Имоти за деца и внуци

Не е до родителя, до човека си е.
Ние се отазахме от частите си в полза на братя/сестри. Достатъчно способна съм да създам дом и да оставя и на децата си.
Така имаме прекрасни отношения с  братята и сестрите си. Все пак един живот живеем, а нашата философия е, че е по-важно да има кой да ми отвори вратата отколкото един имот/нива ...

Хубаво е, когато родителите имат повече от едно дете, да не ги делят на любими и на не толкова любими. Или за всеки да им по “равно” или за никой да няма.

Свекърите ми имат къща и двама сина. Единият живее при тя в къщата заедно с жена си и синът им. ММ се изнесе преди 15-16 години. Те имаха някаква нереалистична идея, че и ММ ще остане да живее при тях или ще си построи къщичка в градината им 🙄 все едно аз или той бихме живяли заедно с тях 🤨

Във всеки случай ние решихме да строим, но не при тях. От тях почти никаква помощ не сме имали, определено не финансова. Едва наскоро, след много приказки и нерви, се разбраха ММ да получи някаква сума наследство сега, а къщата да  остане за брат му. Само че и тук нямаше делене по равно, защото стойността на къщата е поне 8-10 пъти повече от това, което ММ “наследи”. Това като цяло много обтегна отношенията между нас и свекърите. Най-вече защото стана очевадно кой е любимия син 😒

Екстра ми звучи, че дават нещо сега, така не се налага мъжът да чака смъртта им, което би било ужасно. Къщата като е за брата - здраве да е! Нали това е волята им? Как може да се дели къща с живи все още родители на по равно? Те къде да идат?

Къщата може да се подели и приживе. Никой не казва да се махат. Могат да си запазят право на ползване.

Аз, като нелюбимо дете видях много грозни неща. Ако родителите искат да са честни и всичко да е по равно, има как, ама много от тях просто не искат.

Все пак би трябвало да има значение и кой участва в поддръжката на имота. Една къща гълта годишно много средства.
Тези "наследства" при живи наследодатели са много зловещи.
Дано не им се налага на тези родители да опрат до "наследството".

hechicera_, твоите родители дори са били разведени. Колко да е лесно, с човек, с когото нямаш разбирателство, да делиш имоти, за да ги дадеш по равно на децата. И това докато сте си живи, ама нали като умрете, на децата да им е по-удобно...?? Трябват много пари за адвокати, оценки, здрави нерви, които, представи си, че родителите нямат? Не знам на кой свят живеете...

Хм, не е съвсем морално този, който е живял при родителите без грижата за наем, ипотека и пр. да претендира за по-голям дял, понеже евентуално си бил плащал своята част от тока, като и това не е съвсем сигурно. Имам позната в тази ситуация - едната сестра ѝ два брака и три деца отгледала в детската си стая, верно в центъра, другата - сама плаща квартири според джоба си, след това сама ипотека, пак според възможностите си, след това деца, това-онова... и сега разправии коя била боядисвала наследството и била  свикнала само там, а другата нали вече е свикнала и извън центъра, следователно искала повече.

Така е, Ема, точно! То брат ми на 40 години си живее в детската стая! И да кажа, че не е боядисал 1 стена. Аз от 20 годишна се изнесох и съм се оправяла сама. А той си седеше у нашите, беше татко носи, мама меси. Даваше пари за тока и нещо за храна. Един ремонт не е направил, една кофа латекс не е купил. Нашите се разведоха малко преди татко да почине. Майка ми като се върна да живее там, се чудеше как не са завъдили гадинки вкъщ7и. Банята не беше мита откакто майка ми напусна дома. Да не влизам в подробности. Тааа да ми обяснява някой, който се е грижил, разбирам. Ама това, че живееш, не значи, че поддържаш.

Преди да се изпокараме съм говорила с него, ами банята за ремонт, 25 г не е реновирана. Той не искал, била супер! Ами.. не е хич супер, ама просто е стиснат и не му се дават пари за ремонт.

Майка ми каза, че с нейни пари ще се ремонтира и тогава той не беше против.

Вила имаме - татко я поддържаше, бог да го прости. Това е. Сега като го няма, никой не иска да чуе. Майка ми реве, че имало нужда от поддръжка ама и тя един път не е отишла прах да забърше. Поддръжката ми е болна тема, защото не може всичко само един да прави.

Б2022, ами и аз сега давам пари за адвокати. Ако имаш насреща си хора, ще се разберете и без оценки, а просто според това как решите. Аз лично не бих се правила за 1 метър и 1 грам. Обаче сега, когато татко вече не е на тоя свят брат ми тотално превъртя.

Не ми беше зор да се делим при жива майка. Обаче имуществото седи и се руши. Вилата е за покрив вече. Не искат да дават пари. Целият апартамент е за основен ремонт, банята не знам как не тече на съседите. Отговорност- нулева. Няма да влизам в подробности, ама така не става. Аз данъци плащам, а реално не ползвам. Майка ми реши да ме покани да живея с тях с брат ми, той на 40, аз на 30… нали.. и тя на 60+. Така нямало да се караме. 🤦🏻♀

Hachicera, ти реално си собственик на... по мои сметки 16-17% от общото имущество на майка ти и баща ти. Ако има как да се разделите и да си знаеш кое е твое и да си го поддържаш, ще е най-добре. Има ли как?

Около 25% са, ама все едно. Ами това ми беше идеята, да поделим, че да може всеки да управлява както желае. Не искам утре съседите под нас да звънят на мен и да ми търсят отговорност за теч. Понеже отговорността на брат ми е 0. Представете си вие да сте на място на подобни съседи, които неглижират имот и на вас ви потече.

Обаче брат ми е невъзможен. Заплашваше и изнудваше майка ми, всеки ден излизаше с ново мнение и желание за доброволната делба. Правихме оценки, наехме адвокати. Шест месеца преговори, човек ще каже, че водим преговори с Белия дом, а не между роднини.
Накрая като почна с простотиите и заплахите казах край и заведох дело. Ще се влачим сега години, ще плащаме хонорари. Аз колко пари за адвокати съм дала, не искате да знаете.

Седнал сега нашия да си вади нотариален акт по давност за едни ниви на село. Те пари не струват тия ниви, ама зора е да ощети. Уж да се изкара, че ги е обработвал и да си ги вземе за него. Дори не ми се занимава вече с тия простотии. Наистина.

А да ви идва на ум, че този който остане в къщата, поема и грижата за родителите.
Като са болни, лошо им е, трябва нещо да се свърши, зънят на този, които е до тях.
Да ви имам меркантилността. При живи родители, да делите нещата им. Ако съм на тези родители ще пръсна всичко и няма да ви оставя нищо.

Емма, разходите по къща с двор са далеч от плащането на тока обикновено.
Да не говорим, че обикновено този, който живее с родителите, отнася физическите и финансовите грижи по тях на стари години, когато се залежат болни, а пенсиите не стигат дори за основните нужди.

О, това с доглеждането въобще не е така винаги. Има хора, които просто нехаят!

Братът на мъжа ми не е от дейните. Ако беше щеше да се изнесе и да си живее живота самостоятелно. За 45 години реално сам нищо не е постигнал, сено дето едното дете е направил май без чужда помощ. Нито работа сам си е търсил, нито някога е живял сам и му се е налагало да плаща наем или да си търси жилище.

И изобщо не е ставало дума да изхвърлим свекърите от къщата им, а да се напише нещо като завещание и да е ясно кой какво ще получи. И реално делба 50/50 или 60/40 би била най-справедлива. Ама нищо, живи и здрави да са, ние се оправяме.

Моят брат живее при нашите, но и се грижи за тях, така че не си и помислям за претенции. Пък и те са си живи.
Майка ми продаде една къща и парите изчезнаха някъде, но и за това вече не ми се спори.
Баща ми пък се отказа от спорове за 2 апартамента в София, но и това как да е.