Тили, не знам има ли такава тема, но подкрепям Сиросче - пиши тук, ак оти се споделя. Сигурна съм, че между нас има не малко, които сме загубили близки приятели.
Нат, съчувствам, че толкова близки една до друга загуби си преживял!
Замислих се на тази тема. Стигам до извод, че съм малко темерут. Преживявам този вид загуби не когато се случи, а след време. Сякаш на момента не го усещам с пълната сила, може би от шока, не знам. Но след някой друг месец изведнъж всичко ме удря, рухвам и започвам да събирам парченцата от себе си и спомена за човека. Следва етап, в които си давам сметка че тези хора вече не страдат. Болката остава за нас тук, но те вече не изпитват болка. И някак ми идва успокояващо тази мисъл. Тъпото усещане дълбоко в мен си остава. Тъгата по изгубеното щастие също. Но си запазвам и късчета радост, че тези хора са били част от живота ми. Имала съм привилегията да общувам с тях, да се нарека техен близък човек.
Виж целия пост
Нат, съчувствам, че толкова близки една до друга загуби си преживял!
Замислих се на тази тема. Стигам до извод, че съм малко темерут. Преживявам този вид загуби не когато се случи, а след време. Сякаш на момента не го усещам с пълната сила, може би от шока, не знам. Но след някой друг месец изведнъж всичко ме удря, рухвам и започвам да събирам парченцата от себе си и спомена за човека. Следва етап, в които си давам сметка че тези хора вече не страдат. Болката остава за нас тук, но те вече не изпитват болка. И някак ми идва успокояващо тази мисъл. Тъпото усещане дълбоко в мен си остава. Тъгата по изгубеното щастие също. Но си запазвам и късчета радост, че тези хора са били част от живота ми. Имала съм привилегията да общувам с тях, да се нарека техен близък човек.
