Имоти за деца и внуци

Е, новите поколения съвсем са си вдигнали изискванията.
Гледам горните суми и се чудя, ами ние сме трима, не се лишаваме от нищо и разходите ни за храна са 800 лв/месец. Как ли се храни този студент от примера по-горе.
сметката за отопление, вода , интернет и неограничен тел за 200+квадрата ми е 200лв.
транспорта за студенти - за всички линии - 21.50 лв/месец
Защото и ние сме били студенти, и то началото на прехода, разчитах само на стипендия и на заплата като сервитьорка. Пък и претенции нямах да живея на квартира, а живеех на общежитие. Сега погледнах и наемите - двустаен 650 лв. Сега ако някой е решил да обитава цял апартамент.....

Може и друга калкулация. Взимам пример много близко дете, за да не правя калкулации за чужбина, а за София.
Такса за университета - 750 лв на семестър. Живее в жилище, осигурено от родителите му. Не плаща наем. Такса вход скоро казваше, че му е 5 лв. Учебници и помагала - около 200 лв на семестър. Сметки (ток, вода, ТЕЦ, транспорт) - малко, защото не се задържа много вкъщи и живее на метри от университета и от работното си място - около 100 лв./месечно. Телефон - служебен. Спортна карта и медицински нужди - осигурени от работодател с допълнително осигуряване. За храна не сме говорили колко точно харчи. Заплатата му още е ниска. В първи и втори курс работеше в магазин за около 1400 лв, после кандидатств по програма за търсене на стажанти на конкретен работодател. В началото беше технически сътрудник за 1700 лв. Сега вече практикува по специалността си за около 2100 лв, но се надява след дипломиране да остане на същото място (стартова за висшисти е 2600-2800 с опция за нарастване, доколкото знам във въпросната фирма заплатите надскачат 3400-3600 лв., но съм далеч от сферата). Специфична професия е. Ако реши да я практикува извън страната, стартовите суми са същите, но в евро. Родителите му също още му дават по някой лев. Няма стипендия, няма заем детето.
Моите деца в първите курсове бяха сервитьорка и продавачка, чак след бакалавъра почнаха по специалността с финансиране на учебните такси от работодател едната и от заем другата. Живееха 4 момичета в апартамент на наши близки и си деляха наема.

Не мисля, че студентите са вдигнали изискванията.
Модерни двустайни са холокухня и спалня. За да си делиш наема ти трябва тристаен, те са с две спални и холокухня, средна цена около 700лв.
Затова и масово се живее със съквартиранти.
Не знам твоите сметки как са, на мен топлофикация ми взима 80лв само за тръби, от които няма отписване.
Общежитията много зависи къде са, на места са пълни с дървеници, голям проблем е в момента.
За храненето както казах диапазона е висок според това кой колко яде.
Но с наем сметката е горе долу толкова.
ПС - аз 300-400 лв за храна си ги изяждам като стой та гледай, но както казах тази точка е субективна, но не, не включвам излизане.

Ако живееш в апартамент с парно, 200 лв. само за отопление не съм сигурна, че стигат.
Телефон с интернет и телевизия ми е около 60 лв.
в 400 лв. за храна предполагам влиза и някое и друго излизане с приятели, някой и друг рожден ден.
А има специалности, които не дават много възможност за работа поне първите 2 години.

