Имоти за деца и внуци

Не са ми дали нито имоти, нито образование, нито нищо след бала.
Всичко си избачках сама.
Не ме е яд за имотите, но ме е яд че не можаха да ми дадат нормална семейна среда без скандали и насаждане на вина нон стоп.
Яд ме е и че не можаха да ми дадат добра здравна и дентална грижа и плащам това със здраве и до ден днешен.
Целта ми е детето ми да получи добра семейна среда без скандали, добра медицинска грижа, добро образование, почивки понякога, достъп до спорт - все неща, които аз не съм имала.
Следващата ми цел е да се подсигуря, за да не увисна на врата на децата си рано рано един ден.
Чак след това ако остане ресурс бих дала някакви пари за първоначална вноска някой ден, или някакъв капитал за бизнес, но не бих дала цял апартамент, защото ми изглежда твърде разглезващо.

Интересно е, че продължават да се противопоставят мястото, където да се върнеш при нужда (или да ползваш като източник на малък, но постоянен доход), доброто образование и възможностите за избор къде и как да живееш. И то в тема, която не поставя въпроса дали едното или другото.

Може да не можеш да работиш, тогава какво става с образованието?

За да бъдем точни в първия пост се пита:
"Колко е разпространено в наши дни вярването, че родителите трябва да осигурят имот за всяко от децата си?"
Всъщност авторът на темата може да каже какво е имал предвид, аз разбирам горното не като наследство, а като нещо сега.

"Мястото, където да се върнеш при нужда" е нещо съвсем друго. Наследствата, за които масово се говори в темата - съвсем трето.

Но ще ми бъде интересно хората с деца около пълнолетие или след пълнолетие, особено с три и повече деца - какво смятат по въпроса, дали смятат да осигурят или вече са дали приживе имот на всяко едно от децата си.

Както писах, аз съм с едно дете, на мен ми е лесно.

Наивница, много резонен въпрос. Наш приятел пострада при катастрофа и сега не може да работи. На 50 г., с 2 деца. Наличието на собствени (наследени и купени) имоти му носи доход от наеми, с които се грижи за семейството си и си позволява достоен живот. Архитект е, но няма как да практикува, колкото и добри протези да има. Т.е. добре, че и той, и родителите му са помислили не само за доброто образование.

Емма, аз писах още в началото. И за петимата важи. Броят на децата следва да се преценява още на етапа преди създаването им, когато човек иска да ги подсигури. Иначе може и 10 да са.

За теб видях, че пълнолетните ти деца нямат нищо на свое име от вас - което общо взето е често срещано в България. И което влиза в графата "място, където да отседнат", но ми се струва, че не е съвсем в темата.

Но авторът да каже, може аз да съм го разбрала по-крайно, а той да е имал предвид нещо от рода "децата да ползват вашата собственост, докато сте живи и после да делят." Ако е така - аз лично съм преизпълнила плана. А, да - както казвате, може и да не учи моята, ще живее добре от собствеността си. Един ден. Аз лично още нищо не съм наследила и не бързам да наследявам, така че още не живея от този вид придобиване.

Fever Ray, точно за теб си помислих, ако трябва да осигуриш по едно жилище на деца и внуци. 5 деца, средно по 2 внука от дете, това си е доста работа!
Нещо такова:

Не си разбрала. Това, което имат, е тяхно. Всяко има точно определено кое и как ще остане за него, ако животът не наложи друго. Ние сме си запазили правото да се разпореждаме, докато сме живи (явно не съм го написала разбираемо). Като юристи не изгаряме от желание някой ден да се съдят и делят, но и ние не искаме да губим собствената си сигурност и опции при някое изненадващо събитие.

Ънкомън, за внуците да си се погрижат родителите им.я

Да, това е друго. Така подкрепям - прехвърляне на собствеността, да могат да продадат, ако решат, да трансформират средствата. Не го смятам за задължително, но ако се дава имот, да се дава така.
Защото както писах - ако някой е с имот в Силистра, а иска да си купи в София, какво го грее, ако собствеността не е негова или не може да продаде.

