Огромна промяна

  • 13 104
  • 459
Здравейте, не знам как да се справя със ситуацията и бих чула някой друг съвет, но моля без нападки. С приятеля ми сме заедно вече 7 години. Имало е неразбирателства между нас все пак и си имаме разлика в годините 8 години. Аз съм на 23 той е на 31. През годините сме си имали караници доста и според него са само заради мен (той никога не е изпитвал вина и никога не е правил грешки според него), разделяли сме се 2 пъти, първия път беше за няколко дни, а втория път беше за около 2 месеца. Аз се разделях с него, защото не ми харесва държанието му. Той си е по принцип много нервен човек, обижда ме, псува ме, вика ми, абе по всякакъв начин ме мачка психически (никога не ми е посягал). Все ме обвинява, че ходя с други мъже (няма нищо такова, никога не съм му изневерявала). Иначе е много добър човек, винаги с всичко ще ти помогне, каквото може ще направи за теб. За това и не съм си тръгнала. Защото въпреки държанието му се чувствам сигурна с него. Дойде момента, в който решихме да имаме дете. Правихме опити около година и тогава имаше обвинения, че съм ходела да спя с други и за това не се получавало. Да кажа, че и аз съм се държала грубо и гадно с него, но провокирана от неговото държание. По принцип не съм такава, не се държа гадно, става ми изключително жал ако съм обидила някой и се извинявам за всичко, дори когато той ме е обиждал и псувал аз му се извинявам, защото мисля, че грешката е в мен ( той така ми го набива в главата, знам, че това е вид манипулация). И така де, забременях. Той наистина се зарадва. Пред мен не го показваше много много, той много не може да изразява чувства, но пред приятелите си явно го показва, защото после ми казват. Но като наближи да раждам нещата коренно се промениха. Едната вечер беше с негов приятел в гаража и си пиеха, неговию приятел си тръгна, но той остана там и се прибра 2-3 часа по-късно някъде. Тогава не ми направи впечатление, но на другата вечер пак същото се повтори. И на сутринта той влезе в банята и нещо отвътре почувствах, че трябва да му проверя телефона (никога не съм го правила, имам му доверие) и какво да видя, пише и си говори с колежката си посред нощ. Скарахме се, увери ме, че няма нищо между тях и че спира. Добре повярвах му, но той продължи някак да се държи странно. И отново му проверих телефона и отново видях същото. Според неговите думи тя го била разбирала с нея можел всичко да си каже тя му давала съвети (той и споделя проблемите ни). И на нова година пак се скарахме заради нея и той тогава ми сервира, че тя била искала да бъде с него. Но той бил имал глава на раменете си и нищо нямало да направи.. и така продължава до днес. Тръшках се, ревах, виках, крещях и нормално говорих, че това не ми харесва, че не искам да общува с нея, но не и не. Той ми каза, че трябва да приема нещата такива каквито са. Страшно много се промени ужасен е станал.. като влязох да раждам тогава всичко тръгна още по-надолу. Вечер излиза и не се прибира до към 3-4 часа. Едната вечер в болницата някъде към 4 часа беше и реших да вляза в камерите не знам защо и видях, че колата му я няма. Звъннах му питах го къде е, но не каза. И до ден днешен не ми казва къде е бил. И през това време си говори и си пише с нея, че и на работа са заедно. Смени си паролата на телефона лично пространство било. Като си прибрахме от болницата вече стана супер зле. По цял ден е на работа, вечер се прибира ходи в гаража да работи и след това излиза и го няма по цяла нощ. И не ми казва къде ходи и с кого е. Казва ми ти само ме разпитваш, следиш и така нататък. А аз се притеснявам, страх ме е. Не искам да се разделяме, искам нещата да се оправят. Тази сутрин се прибра в 6 часа.. и не каза къде е ходил. Какви ли мисли не ми минават през главата, постоянно плача, постоянно се обвинявам. Нямам никакво спокойствие, в следствие на това (според мен) и кърмата ми намаля..не спя, не мога и да ям, виждам как се сривам, но се държа заради детето. Аз съм дете на разведени родители и не искам и моето да израстне така. Какво да правя просто не знам.. споделих всичко това на сестра му и тя говори с него и той и на нея каза, че няма да ме остави заради друга и че между тях няма нищо само приятели били.. да ама ме оставя да си мисля, че нощем е при нея.. не знам просто какво да правя.. моля за съвети..
Виж целия пост
# 1
Ами имаш 2 избора - стоиш и търпиш или си тръгваш. Трети вариант с такъв човек нямаш. Ти си прецени кое то е по-важно - спокойствието или това той да е в картината.
Виж целия пост
# 2
Ами имаш 2 избора - стоиш и търпиш или си тръгваш. Трети вариант с такъв човек нямаш. Ти си прецени кое то е по-важно - спокойствието или това той да е в картината.
Иска ми се да има 3ти вариант.. нито искам да си тръгвам, нито да го търпя това унижение.. искам просто да спре да прави всичко това.. да спре с тая негова колежка. Аз не се сдържах и и писах, нямала била да развали семейство, някакви глупости ми дрънка имало приятелство между мъж и жена, на нито едно дума не и повярвах. Имам чувството, че ако я видя нервите ми няма да издържат и ще се случи нещо.
Виж целия пост
# 3
Разбирам те, но с този мъж това което ти се иска няма да се случи. Не си видяла червените лампи навреме, защото пак ти се е искало да е друго. Млада си, трябва да разбереш, че това което ти се иска и това което е са различни неща.
Виж целия пост
# 4
Обижда те, псува те. Тормози те психически, обвинява те , че ходиш с други.. иначе викаш не е лош човек?! Този човек няма да се промени, не се надявай. За да го няма по цяла нощ , без да каже къде е и да си крие телефона според мен има нещо гнило. Може да е колежката, може и както тя казва да не е тя - може и друга да е. Той явно си мисли, че след детето си му в кърпа вързана и няма да си тръгнеш . Затова си позволява тези своеволия.
От мен съвет: По-добре щастливо разведени родители за детето, отколкото нещастни заедно. Не е ок детето да расте в среда на скандали и обиди..
Виж целия пост
# 5
Еее много гадно, ама какво значи няма да те остави, като той те е оставил явно, щом го няма по цяла нощ, и вижда колко зле ти се отразява на теб. Отделно обяснявал ти как ходиш да спиш с някакви мъже, обикновено подобна патология е защото той самият е такъв човек.
Виж целия пост
# 6
Явно си голяма мазохистка, че някой да те псува и обижда, а ти да забременееш умишлено, докато те обвинява, че спиш с други, а сега да стоиш и да се надяваш да спре да хойка. Не мога да повярвам, че има жени, които толкова силно мразят себе си.
И не разбрах къде е огромната промяна. Този човек никога не е ставал за съжителство, но ти си се натискала. Че и сестра му си занимавала.
Виж целия пост
# 7
Ако имаш близки, които могат да ти помогнат за бебето, по - добре се махни от там. Нервите, които хабиш не си струват, а и ще ти трябват. Той господинчото изобщо явно не осъзнава, че е станал баща и отговорността, която следва от това. Няма и да разбере според мен. После ще има тръшкания, извинения, молби, разбира се и пак теб ще изкара виновна, че той не се прибира, но сега е време да помислиш за себе си и бебето, за атмосферата, в която живее и спокойствието ти.
Виж целия пост
# 8
Брей какви усложливи колежки имало, да си нарушат съня за колега цъ, цъ...За половинката ти няма да коментирам, но полудявам при мисълта,че жена би причинила подобно нещо на друга жена.
Включи режим самосъхранение, гледай бебчето и себе си, бъди егоист. Обичай първо себе си(за бебчето е ясно, че го обичаш дори повече от себе си), ако имаш подкрепата на родителите ти - те ще ти бъдат упора - използвай я. Съхрани себе си - нерви, психика и физика, за това какво ще се случи между вас после ще мислиш.
Виж целия пост
# 9
Не можеш да го промениш. Това трябва да проумееш. Каквото и да правиш ти, не можеш да промениш възрастен човек, ако той не желае промяна в тази насока. А по всичко личи, че той не иска. Щом по цели нощи е някъде си, дори и да не е при жена, а да се налива с приятели, просто означава, че точно в тези моменти не иска да е при теб и ти не си му приоритет. Мъж, който обижда жена си, не я уважава, какво остава пък да я обича.

