
В един момент като теглех чертата - половината ми заплата заминаваше.
Лятото и на каката по нейно желание добавихме солфеж и пиано.
Позабравила съм някои неща, но в един момент само за нея заминаваха по 80 - 100 лева на седмица.
Към това и ипотеката като добавим и изплезих езика.
Виж целия пост
# 126
Сефора, пълнолетните деца (след гимназиална възраст, да кажем, понеже тя се завършва след пълнолетие у нас) нямат място в дома и в джоба на родителите си.
Виж целия пост
# 127
Държали са да ни осигурят, на тях също са осигурявали. Ние като деца категорично отказахме и наскоро при покупката на втори наш дом и съответно предложена помощ от тяхна страна ми се каза, че отказът ми боли и се почувствах ужасно. Има хора, които са щастливи да помагат и искат да го правят, аз също държа да го направя за децата си. Не съм очаквала, че ще ги боли от това, че искам да се справям сама в живота. Все още ми е кофти, честно казано, наскоро се случи.
Виж целия пост
# 128

смисъла на темата е имоти за деца и внуци

Да, а смисълът на имотите е да им се помогне. И в тази връзка се каза, че алтернатива на имотите може да бъде образование.
Виж целия пост
# 129
Чувствам се длъжна да им осигуря образованието. Другото е бонус, който вероятно ще получат едва когато пукна.

Голямото е студент и действително ми отиват поне 1100лв.на месец, но считам образованието за най - добрия старт, който бих могла да осигуря.

Иначе и за двете ми деца има еднакви по размер и с идентична локация апартаменти. Т.е. за всеки по един, но като чета и аз какви чудеса стават с тез наследства и простотии, изобщо нямам намерение нито да ги светна, че сме предвидили  нещо, нито да го раздавам.
Първо намирам, че така ги връзвам с локация, а не искам. Второ им се дава фалшиво чувство за сигурност и се започва правенето на деца, без нищо зад гърба им....абе не им трябват апартаменти. Като изплатят по един собствен, втория ще е от нас.
Виж целия пост
# 130
Сефора, пълнолетните деца (след гимназиална възраст, да кажем, понеже тя се завършва след пълнолетие у нас) нямат място в дома и в джоба на родителите си.

Точно това имах и аз предвид и наложените във времето модели.
Виж целия пост
# 131
Сефора, пълнолетните деца (след гимназиална възраст, да кажем, понеже тя се завършва след пълнолетие у нас) нямат място в дома и в джоба на родителите си.

Не съм съгласна. Даже и по закон издръжка се дължи до 25-та година ако учат.  Ние сме създали тези деца без да ги питаме и е редно да им помагаме докато се научат сами да могат да оцеляват. При някои професии това може да стане и на 18, но други искат доста учене, евентуално стажуване и самостоятелността идва късно.
Виж целия пост
# 132
Родителят може да помага, но не и да обгрижва напълно, защото тези млади хора трябва да се научат да се справят сами преди да е станало късно. Между помощ и отглеждане има огромна разлика. Каквато и специалност да учи младежът. Стажовете обичайно са платени и имат двоен принос - опит и средства.
Виж целия пост
# 133
Родителят може да помага, но не и да обгрижва напълно, защото тези млади хора трябва да се научат да се справят сами преди да е станало късно. Между помощ и отглеждане има огромна разлика. Каквато и специалност да учи младежът. Стажовете обичайно са платени и имат двоен принос - опит и средства.

И как да си плаща учене, квартира, храна и разходи като трябва да учи и понякога няма възможност да се работи? При моето дете ученето докато следва не беше опция и аз смятам, че съм била длъжна да покривам всички разходи докато завърши и започне да работи.
Стажовете са 2 месеца лятото, колкото и да са платени не стигат за нищо. А и пак решихме, че парите от стажовете трябва да са си нейни за старта в живота и това, че тя е намерила начин не отменя нашите ангажименти. Иначе тя си намери начин да печели прилични пари още от 5  клас, но това няма общо.
Е, това е моята гледна точка, не е нужно да я споделят други родители.
Виж целия пост
# 134
При специалност, която е с ежедневни и целодневни занимания трудно може да се работи.
До втори курс включително съм решила да издържам младежа, от там ще държа да работи почасово по специалноста, защото без стаж няма да стане номера. Хем ще си помага финансово, хем ще прилага наученото и на практика.

Има и специалности, които не изискват присъствие и могат да се “бутнат” само с изпитите, но има и такива, които си искат и време и присъствие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия