Февруарчета 2024 - Тема 9

Хей,бебчовците ви сиинкат ли? Аз цяла вечер съм въртележка. Обикновено Беба рита малко и цяла нощ си спя. Но какво става от вчера не знам... Силни и неспирни шутове, едва се унасям и пак... Коремът ме боли. Мускулите ли, не знам и аз. Място не си намирам. Много е неприятно, да не кажа притеснително. Това бебче уж е крехко и трябва да спинка. Дори в момента, пишейки подскачам. И като не мога един масаж да направя да облекчи... Все едно има три бебета

Аз не започнах защото правихме инвитро и при нас проблема беше увредени бебета и не исках да пия такива неща и да добавям още фактори които да повлияят не дай боже. А сега до колкото знам и съм наясно не всяка терапия е съчетана с кърмене . Но като цяло обмислям много терапия с антидепресанти макар че знам че трудно се слиза от нея но не искам да живея така даже по едно време мислех да си сложа стома баг и да спра да имам черва

Zimone, две вечери беше необичайно активен малкият бандит, всеки път като се завъртя или стана до тоалетна. Но после се успокои о сега от две вечери пак кърти като баща си. Тази вечер даже го проверявах ще реагира ли на ръката ми, както обикновено Мускулните болки в горната част (под ребрата) ги имам и аз, но според мен не са от ритници, по-скоро си ги обяснявам с гравитацията - коремът опъва и тежи вече.

Винаги съм се чудела защо, на какво се дължат всичките тези паник атаки и тревожности? Толкова често срещани си като чета по форуми, като слушам познати и не мога да си отговоря защо? Слаба психика, кофти реалност, ясно е че всеки има проблеми, но все по-често проблемите влияят така лошо на здравето на хората.

И аз съм била с ПА като бях тийн и тогава разбира се беше най-лрсно да ми изпишат анти депресанти.. обаче преди 4 5 години пак се започна след поредица от негативни събития и този път ходих на терапевт, който ми предложи да опитаме без лекарства. Истината е, че сама се справих за 2 месеца, колкото и невероятно да ви се струва. Сама се поставях в некомфортни ситуаци, чакайки да "умра" хахаха даже му се заканвах на страха хаха и в един момент си отиде😁 оттогава съм пълен ръб 😆

Не казвам, че е лесно, но това с лекарствата е просто временно решение докато не попадне човек пак в някаква ситуация..
 Иначе аз миналата година имах доста стресови моменти покрай бременностите, 1 късна загуба и една извънматочна, всичко в рамките на няколко месеца и някак си успях да се съхраня като човек, въпреки че беше супер сериозен удар от съдбата.
Та Бочи, съветвам те да работиш в посока промяна на мисленето, не "чакам наготово от хапчетата"

Слаба психика… пи-скоро нетренирана, бих казала. И то не защото хората са нещо глупави, според мен няма време кога да си обърнат внимание или по някаква друга причина не го правят. Да не говорим, че основите се полагат още в детска възраст, а не всеки е случил на родители. После идва някакъв отключващ фактор и си дотам - ако можеше всеки да се вади сам от ситуация, едва ли щяхме даже да обсъждаме психичното здраве. Но сред човеците открай време си има психически проблеми. Едно време пак е имало, просто не са се диагностицирали и не се е говорело за това . Тоест, не е “все по-често”, а е все по-видно, според мен. От опит само ще кажа, че е така и с неврологичните проблеми - нямаш идея колко от познатите ти имат или са имали такъв.
Веднъж нещо спорех с майка ми и тя заяви, че едно време (комунизма) нямало гейове или били толкова малко, че не се натрапвали. Питах я от къде знае и каза, че знае, щото нито един не била срещала 😂 На въпроса къде е статистиката и как знае дали са били 1% или 10%, имаше яко засечка. Та така е в България и със психичното здраве, мен ако питаш - едните се крият и се оправят сами както могат, другите си внушават, че всички са здрави
Не съм имала личен опит с терапевти, но винаги бих подходила като Няма смисъл

Паник атаките,както и болестите по принцип са сигнал на тялото,че не сме си в Пътя и не сме щастливи,че трябва нещо да променим в живота си-мислене,навици,обкръжение,токсични отношения,работа и т.н.Душата крещи,че има нужда от промяна и трансформация.Затова хапчетата не са дълготрайно решение докато не се изкорени истинската причина.Не съм имала ПА,но съм изпадала в тежки дупки,последно беше преди година и нещо след спонтанния аборт и съм се справяла с енергийни практики,Семейни констелации,регресии.Аз от години се интересувам от духовни теми,астрология,езотерика и т.н,чета такава литература и откакто започнах много ми се промени начина на мислене,от там ми се промени и всичко в живота,като започнеш от хората в живота ми,отношенията ми,материалното ми положение се повиши,защото просто промяната идва от вътре навън,няма как да стане на обратно с външни фактори без да се работи върху вътрешния ни свят и начина ни на мислене.

Happy378 аз също се чудя 🤔Реално ако  човек имаше време за човека,ако шефовете и работата бяха по-разчупени от към отношение можеше да е по-леко.Покрай мен само с ПА,не знам какво е и не искам и да знам сякаш,искам само хора преживели нещо тежко да им се случи обратното.Много вярвам в съдба или сила и знам момичета че скоро време ще забравяте по малко нещата с малките човеци или с малки изненади.Надявам се при никоя от вас не се стига до медикаменти😕🤗

Аз за себе си съм установила, че докато човек непременно има да се доказва, е много по-стресиран, отколкото ако се възприеме като един от многото и че не е чак толкова уникален, не е чак винаги прав и не е чак толкова незаменим и безгрешен. Откакто съм се приела като торба с кокали като всички други, си живея много по-лежерно и нямам с никого нищо да меря.  Всъщност съм спокоен човек, който си е изчистил живота от разни натрапчиви мисли и хора, та си живея простичко и добре.  А се обичам все така най-много от всички

Абсолютно съм съм съгласна като човек, който го е преживял без хапчета и понякога и сега ми се случва, твърдя и вярвам, че всичко е възможно с медитация, правилно дишане, добър психолог и равносметка какво е време да се промени в живота ти. Всеки може да се справи без хапчета, просто има нужда от лека подкрепа.  Моята психоложка например казваше : " знаеш ли, че хората с паник атаки, идващи при мен са изключително интелигентни, с хубави професии, чувствителни. Хора, които прекалено мнохо мислят, емоционални са и гледат винаги да помагат... - това беше във връзка с въпроса ми тогава - Защо на мен? Та, мили момичета, понеже темата са ни бебчовците, няма да задълбавам, но хората сме толкова различни и цветни, ПА са част от забързания ни и стресиран живот, и просто приемаш това, усъвършенстваш себе си и психиката си и живееш.

И мъжО си мислеше, че депресивните състояния са резултат на слаба психика, докато не се сблъска челно с Генерализирана тревожност и ПА. Беше му много трудно, успя да се справи с антидепресанти.
Мен от дете ме мъчат такива състояния. Били са много тежки... До степен физически да не мога да стана от леглото, суицидни мисли и т.н. На мен хапчета не ми помогнаха. Докато живеех в София си намерих моя си психотерапевт и открихме причините за всичките ми страдания през годините. Много труден път на осъзнаване, оздравяване и прошка. Оказа се, че вредите, които се нанасят в детството наистина са за цял живот и могат много яко да те прецакат . Затова и се старая да съм осъзната и адекватна с детето си (а скоро и децата си 👶❤️). Искам да счупя порочния кръг от травми нанасяни и предавани от поколение на поколение.

