https://www.facebook.com/groups/3660115584110366/posts/6697320887056472
Завладяващ и образователен преглед на ”Казвам се Фара”, сезон 1 от Навид Шахзад. Ако искате да придобиете някаква представа за турската система за телевизионен рейтинг, тя ни я описва прекрасно в това есе. Преглед на сезон 2 - следващата седмица!
Казвам се Фара – Общ преглед
Разочароващ, объркващ, но вероятно единственият начин, по който можеше да свърши, „Казвам се Фара” продължи по пътя си, като двата сезона предизвикаха контрастиращи отговори. Група зрители спряха да гледат сериала след първия сезон, посочвайки липсата на химия между Йоздемир и Акюрек като основна причина за загубата на интерес, докато някои останаха залепени за екрана, чакайки с нетърпение следващия епизод. Отговорът на зрителя е изключително важен, тъй като освен емоционалния си коефициент, той влияе върху профила на приходите на продукта. Интересният аспект на настоящия сериал е, че подобно на предишния сериал на Акюрек „До живот”, прекъснат в епизод 13, „Казвам се Фара” продължи да записва ниски рейтинги в страната, като същевременно привлече огромен интерес в чужбина, което доведе до продажбата му в тридесет държави.
В преглед на поредицата първо трябва да разберем седмичните рейтинги. Кратък урок от историята на турската телевизия ни информира, че оценките на телевизионната аудитория започват през 1968 г., когато общественият оператор на Tурция, Турската радио и телевизионна корпорация (TRT), излъчи първата си тестова програма от Анкара. Излъчването от Измир и Истанбул, което последва през 1971 г., позволи на почти цялата страна достъп до телевизия. TRT държеше пълен монопол върху излъчването поради законови ограничения до 1990 г.; но през 1989 г. обаче базираната в Германия Magic Box Star 1 започва да излъчва за турска публика на турски чрез сателит, превръщайки се в първия конкурент на държавната TRT. Скоро след това последва наводнение от частни национални канали заедно с няколко нови онлайн стрийминг платформи като BluTV и Puhu TV. През 1992 г. Турция създаде TIAK (Комитет за измерване на телевизионната аудитория), натоварен с организирането и изследването на домашните навици за гледане. Първоначално си партнира с американския стандарт AGB Nielsen, TIAK пое задачата независимо през 2021 г. и в момента остава единственият стандарт за резултати от публично гледане.
За измерване на реакцията на публиката TIAK A.S използва интегрирана система, състояща се от няколко етапа, което води до поставяне на устройство във фокус на домакинствата в 40 провинции. Системата предоставя необработена информация, получена от всеки дом с натискане на бутон, определен за всяко домакинство, след като гледането започне и приключи. Инсталираният софтуер във всеки дом работи като GPRS проследяване, докато от другата страна получените данни се обработват, за да се създадат рейтинги на програми и канали в рамките на определен период от време.
Аудиторията е сегментирана в класове, представляващи различни слоеве на обществото според възрастта, образованието, работата, доходите, местоположението и т.н., разделени на и изучавани в шест класа, които са: A, B, C1, C2, D и E. Класове A и B представляват най-образованата група, докато класове D и E представляват най-ниско образованите по отношение на притежателите на диплома/степен. Освен това, докато половината от клас A и B се състои от платени работници, които също могат да бъдат квалифицирани професионалисти като адвокати, лекари и инженери, класове D и E се състоят от безработни и/или пенсионирани граждани. Класове C1 и C2, за които се счита, че имат най-висок покупателен капацитет, представляват горната и долната средна класа, като общото представлява средната стойност или съотношението на аудиторията във всички категории.
Получените данни са от основно значение за частните канали, за да получат спонсори и реклами, тъй като повечето дизита се излъчват по комерсиални телевизии, където приходите са от съществено значение. Публичното излъчване, от друга страна, има предимство, тъй като получава държавни субсидии и не изисква рекламни паузи, които често продължават до 30 минути време за излъчване. Тази силна взаимовръзка между рейтингите и приходите от реклама кара радио- и телевизионните оператори да оценяват щателно новите програми, преди да решат каква нова продукция ще изберат да излъчват. От комерсиалните канали Kanal D и ATV са може би най-безмилостните, тъй като първите могат да отменят предаване след само 5 епизода, докато вторите могат да го направят без предизвестие. Fox, Star TV и Show TV дават време за прибързани завършвания, докато най-снизходителни са TRT I и TR 8, тъй като те могат да позволят сериалът да продължи цял сезон. По време на редовния сезон, т.е. от септември до май/юни, резултат от 6 позволява на dizi второ пускане, докато извън сезона, т.е. през лятото, dizi с резултат 4 може да премине през следващия сезон. Това повдига въпроси относно вкусовете на турската публика, тъй като някои предавания, които не трябваше да виждат дори първи сезон, да не говорим за следващите, се сблъскват със 100 или повече епизода и все още се излъчват въпреки ужасните сценарии и лошата актьорска игра!
В момента има повече от 80 телевизионни продуцентски компании в турската дизи индустрия, което създава широко поле за игра, в което конкуренцията е силна, а рейтингите са начинът, по който каналите определят колко дълго дизи/сериал ще остане в ефир. Според проучване, проведено от уважавана консултантска фирма за управление, телевизионните оператори търсят ключови елементи като финансовата сила и репутация на продуцентската компания, добре известен и популярен актьорски състав, изпитани и тествани сценаристи и силен сюжет, наред с други, преди да вземат решение за излъчване. На свой ред, телевизионните оператори предоставят подкрепа чрез изпитано и тествано планиране на шоуто в най-гледаните дни и времена, особено срещу конкурентни предавания, като същевременно осигуряват постоянна честота на промоция. При такива условия, ако не беше ентусиазираният му прием в чужбина, осигуряващ допълнителни продажби, „Казвам се Фара” нямаше да види втори сезон, който е представителен за това колко конкурентна е телевизията в Турция и колко трудно е да оцелееш в такава индустрия.
След като обяснихме фона, на който сериалите оцеляват, нека сега насочим вниманието си към „Казвам се Фара”, който е историята на двама мъже, които се скарват заради рускиня (точно както в „Мръсни пари и любов”, сред всички убийства и хаос, ябълката на раздора между Хюсеин и Йомер стана източноевропейка, която ражда дете на брат му), което започна, когато главните герои от настоящата поредица бяха или в ранна детска възраст, или в детството си. Сериалът приключи след 27 епизода, като последният беше „бонус“! Като такава, това е история, която е от поколение на поколение, тъй като двамата вече застаряващи мъже са били някогашни съвременници, партньори в престъплението, както и съперници в любовта. Бягството на Вера с Орхан доведе до смъртоносна престрелка, в която невинно семейство беше унищожено, а малко момче и бебе останаха сираци. Впоследствие мъжете поемат по отделните си пътища, всеки изграждайки империя, тъй като Али Галип Акънджъ се ожени за рускинята, докато Орхан Кошанер се възстанови след преживяване на косъм от смъртта и се ожени за фризьорка. След време на всеки мъж се роди по едно дете – момче на име Каан в първия случай и момиче на име Гьонюл във втория. Продължавайки да действа в собствените си сфери, Али Галип ръководи подобна на мафията организация, която остава много в очите на истанбулската полиция; Орхан изигра хитра, смъртоносна и измамна роля, позициониран като шеф на полицията, която служеше за прикритие на престъпната му дейност. Партньорството им използваше код за своите агенти, известни като „агнета“, с черни агнета, представляващи престъпници от полицията, а хората на Галип, известни като бели агнета; По ирония на съдбата и двамата мъже се виждаха като „пастири“, които ръководят и контролират престъпни дейности, вариращи от рекет, принуда и контрабанда..
Зрителите трябва да оценят, че жанрът, известен като драма, има много по-важна роля от това просто да забавлява. Гърците, които поставиха основите на драматичното представление в западните цивилизации, поставиха голям акцент върху терапевтичните качества на драмата. В дните, когато се вярваше, че боговете се разхождат сред хората и показват много от слабостите, характерни за човечеството, драмата имаше за цел да събуди различни емоционални реакции, най-важните от които бяха съжалението и страха. Драматичното преживяване е имало за цел да доведе до катарзис или прочистване на душата, подчертавайки моралния живот, неизбежността на съдбата и непостоянството на съдбата. В реалния свят хората забравят, че в живота има нещо повече от собствените им планове и че съдбата създава сценарии, които те никога не са могли да предвидят.
В конкретния случай, за да успокои донякъде съвестта си, всеки мъж осиновява едно от сираците и го отглежда като осиновено дете. 5-годишното момче, станало свидетел на бруталното убийство на родителите си, израства и се превръща в съвестен, но обсебен полицай, докато изоставеният му брат е осиновен от Али Галип след ужасяващо детство, което го отвежда в държавна поправителна институция.
Докато сираците растат от противоположните страни на законовата ограда, техният живот на възрастни се пресича в поредица от събития, които поставят основите на драматични събития и необясними съвпадения, въвеждайки важен трети елемент на чиста случайност в техния съдбоносен живот.
Нелегална имигрантка на име Фара, която има критично болен син и работи като чистачка, живее в апартамент в мазето на имот, собственост на Орхан, който е посещаван редовно от осиновения си син, полицейския служител. Мехмет, обсебен от правосъдието и арестуването на Тахир Лекесиз, смятан за дясната ръка на Али Галип и страховит мафиот, е превъзходно изигран от мърляв, брадат Фърат Танъш - актьор, който може повече от това да се държи сам срещу извисяващия се талант на Енгин Акюрек, който прави сцените им приковаващ часовник, тъй като двамата се предизвикват един друг като боксьори в битка до смърт. В едно от тези необясними съвпадения Фара става свидетел на убийство от сина на Али Галип Каан, докато е в мъгла, предизвикана от наркотици. Инцидентът поставя Фара и Тахир лице в лице за първи път и разказът продължава оттам и ролята на Тахир като палач се трансформира в тази на защитник и любим.
Перипетиите на първия сезон в крайна сметка виждат Тахир и Мехмет да си партнират, за да свалят Али Галип и Орхан, но завършва с това, че Мехмет е прострелян от близко разстояние от неговия сурогатен баща, въпреки че Тахир пуска Али Галип да си тръгне, след като той е бил напълно разобличен. Това, което привлече зрителите към повествованието, беше преди всичко - присъствието на Енгин Акюрек, актьор, писател и образцов човек, който сам създаде платформа за турски сериали зад океана. В кариера, продължила две десетилетия, Akюрек вдига летвата за феноменални мъжки роли с чувствителните си, емпатични изпълнения, които показват по-малко от перфектни мъже, които правят свръхчовешки усилия да се откупят и да спечелят сърцата на женските герои, както и на публиката по целия свят.
Въпреки това, събирането в двойка с Демет Йоздемир изненада мнозина. Известна главно с романтичните си комедии и личната си химия с актьора Джан Яман, тя първоначално изглеждаше като малко вероятен избор. Въпреки това, за нейна чест, Демет изигра с удивителна бруталност ролята на Фара, бивш хирург, бягаща от родния си Иран и майка на болно дете, търсещо възстановяване на здравето му. Лишена от блясък, с малко или никакъв грим, тя придаде строг и непостоянен оттенък на жената, в която Тахир се влюбва. Що се отнася до Акюрек и неговата склонност да създава различен външен вид във всеки сериал/филм, върху който работи, Тахир е един от най-противоречивите му аватари. Облечен в дълги, развяващи се черни кожени палта, които допълнително подчертаваха високия му ръст, Акюрек използва необичаен език на тялото, който го кара да се навежда към другите актьори, сякаш изследваше душите им. Невероятно странната прическа, идеална за ролята му на уличен гангстер, допълнително очерта портрета на човек, който е едновременно опасен и непредвидим. Акюрек усъвършенства героя си със специална странност, която обещава след време да се превърне в забележителност в актьорското майсторство. Странности като издърпване на яката/поло около врата му във всеки напрегнат момент, сякаш се готви за битка, с неразделимите му златни вериги и привързаността към чорапите в цвят бордо се сливат, за да завършат личността на страховития мафиот, известен като Тахир Лекесиз. Привидно безчувствен, характерът на Тахир претърпява пълна трансформация, тъй като ръката на малко момче, поставена доверчиво в неговата, започва да събужда чувства, които той е заровил в сърцевината на сърцето си. Безстрашната жена, каквато е Фара, прави останалото.
В основата на разказа на първия сезон е неоспоримата истина, че любовта побеждава всичко, независимо дали става дума за непреодолимите предизвикателства на изместване, уловка или животозастрашаващо насилие. Урокът, който трябва да се научи е, че всичко ще избледнее в забрава, ако му се даде време, търпение и упорита съпротива срещу злото. Въпреки че има много сюжетни линии, за които да говорим, вярвам, че има две, които имат предимство пред останалите.
Първо е връзката между Фара и Тахир, която започва с нотка на реална опасност. Животът на Фара, единственият свидетел на убийството, е в опасност от момента, в който е открита в сградата. Изплашеното лице на Демет, докато гледа мъжа в черно, е наистина убедително, точно както напрегнатият черноок поглед и безстрастното изражение на Акюрек създават мистерия, обагрена с тъмния цвят на опасността. Двамата актьори управляват гамата от потиснати желания, гняв, раздори и сладостта на онази нежна първа целувка по бузата, която започва да разрушава бариерите, които Тахир е изградил в себе си, за да държи един враждебен свят на разстояние. Въпреки това, на интимните сцени, които имат заедно, им липсва онова магическо качество, което направи Akюрек основен избор за романтични роли. Сравненията, колкото и да са омразни, са неизбежни, а споменът за двойката Акюрек/Туба от „Мръсни пари и любов” остава в зелено въпреки десетгодишната пауза. Някои сцени работят, една по-специално е наистина завладяваща, тъй като ревнивият Тахир е нападнат от пияна Фара, която инициира дълга страстна целувка и без сдържаността на Тахир възможността за любов можеше да стане много реална. През целия първи сезон ставаме свидетели на скритото привличане, усещано от главните герои, но което никога не се превръща в запомнящи се сцени поради две основни причини: първата е, че Демет като Фара има твърде много диалог, който има противоречив тон и не позволява никога смекчаване на характера. Дори в съня й, как Тахир отстоява брачните си права, докато я хваща за кръста, му липсва магията, която бе с Туба, докато тя се топи в ръцете на Йомер, почти сякаш се вкорени под кожата му. На второ място, Демет като Фара остава неубедителна като жена, която се бори с вътрешен конфликт за втори шанс, тъй като тя остава толкова много в контрола над себе си. Отхвърлянето, което любовта носи със себе си, очевидно отсъства, за разлика от майсторското детайлизиране на героя на Акюрек. Изненадата, смесена с радостна нежност, когато Керимшах импулсивно хваща ръката му, се отразява в един поглед, докато той гледа надолу към малкия астронавт. Гледката на висок, опасен мъж, смутен от рязкостта си, който казва на Керимшах да се върне в леглото, обезоръжен от малък жест, е една от онези сцени, които публиката трудно ще забрави. Въпреки убедителното си представяне, Демет за съжаление играе Фара като предимно двуизмерен герой в сравнение с многоизмерния, сложен характер на Тахир, който Акюрек може да изиграе.
