Паническо разстройство - 60

  • 61 173
  • 773
# 690
Здравей джуд , може ли да ми пишеш на лично ?
Виж целия пост
# 691
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.
Виж целия пост
# 692
За моето няма лечение, то дори не е болест. Просто опустошаващо чувство за самота и липса на смисъл. Чувствам се сякаш животът ми е напразно. Не мога да реализирам потенциала си. Имам често социална тревожност. Дори в квартирата, в която живея, не мога да се отпусна покрай съквартирантката си и се затварям в стаята си. Не искам съвети. Пробвах всичко. През последните две години ходих на какви ли не курсове, работа смених, на спорт ходих. Бях пристрастена към шопинга, докарах си дългове, сега си изплащам. Лекувам и един здравословен проблем.
Изживявам и криза, свързана с възрастта ми. Имам комплекси, сещам се често за отминали лоши преживявания, обидни думи. В семейството ми също има разни проблеми и когато прекарвам време с тях, ми влияят.
Искам да отида някъде в чужбина, защото си мисля, че там ми е спасението, но за момента не мога, не се чувствам готова и финансово не мога. Нещо ме спира, въпреки че в критични моменти го чувствам като спасението. Искам да мога да бъда себе си без страхове, без притеснение кой какво ще каже, как ще ме критикува или как ще ме обиди. Не искам да живея в толкова страхове от думите на хората. И искам някой да ми даде шанс да развия потенциала и талантите си, но не мисля, че ще стане в тази държава.
Виж целия пост
# 693
За моето няма лечение, то дори не е болест. Просто опустошаващо чувство за самота и липса на смисъл. Чувствам се сякаш животът ми е напразно. Не мога да реализирам потенциала си. Имам често социална тревожност. Дори в квартирата, в която живея, не мога да се отпусна покрай съквартирантката си и се затварям в стаята си. Не искам съвети. Пробвах всичко. През последните две години ходих на какви ли не курсове, работа смених, на спорт ходих. Бях пристрастена към шопинга, докарах си дългове, сега си изплащам. Лекувам и един здравословен проблем.
Изживявам и криза, свързана с възрастта ми. Имам комплекси, сещам се често за отминали лоши преживявания, обидни думи. В семейството ми също има разни проблеми и когато прекарвам време с тях, ми влияят.
Искам да отида някъде в чужбина, защото си мисля, че там ми е спасението, но за момента не мога, не се чувствам готова и финансово не мога. Нещо ме спира, въпреки че в критични моменти го чувствам като спасението. Искам да мога да бъда себе си без страхове, без притеснение кой какво ще каже, как ще ме критикува или как ще ме обиди. Не искам да живея в толкова страхове от думите на хората. И искам някой да ми даде шанс да развия потенциала и талантите си, но не мисля, че ще стане в тази държава.
И сте убедена, че не се касае за заболяване от менталния спектър? Аз няма да давам мнение или съвет, само ще кажа да идете пак на сериозен психиатър , който обаче е и терапевт, след това може да кажете какво е мнението му Simple Smile
Виж целия пост
# 694
И аз съм на мнението на Георги.
Виж целия пост
# 695
Приемам всяко мнение, благодаря. Не съм убедена в нищо, просто покрай мен хората като ми кажат, “животът е борба”, “вземи се в ръце” и т.н. И почвам да си мисля, че просто не съм борбена и т.н.
Аз си мисля, че имам “високо функционираща” депресия. Чела съм в чужди сайтове за това състояние. Ходя на работа, върша си задачите, в никакъв случай не искам да изпадна от този ритъм, защото иначе ще стане по-зле, но си се чувствам зле вътрешно най-вече заради стари травми. Още от 16-годишна ми започнаха депресиите, сега съм на 30. Да, не е като в началото, когато не разбирах какво се случва, научила съм се да се справям, но… знам, че не живея така, както бих могла да живея. Живея непълноценно. И като казвам тези неща, изпитвам чувство за вина, защото ме е страх на не съм лигла…
Може ли на лично съобщение да ми дадете препоръка за такъв специалист? Благодаря!
П.П. Последно да допълня за психотерапиите - притеснявам се много дали “действат” и затова ги сменям често, защото когато ми дават някакви задачи за изпълнение, сякаш действат на повърхностно ниво, но не и в дълбочина. И аз наистина имам нужда от някакво съчувствие, защото направо се изморих да се “боря” и все да се опитвам с усилия да си променя живота. И наистина, наистина положих много усилия през последните две години да променям какво ли не, но май трябва да се приема и да започна малко да изпитвам съчувствие към самата себе си БЕЗ чувство за вина…
Виж целия пост
# 696
 Аз мисля, че да се мъчиш и да търпиш депресията е безсмислено. Още повече, че без адекватно лечение тя се влошава. На психотерапия е хубаво да се ходи, но само с нея се опасявам, че няма да станат нещата. Антидепресантите вършат чудеса. А колкото до приказките да се стегнеш, да се радваш на живота, че си мързел и т.н., това са глупости, които хората говорят, без изобщо да са запознати с клиничната депресия. Това е липса на серотонин и тя не се оправя с позитивно мислене.
Виж целия пост
# 697
Подкрепям мнението на Георгий и Джени. Ти си на 30 и имаш комплекс от възрастта си?! Чувстваш самота и безизходица и мислиш, че това не е ментален проблем...Моето мнение е, че с психотерапевта само задълбочаваш състоянието си, отново и отново изговаряте едни и същи неща. Трябва ти психиатър и медикаменти.
Виж целия пост
# 698
Аз също съм само с депресия и години наред се опитвах да се стегна, да намеря все за нещо да се закача, което ме вдига и осмисля. Терапии, книги, констелации, врачки, а отделно и колко глупости може да сътвори човек в живота си, подлъган, че нещо му носи щастие в едно такова състояние....
Е да  ама дойде момент, в който вече тялото е парцал, работата се върши с огромни мъки и детето ти те гледа тъжно какво пак ти има???
С медикаменти те има вероятност да се стегнеш, да погледнеш ведро на всичко и да направиш някои промени в живота си. После вече нещата като се променят ще ги спреш бавно бавно.... Аз поне в това вярвам в момента. Не очаквам чудеса, но  трябва помощ, това е.
Виж целия пост
# 699
Джуд, напротив. Така описано си е точно болест. Депресията в такива граници, които описваш си е за лечение и за съжаление си е болестно състояние,колкото и да не искаме да го приемем. Като човек преминал за няма и година през тежка хипохондрия, паник атаки, ужасна тревожност и депресия, смея да кажа, че последното ме изплаши най-много. И към днешна дата, ако спра АД най се страхувам да не изпадна отново в тази бездънна дупка на депресията.
Подкрепям останалите, че ти трябва добър психиатър, с който да обсъдиш ситуацията си и да ти назначи правилно лечение. В противен случай агонията продължа и се и задълбочава. Успех!
Виж целия пост
# 700
Благодаря ви! Много се страхувам как да намеря точния специалист. Наистина ще ми е полезно да ми дадете препоръки. Обиколих много… а последният психиатър се държеше странно. Даде ми списък с терапевти и понеже бях ходила при един от тях, ме попита с лежерен тон: “и кво не му хареса на него”
Виж целия пост
# 701
Благодаря ви! Много се страхувам как да намеря точния специалист. Наистина ще ми е полезно да ми дадете препоръки. Обиколих много… а последният психиатър се държеше странно. Даде ми списък с терапевти и понеже бях ходила при един от тях, ме попита с лежерен тон: “и кво не му хареса на него”