Моите ПА са на фона на 8 месечна диария която ме хващаше я на улицата я в моля я в колата докато отиваме с приятели някъде . Съответно вечни 8 месеца в не комфортна ситуация в която с извинение се насираш на всякъде и пред всеки много силно те бута. Отделно предвид 3 те загуби в същия период ( започвацки малко преди това де ) просто тотално ме събарят , но не ме сабориха загубите чесно казвам страдах но не страдам от това в момента никак. Даже късната загуба я преживях за 2 месеца , просто се стегнах и си казах много неща. Като цяло на мъжа ми му е най трудно да ме вижда такава защото аз винаги съм била най оправния най силния човек който той познава , можех толкова много неща а сега изпитвам страх да остана сама с детето иида се наложи аз да я водя някъде и не дай си боже ако ми се доаака с извинение аз какво ще правя ?
Ето ви предишната ми ПА когато се прибрахме от Анталия през октомври
Аз бременна с малкото чаве и мъжа ми , плаща ме си частен превоз от летището в тия турски бусчета. С нас двама приятели.
Качвам се в буса и нищо не предполага ПА то да дойде. Причината беше че беше ужасно нисък тавана на буса , малки прозорци , отпред между шофьора и нас ииаше гиганска стена тип телевизор. И аз просто изпаднах в ужас. защото се почувствах в супер затворено пространство, в главата веднага почнаха мисли «Ами сега ако трябва да спрем как ще викна шофьора ? » и всякакви е такива. Разбирасе аз веднага се опитах да се концентрирам много серьозно но не се получи , почна болка в корема , позиви , 4-5 бензиностанции за 100 км на пред последната вече казах на всички че аз искам да остана в тази бензиностанция и че няма да летя , почвам да мисля как хората ще закъснеят заради мен , как аз нямам време да седя на тоалетните , ами ако детето ми се разреве ами тяхното бебе . Е такива филми. То там добре че поне тоалетните са толко чисти в тия турски бензиностанции че това не съм мислила.
И така стигайки до летишето аз вече съм в истерия , рева и не мога да си поема въздух и казвам че няма да летя , целия полет ме боля червото , аз просто седях и се клатех, мъжа ми занимаваше детето през цялото време и аз се чувствах многт виновна защото виждах че му е тежко, в София всичко ми мина и успешно се прибрахме в нас.
Опитвам се винаги да се боря сама но факта че ме хваща диария е просто много труден защото то като те хване до де не се прочистиш то не спира дори иида си се успокоил вече. И това значително усложнява ситуацията с успокояването. Преди бях много по зле , много. Тогава просто не излизах близо година от нас. Освен в квартала , слава богу живея в центъра на София и всичко ми е на една плюнка место и страха ми не беше толкова голям, защото знаех че магазина е на съседната улица и ако ми се доака мога да дотичам в нас, но кино театри заведения всичко беше затворено за мен . Аз просто се обличах и на вратата казвах «Аз оставам в нас иди сам »

Истината е, че живеем в стресови времена. Забелязали ли сте, че дори влизайки в градския транспорт всеки е нервен и забързан? На мен ми трябват точно 2 спирки с метрото и се чувствам като изцедена, а съм човек, който сутрин става с усмивка (без да ми е нужно кафе). Просто трябва да забавим ритъма, да сме повече сред природата и до близки хора Мое мнение
Относно движението на бебоците да споделя какво ми каза акушерката миналата седмица докато бях на тонове (че моя юнак спеше и го събуждахме). Бебетата редували 40 мин. сън и 40 мин. актовност   Иначе и "ние" имаме доста активни дни и по-лениви, аз го отдавам на активността ми през деня - ако съм по-активна бебо спи, ако се отдам на почивка започва купона

Аз се майтапя, че в момента аз съм количката и като се раздвижа бебето си заспива понеже се полюшва, а като спра и почва да "показва", че и разбутвам комфорта

Бочка, мисля си, че ще стане и без хапчета, просто ще трябва да ти отпускат малко време за теб след като се появи и бебе, и да се концентрираш в-у себе си с помощта на правилния психолог и малко дихателни практики.

По бебешорската тема - аз имам чувството, че нашата мома въобще не си почива 😳 цял ден подскачане, а вечер - дискотека 🤣 не знам как ще го караме като се появи, дано си отспи тогава. С главата надолу е, но върти гърба ту наляво, ту надясно. А, и се е омотала вече 😶