Имаш още доста работа върху себе си, докато го приемеш.
Ти в момента живееш с надежда и в илюзия, но не и в реалния живот. Изградила си си някаква представа за семеен живот и се опитваш да я постигнеш... но сама. Той не е участник. Изградила си си някакъв образ за него и се опитваш да го изкараш наяве. Никога не се получава.
Виж целия пост
# 10
Не искаш детето ти да е дете на разведени, но аз не виждам баща в картинката. Той въобще поглежда ли го това бебе?
Виж целия пост
# 11
Сега пресметнах, че то си била на 16, когато сте се събрали и явно само това отношение си виждала между мъж и жена, затова търпиш.
Родителите ти наясно ли са какво се случва?
Виж целия пост
# 12
Ама той не се е променил, винаги е бил боклук до дъното на душата си, а ти си решила дете да му раждаш. Каквото сам си го направиш, никой не може да ти го направи. Жалко за детето, че расте в такава отровна среда.

Разделяй се и се надявай тоя индивид да не поиска права над детето.
Виж целия пост
# 13
Няма как да заставим друг човек насила да се държи по начина, който ние искаме. Това е възможно само с криминално насилие, което няма как да се насърчава и толерира.

Авторката е млада, целият живот е пред нея. При така описаната ситуация, най-разумно ми се вижда тя да се отдели, но да запази виждания на бащата с детето и да изисква/ получава издръжка от него. Т.е. цивилизована раздяла и цивилизовани отношения след нея.
Поради младостта на авторката и навярно немногото и спестявания/ финнсови възможности, предполагам, че вариант е да се изнесе при родители или роднини, поне временно. Но връзката дете-баща трябва да се запази по най-адекватния възможен начин.
Виж целия пост
# 14
Сега пресметнах, че то си била на 16, когато сте се събрали и явно само това отношение си виждала между мъж и жена, затова търпиш.
То същото важи и за него. Бил е на 24г, когато са се взели.
И аз имах една такава първа връзка. Събрахме се на по 20/21г и заживяхме заедно на 24г. След първите 3-4г години, всичко тръгна надолу. Скъса се да излиза по нощите да се събира с приятели, да ходят по заведения и да се напиват. След още 3-4г започна и да изневерява.
Тогава беснеех като авторката, че ме зарязва нощем, иначе уж много ме обичал. Постоянно се опитвах да го връщам вкъщи (нощем), безрезултатно. Винаги предпочиташе компанията пред мен.

С времето вече не го обвинявам. В момента сме в добри отношения. И раздялата беше правилното решение, защото връзката започна да става много грозна. Просто си дадох сметка, че не е дорасъл за сериозна връзка и не си е изживял тийнейджърството (което при повечето мъжете явно продължава повечко). Към днешна дата, когато сме на по 40+ и той е на същото мнение.

Та и в случая, таткото се е задомил, преди да се наживее и да натрупа житейски опит. А жена си е приел за даденост и нищо повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия