Любители на кучета - 139

За грижата за лабрадор с Дисплазия искам да напиша отделен пост да си го има в групата, някой ако потърси.  За тези които не ме познават имах женска лабрадорка Багира, на 9 месеца и поставиха диагноза тежка  тазобедрена дисплазия и на двете стави,  на 15 месеца се определи степен Е, когато в България още нямаше никакви специалисти за заболяването и няколко любезни ветеринаря ни препоръчаха да я приспим, да не се мъчи. Кучето живя щастливо до 17 годишна възраст до последно беше в движение и без болки.  Първо когато ти казват такива неща го преживяваш много тежко и се плашиш от неизвесното. Обаче с добри грижи, дори и без операция , кучето може да има пълноценен живот  без болки, така че горе главата тази диагноза не е края. Ясно е, че такова куче не трябва да се развъжда мисля тук сме единодушни.  Тогава, а и сега с малка разлика вариантите за операции бяха 3.  Първа тройна остеотомия, реже се част от таза и се напасва по главата на ставата , така че да я обхване по плътно. Тази операция дава малък процент успеваемост и то  не пълна успеваемост, винаги има артрози, които се отлагат с възраста и кучето изпитва болка. По някога, като не е хубаво направена операцията го боли и на мястото на среза на тазобедрената кост и на снадката на ставата. След тройна остеотомия не можете да смените ставата с изкуствена. Втория вариант ние го бяхме пропуснали, на 4-5 месечна възраст се изгражда хрущялния ацетабулум на ставата с надеждата че ще го стимулира да расте правилно и по плътно. Тогава в България нямаше такива специалисти, сега твърдят запознати че има, аз лично не съм видяла с очите си нито снимки на тези хирурзи, нито развитие през годините на оперираните кучета, така че тук нямама никаква компетнция.  Проблема с този метод е,  че в тази много ранна възраст е спорно да се диагностицира дисплазия.  Трябва да е наистина добър диагностик лекаря, за  да не оперира здраво куче. Трети вариант подмяна на ставата с изкуствена. Ако е добре направен е супер ефективен , функцията на ставата  се постига на 100 процента. Тогава тук не сменяха, аз имах познати които ме свързаха с лекар в Белград и в Австрия. Запознах се с хора с кучета оперирани и на двете места. Доктор Шварц, австрийският лекар имаше почти 100 процентова успеваемост, защото работи в голяма клиника и там имат пълния набор от стави. Тазобедрените стави за кучета се произвеждат в същия завод в който и ставите за хора, от същия материал - титан, лек , здрав и много високо биологично поносим,  съответно и цената на ставата е аналогична, тогава в Австрия операцията излизаше 3000 евро. Цената не е паднала може да се е увеличила. Новак, сръбския лекар нямаше същата успеваемост, не защото не беше добър специалист, а защото нямаше налични всички размери стави. Ще се опитам просто да ви обясня, защо това е важно.  Операцията представлява премахване на болната става  с изрзване през костите, изрязване на отвори в бедрената кост и в тазовата с калибратор съответстващ точно на часта от изкуствената става, поставяне на ставта в отворите и циментиране. Така изпълнена опрацията дава пълно срастван е на изкуствената става и коста без места на които да има артрози, съответно болка.   Когато нямаш  всички размери стави налични, мериш по рентгенова снимка и поръчваш размера за пациента, обаче като отвориш, ако нещо не пасва, колкото и да си бил прецизен, няма как да вземеш различен размер от рафта, а се започват снадки. Тези снадки след врме имат риск от възпаление или артрози. Няма как да сраснат добре. Между другото  говорила съм с човешки ортопеди от Военна болница и от Горна баня и при хората така се процедира. Само в Горна баня има пълния набор от стави,  или поне това беше преди 10 тина години, на всякъде другаде работят с измерване по снимка.   Какво се случи при нас аз категорично отказах тройната остеотомия предложена от професор Аминков, бях в един руски форум със стопани ан кучета с дисплазия, нямаше нито едно куче, окето да енапълно добре и да не е на болкоуспокояващи след тази интервенция.  Бях решила да оперирам в Австрия при Шварц, две кучета от България видях с отлични резултати при него оперирани, един мъжки лабрадор и Ирландски сетер.  Исках да сменя едната става. Логиката ми беше , че куче на 3 крака е ок, четвъртия може да си го щади. тогава, обече Багира се разболя от кучешки грип и  ни пратиха на снимка  със съмнения  за бронхопневмония. Нямаше пневмония, обеча на снимката на белия дроб се видяха лактите, които не бяхме снимали и се оказа че Багира има дисплазия и там. въобще не съм я снимала  в правилна  позиция за определяне на степента виждаше се че е тежка степен. Тоест нямама 3 крака, на практика нямама нито един.  Приятели ни бяха направили даже дарителска акция за събиране на пари за операцията при Шварц, стопирахме я, върнахме парите и оставихме нещата  така.   Сега още на 9 месеца като питах по форумите  за някой с опит с Дисплазията с мен се свърза един човек, който развъждаше средно азиатски овчарки. Много ерудиран и начетен човек, няма да казвам кой е, че сега е известен. Той ми каза , че няма представа точно с дисплазията как стоят нещата , но че е постигал отлични резултати при неговите, много по големи кучета с глад. Каза че самия той е правил за себе си лечебно гладуване, прилагал го е на кучетата и при тях е в пъти по ефикасно.  В природата когато хищника гладува някакси тялото дава  извънредни сили за да може животното  да ловува, за да отселее.  Реших да пробвам , беше много мъчително лаком лабрадор на 9 месеца да го държиш на 100 гр храна на ден, диетичната за дисплазни кучета на Роял канин. В нея има добавки - глюкозамин и хондроитин, които омекотяват , правят по еластични ставните повърхности, от там намалява триенето и няма болка.  Багира беше 27 килограма на 9 месеца , вместо да расте заради глада  стана 25 килограма  на 15 месеца. Беше като евреите от Аушвиц, обаче  тичаше и подскачаше първа за играчка в група.  Оставях я свободно да тича, без да я насилвам, колкото тя желае, правех масажи на двете задни крачета, за добър тонус на мускулатурата.  На 15 месеца отидохме до Белград при Новак за да даде окончателна диагноза. Той видя колко е слабо кучето и ни се развика, чче това е прекалено докато Багира се опитваше като кенгуру да му скочи в скута. След това снима, като влязохме, вече беше видял, че тя няма въобще съчленение в ставите, гузно гледаше пода, обясни ни диагнозата и ни каза че кучето не трябва да пълнее, даже му е чудно защо е на крака пък и скача.   От този момент  започнахме да и даваме малко повече храна, , така че да придобие по здравословен вид, но в никакъв случай да е пълна. Тя стана  27 - 28 кг, малко за лабрадор, но пък не много тежка за дисплазията. Гледали сме винаги да е в добър мускулен тонус, добавките през целия и живот са били глюкозамин, хондроитен и колаген. Правила е за целия си живот 2-3 кризи с възпаление и болки които се овладяха бързо с нестероидни противовъзпалителни.  Имах дилеми с кастрацията, защото и при кучетата, както и при хората  липсата на хормони води до намаляванена костната плътност но на 6 години се наложи да я кастрираме защото живееше с две мъжки кучета. Нямаше проблеми и от това за моя радост. Последните и години се движеше много по добре от мъжкия, който на 11 получи дискова херния и ходеше едвам , едвам, той е имал много повече кризи и болки.  Нещата напредват   и се развиват, вие решаате кой е най добрия вариант за вашето куче, но съмвета ми е прегледайте повече от една възможност. Хирурзите винаги намират решение с операция, въпроса е каква да изберете и дали ще е ефективна и  ако няма опции има варианти да се справите и без операция.
Линк към поста:
https://www.facebook.com/groups/415573412862968/permalink/649625616124412/

galen.bg