Родителите ми имат имоти, но тъй като за тях "даването" е по-скоро средство за контрол, а апартаментите - някакви свещени крепости или мавзолеи, на 19 години напуснах родния дом и от този момент не съм получила нито една стотинка от тях. Милион пъти съм чувала от кой ли не "Ти си луда!", но свободата и правото на личен избор ми бяха по-важни. Учех и работех винаги по на 2-3 места, работих и в чужбина за кратко - оцелях. След години с мъжа ми си купихме заедно първото наше жилище - изцяло със собствени средства, плюс малко от банка. По-късно инвестирахме в някакви недвижимости, но не конкретно в жилища за децата.
През живота си до сега видях какво ли не - падане на режим, обезценяване на пари, фалити на банки, имотни балони, имотни измами, преселение на хората към други градове, държави и континенти. Затова смятам, че човек трябва да е преди всичко гъвкав, и да има разнообразен портфейл с бързо ликвидни активи, които да може да разкешва при нужда. Имотите не са ми в тази група. Предпочитам да мога да се преместя бързо на ново място, да съм мобилна и независима, отколкото привързана материално и емоционално към едни четири стени. Мисля, че успяхме да възпитаме тази нагласа и в децата ни.
Едното ни дете е студент. Специалността му е трудна, зает е плътно от сутрин до вечер, повечето съботи, а понякога и в неделя. Няма как да работи, защото просто няма физическо време за това. Може би към трети курс ще се поуспокоят малко нещата, но първите две години няма никакъв шанс. Има не малко такива специалности, така че нека не абсолютизираме как всички могат да работят.

Висок ни е дохода за студентски заем. При нас не е като в Европа. Както и да е, имали сме възможност, направили сме го. Сега се издържа сама, а аз само инжектирам.
Дъщеря ми работи “по специалността си” от втори курс. Тя беше ковид студентка, та много много опции не е имала.
Имаме два реномирани университета, плюс още един, по-незнаен в непосредствена близост, но не! Приеха я навсякъде, че и със стипендии, но тя предпочете единствения университет, който и предложи минимална стипендия…. Да не говорим, че първата година беше в ОК. Учи в замък от 15 век. Цената на това удоволствие изобщо не беше малка, но за мен си струваше.



В момента живее в къща с още петима студента. Делят хол и кухня, а тя има баня и тоалетна в стаята си. Така трябвало да поживее студент, да разберял от студентството си.
Та децата понякога не мислят като нас….

Чакайте сега, не е задължително да се учи, нали? Или пък в точно определен университет? всеки се простира според чергата си
А и темата въобще не е за ученето

Не беше, но вече е. Само не ми казвай, че твоя син няма да учи над средно образование, че няма да ти повярвам.

Ученето може да става чрез работата. Не е нужно да е в университет. Има достатъчно професии, за които това е валедно.

Независимо от моите въжделения само и от него зависи дали ще учи.
Ако той не иска да учи, няма сила, която да го накара да го направи.
Щях да те питам, във вашата провинция няма ли я тази програма, където на детето може да внасяш до определена сума на година ( преди такси) и провинцията мачва някакъв %. Знам, че много приятели я използвха, но не знам дали не е само за определени провинции. Определено не е Registered Savings Plan (RESP) (който е аналог на щатския 529, но с доста ограничения).

Картата за студенти в София е 15 лв на месец за всички линии.
800 лв за храна за трима не знам как става, сигурно ядете малко. Ние даваме повече и сме двама. Но аз съм взискателна, не купувам разни готови кайми от пликче и обичам риба, а тя е по-скъпа.
Живеем в тухлен апартамент, старо строителство с отделна кухня, хол и спалня. Не отопляваме само банята и плащаме по 250 лв на месец за ТЕЦ, това без топла вода. Отделно ни е тока вече, включващ бойлер.

Общежитието е ясно, че си остава най-достъпно и нелош вариант. Не знам какъв е проблема с дървениците, моите колеги си живееха масово на общежитие и не са имали дървеници. Бяхме бакалавър в периода 2012-2016, не е било преди сто години.

Както и да го въртим народът отдавна го е казал - ситият на гладния ме вярва.
Поздрави за участниците:
https://youtu.be/qA1nGPM9yHA?si=EJXEOxhwjTmAI61I

Не всички студенти са в София. Аз не съм превърженик на българското университетско образование, сравнение с такова в чужбина. Разликите са големи и дават различни възможности.

RESP се казва. Има я, да. RRSP е другото. Важи само за след средно образование. Висшето образование за мен беше песен! Преди това беше доста по-скъпо. Но пак казвам, не се оплаквам, обяснявам.

Темата стана, "като нямате хляб яжте пасти".