Имоти за деца и внуци

Много е разпространено.
Аз не мисля, че образованието е нещо отделно. Свястно частно образование е поне 15 000 лв. за 1 дете на година. Има хора, които влагат в това, вместо в апартамент като вложение за детето.

Моето дете закачи ниските цени в Англия от преди Брекзит и въпреки това следването и ни излезе някъде 150 000 лева. Днес сигурно ще е двойно.

Явно аз не съм попадала на читаво частно образование (големите ни дъщери бяха за кратко в ЧУ след връщането ни в България, а за третата сме ползвали частна ДГ и бях потресена от отношенията и нивото с цел единствено да ти приберат парите). Или пък сме имали късмет с правилното държавно училище. За гимназиален етап говоря.
Имам преки наблюдения над деца в ЧУ и определено не съм впечатлена, въпреки немалките суми, наляти от родителите. Вкл. неуспешно кандидатстване в университет и продължаващо наливане в частен такъв. Затова и не позволих на третата ни дъщеря да учи платен колеж в чужбина след 10ти клас. За мен висшето образование и възможностите, които дава то, са определящи.
Не ангажирам никого с мнението си, но винаги съм имала едно наум за частните училища. И изобщо не визирам пари в случая.

Не знаех, че е толкова скъпо доброто образование в наши дни. Децата ми са малки още, а като учех аз беше около 100 лева семестриалната такса, около 25 лева на месец наем+сметки. Преди това  държавно училище, без частни уроци. В крайна сметка получих отлично образование.

Сега изглежда нещата не стоят така.

Фивър, нещата са по-различни от едно време. Сега погледнах цените в Пловдивския Университет, но за много кратко време - ами семестър под 500лв за държавна поръчка няма. Частно въобще не коментирам.
А ако не сте от града се плаща и квартира, а детето да речем работи за храна и сметки.
4 години по 500лв са 4000лв в такси. Ако квартирата и тя е толкова това са още 24 000лв. Предлагам да сложим и 2000 за ученици, тетрадки и някакви непредвидени разходи и стават 30 000лв за евтина специалност ако не си от голям областен град.
В Софийския едно време бяха по-ниски таксите, но другите разходи са по-високи.
Общежитията на Софийския не ги препоръчвам, често имат дървеници, а тая гадост домъкнат ли ти я вкъщи децата ще се видиш в чудо, само мебелите и дървените неща, които ще изхвърлиш ще са колкото наемите за следването.
Та в този ред на мисли не мисля, че в България в момента образованието е толкова евтино и достъпно, колкото се пропагандира.
Стипендиите поне по мое време бяха смешни, не покриваха даже градския транспорт и бяха достъпни само ако си редовно обучение.
Чувала съм хубави неща за Дания, но не съм учила в чужбина и не знам там как са цените.
Та да, хубаво е да има и за имот и за образование и за всичко ако може, ама ако не може, ти в кое от двете би сложила пари?
Аз се надявам да имам и за двете, но животът е превратен и често взема курс непонятен, както наскоро отново ми беше припомнено под формата на неочаквани големи финансови загуби.
Та за себе си съм наредила някакви приоритети и в моите приоритети образованието е по-важно от жилището за детето, а пък в бъдеще ще видим, може и друг акъл да ми дойде.

Не го смятай 4 години х 500. Опитай да сметнеш 500 лв разделени на 6 месеца. Каквато и заплата да взима студентът, таксата не е непосилна.
Не знам дали учебниците и тетрадките за студенти са 2000 лв, у нас. Моите дъщери през студентството в чужбина ползваха електронни учебници и помагала, преснимани материали, лекции (вкл. преподавателите им пращаха по имейлите материали). Не помня да са споменавали да са давали подобни суми.
Никой от познатите ни родители на студенти не споменават такива суми. 40-50 лв понякога, но това да са още 200-300 на семестър. Делено на 6 месеца, колкото продължава семестъра.
Не виждам логика тези пари да се събират предварително наведнъж и да се чака детето да стане студент и да ги изяде инфлацията.
Наличието на един апартамент, който да дадеш под наем в студентските години на детето спокойно би компенсирал тези разходи (наемът за 1 или 2 месеца покрива таксата за семестъра и учебниците и остават още 5-6 месеца до следващия семестър). Ако детето изкара стипендия и финансиране, може с парите от наема тук да си покрива (поне част от) наема там, където е. Или да харчи тези пари с друга цел. Или да си финансира (частично) изплащане на собсвен имот. И т.н. Все неща, които са в плюс на детето.
Т.е. имотът може да финансира И образованието, и много други нужди.

gotemperor, не знам колко е голямо детето ти, но аз пиша от опита на майка с току-що завършили в чужбина студентки и с предстояща такава след 1,5 години. Т.е. не просто ги обмислям тепърва, а вече изпробвах реалността на собствен гръб.

Аз съм много съгласна с gotemperor, защото явно сме били в сходна ситуация.

Не искам да споря с фивър, нито да я нападам, защото много я уважавам като съфорумка. Начинът й на мислене е на доста развит човек и тя изхожда от позицията си на такъв. За съжаление не всички сме имали такива родители зад гърба си.

Моите родители са купили имоти, когато имаха бизнес и той вървеше. Съответно това се е случило в рамките на едни 10 години, когато нито пазара на имоти беше това, което е днес, нито са мислели още за студенти - били сме още деца.

Аз съм завършила добро училище, държавно и съм щастлива, че избрах да уча там. Но родителите ми вече нямаха тези доходи и не изкарваха добри пари. Съответно не е имало за уроци, за спорт, за зелено училище дори. Очакваше се да се оправям сама, имах нужда от уроци по математика, но не ме записаха.
Завърших средно без 1 частен урок, нито някой ме е подготвял за матури, нито нищо. При кандидатстването след 7 клас беше същото. Пак сама изцяло.

Влязох в СУ без допълнителна подготовка в желана специалност за тогава. Имахме изпит и не беше само с матура.

Тези моменти за мен са били много трудни, защото да се подготвяш сам без никаква подкрепа, дори емоционална, е много трудно. Никой не ме насочи какво да уча, нито как да постигна целите си. Разбира се, че съм имала желание и нужда от уроци, спорт и социален живот, но не са ми били подсигурени.

Работех след това на 4 часа за много мизерни пари, защото работех по специалността. Исках да натрупам стаж и да се реализирам по-добре. Това не става без гръб, обаче. Защото колегите ми го правеха, ама сметките им бяха платени и хладилника пълен. Поне някакъв минимум от родителите е наистина нужен.

И те казваха, че приживе нямало да разделят имущество и тн. И сега брат ми се оказа алчен човек, който се взе за големия имотен магнат. Имотите не са поделени, имаме един дял тук, друг там. Нито можем да се разберем, нито да направим доброволна делба. Накрая се оказва, че имаме нещо, което не може да ни служи по никакъв начин.

На цените на имотите към днешна дата това са изключително скъпи активи, които изискват поддръжка, вървят данъци, а като няма сговор или подялба, не можем да ги управляваме. Дори да заведеш дело е изключително скъпо, защото хонорарите на адвокатите са високи за скъпи имоти. Съответно до момента съм дала хиляди левове за дела за делби. Отношенията с брат ми са съсипани.

Бих била в пъти по-щастлива да имам подкрепа да завърша добра специалност и да нямам толкова имущество.

Забелязвам, че и майка ми има много против имущество да се продава. Опитвах се да се поделим с добро с брат ми и водехме 6 месеца преговори кое как да стане. И майка ми се беше притеснила, че след години като тя не е на тоя свят, аз ще продам апартамента. Аз и сега бих го продала, ако можех, за да си купя друг, където искам и където ще ми служи. А тя това не го разбира. И направо се обижда как съм щяла тоя дом да го продам.

О, уроците не наливат нещо там, където няма желание. По наше време единици ходеха на уроци.
Нашите деца не са ходили на допълнителни уроци, извън тези в училище и различни курсове за допълнителни умения, но не и такива за подготовка за матури или подобни. Не виждам никакъв смисъл от такива, когато в училище имаха допълнителни уроци и консултации след часовете. Спортът и езиците са друго, като след 16 г. си ги финансират сами.
Основното правило е не просто да даваш, а да ги научиш сами да се борят.
В нашето семейство децата след 16 г. работят през ваканциите, а след гимназия се отделят. Така е било поколения назад и така сме на мнение и ние, че е правилно.
Примерно, никога не съм разбирала вижданията на някои родители как детето не бива да се мори д прави нищо, докато не завърши висше образование, защото няма и тате ще поемат всичко, пък златното яйце само д ходи на лекции и да спи.
Подкрепата трябва да не е патерица, а подаден ръка.

