Имоти за деца и внуци

  • 22 404
  • 575
# 315
В България завещанието няма никаква стойност, в масовката от случаите при оспорване от преки наследници, пада. На договорка, братя/сестри, които не се разбират, пак няма да уважат желанието на родителите си. А не са малко случаите на имот преписан предсрочно и възрастните изхвърлени на пътя. Имаше случай в нашия град, майка прехвърля имот на сина си, с пожизнено право да живее в имота. Той продава имота и новите собственици се оказват със съквартирантка. Не я искат и правят всякаки мизерии, за да я разкарат.
Няма ли обич и уважение в семейството, които децата да са виждали като пример, в голяма част сценариите са ясни.
Когато дядо почина, никой не помисли да не уважи каквото ни беше зарекъл. И аз не бих престъпила думата на баща ми.
Виж целия пост
# 316
При един апартамент, в който живее майката, и една вила, как да стане справедливо? Братът си има апартамент от таткото, сега седи при майка си в нейния, а вилата се руши. Майката какво да направи, за да не ощети никого? Че тя, ако утре има нужда от финансова и морална помощ, може и да не получи от двете деца, които се карат за имоти. Горката жена.
Виж целия пост
# 317
Защо без право на продажба?
Виж целия пост
# 318
За да не стане като примера горе.
Виж целия пост
# 319
За да не се окажат възрастните родители съквартиранти на чужди хора,които ще им стъжнят живота.
По разисквания казус,щом сина е получил един апартамент от бащата,да си избере-вилата или апартамента на майката.
Но като не се разбират,този сценарий е малко вероятен.
Виж целия пост
# 320
За мен най- справедливо е двете деца да оставят апартамента на майката. Когато тя си отиде, да се делят. А вилата на сестрата. За да си го стопанисва и ремонтира. При трима съделители и два имота, и делбата няма да разреши проблемите. И на жребий да се играе, пак едното ще остане за двама.
Виж целия пост
# 321
А ако дадат тухличката на децата си, къде трябва да идат, за да не пречат?

Дават я под условие ( с тежест), няма проблем.
Виж целия пост
# 322
ЧС, запазва си ползването, но губи правото да продава, губи собствеността и трябва да разчита да и помагат финансово приобретателите. Рисково е при тези точно деца.
Виж целия пост
# 323
Майка ми изпитва страх да вземе решение, защото ще е крива за някого. Все някой нямало да е доволен. То реално е така. Обаче мекушавостта не решава проблема. Тези, които решават проблемите винаги са най-лоши.

Ако майка ми беше казала: единия си има апартамент, другия да взима останалото и аз ще си живея в моя си апартамент во веки, па се делете после, това пак е нещо. Ама да каже. А тя ни каза, ни нищо. Разберете се! Това беше.

Имаме и още имущество, някъде майка ми има дялове, някъде не. Не е въпросът да се мери на грам и на метър. Нито майка си ще изхвърля от апартамента, ако ми беше приписала, нито я оставих като се разведе и живя на квартира. Всичко за нея правех, татко беше жив и въпроси за имоти не са се коментирали. Майка ми беше сама като куче. Брат ми я беше забравил коя е. И сега ако майка ми има съмнение, че съм склонна да й навредя от алчност, просто грях й на душата. Тоя, който забрави, че има майка, сега я заплашва и изнудва да му приписва още имоти.
Виж целия пост
# 324
Искаш от майка си да разпредели и своите дялове тоест, докато си е жива. И ако не го направи - грях й на душата.

И аз бих си оставила децата да се оправят, ако така разсъждават. Като майка ти.
Виж целия пост
# 325
Искаш от майка си да разпредели и своите дялове тоест, докато си е жива.

До една степен да. Защото не можем да се разберем и сега заведох дело, което е и срещу майка ми. Грозна работа, ама няма начин. Ако беше казала кое за кого остава, нямаше да има дела. Аз нямаше да я оставя на улицата, нито да увредя имуществото. Исках да си живее на спокойствие, просто НА да е на мое име. Така ще знам, че след години като не е на тоя свят, това ще е за мен.
Виж целия пост
# 326
Изключително нахално е, за да е удобно за вас, да притискате нея. Жал ми е за жената.

Искаш да е на твое име - ето, водиш си дело, ще теглиш чертата накрая какво е на твое име. А не да се кара жив човек да си припише всичко, за мен това не е никак ОК.
Виж целия пост
# 327
Делото не е изгоден вариант за никого. Продава се на търг, точи се с времето. Ако хората се разберат с добро би било много по-лесно за всички. Аз дело можех да заведа и в момента, в който получих смъртния акт на баща си. Ама нито съм гледала имоти тогава, нито ми е било зор.

Пак казвам, че майка ми не е толкова за съжаляване. Вилата ще падне, а никой не си мърда пръста. Това е. Не е ходила да види ей така през оградата какво става. Камо ли нещо дс се влезе и да се оправи. Еми.. добре, аз като оставя въпроса така и тая къща само се руши, не знам.. не мисля, че е по-добре.
Виж целия пост
# 328
Сългасна съм, че е кофти раздялата с дело. Но това е положението. Майка ти има право при подялбата каквото е нейно, пак да си е нейно. Не е длъжна да влее своите дялове и всичко да дойде при теб и брат ти.
Даже се чудя - не ти ли е било неудобно да й искаш това?
Виж целия пост
# 329
Този баща общ ли е за брата и сестрата? Даже и да не е, единият има нещо вече получено, аз бих оставила другия апартамент на дъщерята, а за себе си вилата докато съм жива да имам сигурен покрив над главата си. Ако, разбира се вилата има удобства за живеене - водя, ток, баня и тоалетна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия