Имоти за деца и внуци

Тази тема трябва да се закове най-отгоре в раздела, евентуално 1 от 100 човека да вземе някаква поука.

Щом е толкова кратък периодът, може да се атакува по чл. 26, Ал. 2 от ЗЗД.
В случая има невъзможен предмет. Трудно е за доказване, защото приобретателят може да е искал съвестно да си изпълни задълженията, но има такава практика и е далеч по-логично от това сега майката да бъде наказана, защото не иска да постъпи аналогично на бащата (понеже той е лишил от своята собственост едното си дете, сега реално и двете деца се борят да накарат майката или да избере и тя само едно от децата си, или да си тръгне от имота).

В Библията е казано - не съдете, за да не бъдете съдени. Та нека и ние не раздаваме присъди без да знаем как точно стоят нещата, само на база на няколко поста и презумпции.

Ама нали ставаше дума за необитаема къща?

Добре, че майка ми прояви разум и се разбра с брат си, продадоха къщата и разделиха парите. Парите аз не ги видях, но въпросът е че знам, че всичко е приключило там.

Фивър е права. Ако не са минали 5 години, разваляйте сделката поради липса на основание, като миждувременно спрете производството по делбата. Имах случай преди години, един дядо беше прехвърлил на една от дъщерите си имот срещу задължение за издръжка и гледане. Но той си е получавал грижи от Социален патронаж, ходел си е като денди в градинката на НДК, да си води активен живот. Дъщерята го беше прала, и всяка събота и неделя и е гостувал с преспиване, тоест, тя беше  задоволявала всичките му нужди към момента. Пазарувала, чистела. 4 години. Бях адвокат на приобретателката. Дядото е починал от инфаркт. Е, другата сестра развали сделката. Това беше един от големите ми провали, все смятах, че е полагала адекватни на нуждите му грижи. Да, ама не. Съдът реши, че не е.
Така че там ти е силата, в такова дело. Хем хубавичко ще " опердашиш" алчния брат.

Е това вече е много интересно. Форума е сила. Дори и потребителката да не се възползва, смятам, че информацията е много полезна.
А пък за нея съвсем. Така ще постигне повече, отколкото с делба за смешни пари.

Ами ще се включат в делбата два апартамента и вила. Братът ще е принуден да преговаря, ако иска да си запази единия апартамент. Вилата може да остане за майката, като обезпечение за старини, а може и апартаментът да и остане. Нашата съфорумка ще вземе вилата и ще си я стопанисва, не знам вече кое и как, но да излязат на публична продан имотите заради едните четвъртинки в пари, за мен е ужасно спрямо майката. Тя има най- голям дял и е справедливо да си има собственост. Младите все ще се оправят някак.

Абе ужасно към майката, ама и към щерката не е много справедливо майката да облагодетелства синът си за нейна сметка.
В общи линии подозирам, че изведнъж на брата и майката много ще им се прище да преговарят, преди имотите да излязат на публична продан.

Тя не го е облагодетелствала, ами не иска да прехвърля никому. Сигурно има основание.
А братът се е натресъл при нея, нищо, че си има негово. Като се поставя на нейно място,  и се чудя дали и се иска да го изгони. Може да се чувства по- добре с хора около нея. Аз моя син го изтърпях докато завърши гимназия и започнахме много да си пречим, та се разделихме по взаимно съгласие, но хора разни.

Той живее с усещането, че тя се е натресла. Майка ни живя на квартира, откак се раздели с татко, докато той почина. Не можеше да ползва нищо от общото имущество, защото я беше страх баща ми да не й посегне и имаше резон.
Брат ми не е спирал да живее в този дом, това, че има негово самостоятелно жилище, не означава, че се е изнесъл. Той даже много се обиди като му казах, че на 40 живее с майка си. Как така съм говорела? Ами.. то си е факт. Аз там не живея от 10 г.

Майка ми не иска да го гони, аз и преди да се изпокараме й казвах, че не е редно той да живее там, а тя да си се върне спокойно, защото е нейният дом.

Обаче тя е от тия майки, дето снаха хубава за нейното чадо не се е родила още. Не вижда нищо лошо да живеят заедно. Даже покани мен да живея с тях, за да не делим апартамента. Викам, бе мамо, аз да зарежа мъжа си, да дойда с вас да живея. И тя се сети, че от 10 г имам мъж, та покани и него. Чудна идилия - аз и мм в една стая, братчето ми на 40 в друга, всички заедно с мама. Ама подробност е, че мама не е живяла нито с тъща, нито със свекърва през живота си. Все са били самостоятелни с татко.

Майка ми не иска да се продава апартамента, ни публично, ни доброволно. Аз исках да изплатя дела на брат си и целия ап да остане за мен. Обаче майка ми и тогава много скептично се отнесе, че след като тя умре, аз съм щяла да го продам. Тоест нея я е страх, че след като тя вече не е на тоя свят няма да може да контролира имуществото.

Ама само с контрол не става. Иска и грижи.

Разваляй му сделката за другия апартамент, пък после го мисли. Искай обезщетение за лишаване от ползване за едната четвърт още в първа фаза на делбата. Мисля, че беше чл. 282, да не ровичкам сега кой точно беше.
Явно майка си няма да промениш. Имам братовчед , вече гони 60- те, е така го остави майка му без жена, да и слугува. Той и със сестра си се изпокара и не я пускат дори на гости в пустата къща. Много отблизо виждам уродливостта на подобни отношения, ама за син и майка там си е екстра, особено за майката.

Ааа, баща ми така можеше да развали едно дарение, ама си пита ушите. При това вече двамата му родители бяха починали и апартаментът беше дарен на племенника.

Хубаво, брат ти е получил от баща ви апартамент, макар и по-малък, но не живее там, а в семейното родителско жилище. Майка ти не е против да си съжителстват. Ами направете замяна - това, което той е получил от баща ви го дава на теб, пък ти се съгласяваш да получи той по-голямото семейно жилище, в което си е живял винаги. Живее с майка ви, предполага се, че си помагат взаимно, делят сметки и т.н. дето се вика той ще я догледа. Ама няма как всичко да е за него, все пак на теб ти се полага запазена част от двамата родители. Тук преди време в друга тема съфорумки-юристи ми обясняваха, че нямам право да продам собственото си жилище ш да правя с парите каквото си искам, защото децата ми имали запазена част, при все, че аз съм си жива и здрава, но можели да ме съдят някой ден, ако им накърня запазената част.

Мама Ру, може да си правиш каквото решиш със собствеността, стига децата ти да не са съсобственици или сънаследници.

Жилището е 100% мое, децата ми са мои наследници, но жилището е закупено от мен с ипотека и е изцяло на мое име.
Просто тук в друга тема ми обяснявахте, че ако реша да продам някой ден и да живея на квартира, то децата ми имали запазена част и можели да ме съдят за нея, т.е аз мога да се разпореждам само до запазената им част.