От кой град си? Може някой от темата да те насочи. Другият вариант е да провериш в Супердок, там обикновено има доста отзиви за различните специалисти.
Виж целия пост
# 702
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.
Виж целия пост
# 703
Здравейте! Преди време бях писала в тази тема, но не бях сигурна дали е точното място за мен. Сега отново ме насочиха тук. Търсех тема за хора с депресия, в която да споделям как се чувствам.
Скрит текст:
Не знам дали отговарям на някакви критерии, но просто имам нужда от време на време да пиша някъде. Дори не знам дали съм точно в депресия, просто твърде често не се чувствам добре. От години съм така и по свой си начин успявам да се справя. Имам много страхове и притеснения. От няколко години смених много психотерапевти, сега реших да се задържа при един и да работя с него, защото иначе рискувам да почвам отново и отново едно и също без напредък.
Не пия медикаменти, не защото съм против тях, а просто не мисля, че имам нужда. Ходила съм два пъти на психиатър. Единият ми каза, че имам генерализирано тревожно разстройство и ми изписа Золофт, но се притеснявах да го почна и се отказах. Другият ми каза, че не смята за нужно да пия, каквото и да е.
Вярвам на психотерапията, просто имам неотработени травми и адски много страхове. И имах нужда да споделя.
Аз самата мисля, че съм тревожна и много чувствителна.
На правилното място си. Сподели, как се чувстваш, какви са ти притесненията, за какво се страхуваш най-много - за живота си ли, от болести ли, от какво? Защо се притесняваш от лекарствата, кое те притеснява.
София. Точно оттам намерих тези двамата последните.
и мен ме беше страх да пия,но се наложи!От 4 месеца съм на есцитил и се върнах към живота!другия месец живот и здраве мислят да ми го спрат
Виж целия пост
# 704
Джуд, първо и най-важно - няма от какво да се стесняваш и притесняваш. Нито пък си длъжна да слушаш приказки "да се стегнеш" - това са сред най-вредните подмятания.
Отиди при добър психиатър, бъди откровена за състоянието си и приеми, че най-вероятно с това, което описваш, ще ти се наложи да пиеш хапчета. Няма място за страх, ще видиш как ще се завърнеш към живота, пъзелът просто ще си пасне.

П.П.: Аз днес съм на психиатър и чакам да видя какви насоки ще ми даде...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия