КГБ = Клуб на Готините Баби - 218

Снощи накиснах един пакет от 500 гр. червена леща в гореща вода и оставих тенджерката на балкона. Няма да си играя с по една чаша леща, както е по всички рецерти, я.
Тази сутрин измих хубаво накиснатата леща в много води на чешмата и добре отцедена в ситен гевгир я сложих в голяма купа. Да има мегдан за бъркане.
Добавих 4 яйца, половин кофичка кисело мляко, 4 с.л. олио, 2 к.л. сол, 2 к.л. сода за хляб и 2 к.л. ронена чубрица.
Всичко това го пасирах с пасатора.
След което в сместта добавих около 200-220 гр. настърган кашкавал.
В голямата тава на фурната сложих хартия за печене, която намазах с олио, и изсипах готовата смес с цвят сьомга.
Пекох в предварително нагрята фурна на 200 градуса. Добре е да е с препечена коричка.
И сега за вкуса.
Цялата къща ухае на содена питка.
Консистенцията на питката от червена леща е като на содена питка. Леко влажна текстура като на солен кекс с пшенично брашно. Цветът стана силно жълт след печенето. По никакъв начин не се усеща вкус на леща. Ако не знаеш няма начин да разбереш по вкуса на питката.
Изненадващо вкусна, много засищаща. Става за самостоятелно хапване точно като соления кекс или да намажеш някаква благинка отгоре, или като мен на малък сандвич със шунка и краставица.
В последствие нарязаните квадратчета от питата могат да се препекат като обикновени филийки.
Според скромният ми опит от днес, този хляб трябва да се пече точно така - на тънък слой. Ако е във форма за кекс или  в тавичка за хляб ще е глетав от вътре.
В много от рецептите в интернет има добавен хуск за уплатнение на сместта, но аз исках да го избегна.
Сместта преди печене търпи всякакви добавки от семена и подправки.
Който иска или му се налага да се храни с безглутенов хляб, може да пробва смело.
Следващият път ще намаля киселото мляко и мазнината в хляба на половина да видя какво ще стане.