То най-добре да ги подсигури човек, но всеки според възможностите си преценява как да инвестира в бъдещето на децата си. Често се налага да се приоритизира, защото няма за всичко.

То хубаво се приоритизира, но пък чак толкова не е скъпо образованието у нас. Поне до завършване на средното, че и в университета не е. Навън пък има финансиране и при търсене могат да се намерят опции за децата с потенциал. Затова не разбирам защо се противопоставят нещата. Е, ако родителите не могат да купят тетрадки и учебници, ясно е, че и на себе си трудно ще осигурят покрив, камо ли на децата.

Хората със собствено жилище в смислен град  са с едни гърди напред. Парите за лихви, наеми могат да влагат в образование и развитие, не им гори все огън под задника какво ще правят, ако останат временно без работа. Могат по-рано да се задомят и да имат евентуално и повече деца. "Да не се разглезят" за мен е странно, разглезването се определя от цялото ти възпитание, а не от това, дали са ти дали жилище. Икономическите и политическите ситуации се променят, сега чета на Запад, че е невъзможно вече да си купиш имот без сериозно рамо. Висока цена на имоти, ниски заплати, липса на перспективи, консорциуми, които изкупуват жилищата в портфолио, за да ги дават под наем, наеми до небесата. Може да дойде и в България, живеем в глобален свят. Колко ти си се гърчил, за да изплатиш жилището през 2001 г. може да няма нищо общо с обстоятелствата и нужния гърч на детето ти 2023. Факторът жилище може да е животоопределящ. Да, знам, че всички се местят по света, и жилище в Севлиево не те оправя, ако живееш в Париж. Много от първите поколения не се справят да осигурят жилище в чужбина, но поне в криза имат къде да се върнат, или след пенсиониране примерно, защото да си под наем с пенсия не е възможно на много места. Даже не ми се подхваща темата с работоспособността, животът е ужасен понякога, хората могат за секунда да станат завинаги неработоспособни.

Така че ако имам възможност бих осигурила дъщеря си. Гаранции няма за нищо, но жилището е в помощ. На нейно име и да разполага с него. Не харесвам уж имаш, ама на чуждо име. Аз имам неизползваеми дялове - пак е кофти.

Всякакви мнения и разсъждания са добре дошли, но най-вече ме интересуваше доколко важна и разпространена цел е купуването на имот специално за децата, докато са все още деца.

Образованието е нещо отделно.

Fever Ray, ако образованието ти го плащат родителите не е толкова скъпо предполагам.
Ако си го плащаш сам, заедно с квартирата, режийните, храната и всичко друго си е доста скъпо - на мен лично ми струваше работа по 14 часа на ден 4-5 дни седмично и чистене на къщи събота и неделя.
Ходех само на изпити. И това е за евтина специалност.
Та дали е скъпо или не е въпрос на гледна точка и въпрос на това какъв старт имаш.
Дори родителите ти да не са богати, само да са читави, разбрани и да не ти тежат е нелош старт, а всяко следващо нещо е плюс.

Нали говорим от родителска гледна точна тук.
За мен е редно до завършване на гимназията родителите да поемат образованието, а след това първите години от висшето само да дават рамо. Нашите големи деца имаха стипендии, работеха, но учеха навън и сме давали рамо за бакалавъра - за учебници, з по-често пътуване до вкъщи и подобни (за магистъра не сме и не е в моите разбирания). Вкл. през пандемията имаха възможност да си дойдат тук у тях си и да са спокойни, че няма в онази несигурност да стоят без работа, без доход и под ключ на чуждо място срещу наем. Това напълно ме убеди в правилността на наличието на покрив, независимо къде.

Когато ние със съпруга ми бяхме студенти, таксите бяха символични. Той беше от напълно безплатните държавни поръчки. Аз не помня колко плащах, но не повече от 200 лв на семестър. Живеехме заедно, работехме, не сме получавали от родителите друго, освен място за живеене и това ни спести много усилия и несгоди. Вкл. ни беше от помощ, когато заминахме за 10 години да живеем далеч, знаейки как може да си дойдем, ако не потръгне.
Иначе по-добра инвестиция в децата от доброто възпитание няма.