Освен това първият сезон е заснет с по-топла цветова палитра, което се отразява на атмосферата на епизодите, тъй като се възползва от много визуална дълбочина, която напълно липсваше във втория. Облеклото и обзавеждането са доминирани от тонове сепия, кафяво и черно, засилващи драматичния ефект на слабо осветените интериори, символизиращи съсипани животи, отчаяни сърца и надвиснала опасност, само за кратко смекчени от слънчевите очи на детето и щедрата усмивка. Локациите се избират въз основа на атмосферата, която придават на дадена сцена, тъй като често се намесваме в кухните и задните улички, увековечавайки метафората за тъмното дъно на Истанбул, където злото броди свободно. Показателно е, че някои от най-важните сцени се развиват в кухнята, например; Първият поглед на Фара към покрития с белези гръб на Тахир, докато тя обслужва раната му, след като е доказала своята стойност като хирург, докато целувката, която запечатва все още неизречената им връзка, също се случва сред тенджери и тигани, доколкото ни подготвя за любовта на Тахир към готвенето.
Най-вече първият сезон отваря възможността за главните герои да изградят дом и семейство. Яростното изявление на Тахир: „Искахте да навредите на сина ми“. Ще те убия" за мъжа, който е бил негов ментор през целия му възрастен живот, е обединителен вик, когато той започва да вижда себе си като баща и потенциален домакин. Гневът и загрижеността на Фара се изливат, когато тя шамаросва Тахир, че се е осмелил да влезе в нещо, което би могло да бъде капан, заложен от хитрия Али Галип, дори когато тя се усмихва тайно при вида на Тахир и Керимша, които играят футбол, или когато последният идентифицира голямата черна риба в болничния аквариум като човека, който в крайна сметка ще нарече баба..
Това не означава, че първият сезон е перфектен. Недовършени неща, като огърлицата, която Фара смята за достатъчно важна, за да рискува нараняване, изчезват от погледа и ума, сякаш сценаристите напълно са забравили инцидента. На майка й ли е, питаме? Или има някакво друго значение? По същия начин, нямата Сепиде, който е най-привлекателният герой, както и подкрепа за обсадена от проблеми Фара, изчезва безследно след драматичното влизане на Бехнам в апартамента на Тахир. По същия начин, статутът на Акбар Азаади като чужденец, работещ с полицията в Истанбул, е друг доста пресилен, макар и удобен начин за представяне на връзката с Иран, но той си остава слаб човек, никога не е истински изяснен или надежден, а Бурак Тамдоан е пропилян в роля, въпреки че е добър актьор.
И Баде, и Бекир са добре нарисувани герои, които служат като перфектна опора за Мехмет и Тахир, но докато смелата адвокатка е възхитителна като жена с достатъчно смелост да преследва мъж, който е толкова невеж като Мехмет; Трансформацията на Бекир от мърлявия и завистлив Акънджъ от сезон 1 в доверения сътрудник на сезон 2 мирише на писателски комфорт. Човек би си помислил, че бедната луничава Гьонюл, която минава през живота като пълно агне в морето за това, с което другите трябва да се сблъскат, тя заслужаваше някой друг освен още един Акънджи в живота си! Каан е друг такъв герой, който започва като млад мъж с угризена съвест, измъчван от чувството си за вина, но се трансформира за кратък период от време, за да покаже черти на характера, не по-различни от баща си, докато извива ръката на Бекир, мами Гьонюл с тази странна излишна героиня на име Ясемин и след това необяснимо изчезва.
Силата на първия сезон се крие в интелигентната символика, използвана както визуално, така и подразбираща се метафорично като картини на агнета и вълци, украсяващи стените на имението Akънджъ, дори като животни като домашни любимци, живо агне, великолепни коне в конюшня формират фона за човек, толкова безмилостен и жесток, колкото застаряващ вълк в образа на Али Галип Акънджъ. Нарастващата независимост на Тахир е паралелна с усилията на младия вълк в дивата природа, който измества стария благодарение на своята интелигентност, мъжественост и способност да води глутницата. Проницателният зрител би уловил нюансите на това каква джунгла всъщност са големите градове като Истанбул, що се отнася до нощния живот. Това са елементи, които напълно липсват на втория сезон, тъй като той се занимава изцяло с това, което може да се нарече само глава Иран.
Ще продължим със следващия сезон 2…
!
!