И за това можеше да тегли кредит, нали?

Ами сигурно моето дете не е с потенциал, та затова ние и платихме образованието. Не могат всички да са с потенциал в крайна сметка (все пак завърши бакалавър с отличие и следва магистратура).
Има университети, които са стиснати и не отпускат стипендии за успех, ако не си в нужда. За съжаление, не се класира и в провинциалната програма, която отпуска заеми, защото доходът ни е висок. Та така е в някои държави за някои от нас… съвсем обективно противопоставих доход срещу образование в случая. Изборът е бил наш, не е като да няма държавни училища, а после нейн, защото избра да учи в единствения университет, който не и плати образованието. Важното е да има избор и той да е точно избор, а не принуда.

Един имот в момента е доста повече от 30 000лв, по-скоро е около 250 000 Пловдив в момента.
Купувах преди 3 години, цените са по две от тогава.
Никъде не съм казала да се държи кеш, който инфлацията да го яде, тук съм съгласна, това е безсмислено.
Това, което казах е, че образованието в България не е толкова евтино, колкото се пропагандира.
Според мен 2000лв авариен фонд за студент даже е малко - дори да не ги даде за учебници стига 1 месец да е безработен, за да стане фонда наполовина.
Едно две непредвидени обстоятелства и фонда е заминал.
Фивър мисли от позицията на човек с пасивни доходи, което е много правилно от позицията на човек с такъв бекграунд.
Ако обаче идваш не от нулата, а от под нулата знаеш, че за да стигнеш до пасивни доходи трябва първо да ги избачкаш съвсем активно тия доходи.
А това дали после ще ги вложиш в жилище, или в бизнес, акции, облигации вече зависи от профила на инвеститора и неговото търпение към риска.
Виждаш ли Фивър, аз също за съжаление говоря от опит, но не като родител който е плащал образование за децата си, а като човек който преди съвсем малко години си е платил своето образование, затова казвам че хич не е толкова евтино колкото изглежда отстрани.
Все тая, няма смисъл да се спори, всеки се справя с живота си както може.

Вероятно, но не сме искали да започва живота си с кредит и да го влачи с години. И нали това е смисълът на темата - как да се помогне на децата, не как сами да се оправят.

смисъла на темата е имоти за деца и внуци

Абаджиева, студентски заем също ли отказаха? И не говоря само за университетски стипендии. Има такива на различни фондации, има срещу договор с работодател, има за връщане на хора по произход (това е за ограничен кръг,разбира се), има по втора диплома (при получаване на диплома и държане на матурите в съответната държава) и т.н. Никъде не съм казала детето да иде да учи, където не плаща или нещо подобно. Изборът е важен. Написах, че наличен на детето имот може да му покрие поне част от тези разходи по образованието и да намали или отмени тежестта върху родителите.
Разбира се, цените сега са различни и напълно осъзнавам, че не може да се обобщава на база на днешния имотен пазар. Но пък днешните студенти са около 20+.

Ок, още малко калкалулации.
Студент, под наем.
500лв наем
200лв ток, парно, вода, интернет, телефон (даже е малко)
40лв транспорт.
1 година = 2 семестъра = 1000лв, да кажем грубо по 100лв на месец, за да има 200лв авариен фонд, ако му се наложи да иде на зъболекар или изкара грип и му трябват лекарста.
40лв препарати, прах за пране, шампоан, такса за входа, препарат за чинии и др.
Храна, аз харча около 400лв на месец, като готвя вкъщи, но това е много субективно, защото мъжете ядат повече, а някои жени могат и на фотосинтеза да карат, така че тази точка е малко под въпрос.
До тук станаха 1280лв.
Средна заплата в града за ниско квалифициран труд - 1000-1200лв.
Работата е малко на ръба.
Ако ползва и болнични 1 път в годината вече бюджета не стига. Ако е болнав, или е мъж, който яде повечко - сметката се надува още повече.
Ако остане за 4-5  години следване без работа дори 1месец вече сметката не излиза.
Това е без спорт, вредни навици, скъпа козметика и при положение, че няма тежки непредвидени ситуации.
Та така.