Да се оплачем... 2024

  • 946 782
  • 15 212
# 12 765
Ох, мъжете като така рязко си сменят чипаи започнат да се дразнят у дома, обикновено изплува отнякъде нова тръпка, дано с твоята приятелка да не е така, а да си е някакво мъжко одъртяване само.
Виж целия пост
# 12 766
Куин, аз за детето на свекървата говорех. Sunglasses не че с моите се справям перфектно.
Деспи, чудни са децата. Успех в живота на младежа, а начинаещата тийнка да не те ядосва много.
Виж целия пост
# 12 767
Аз лично също виждам една промяна в него, но я отдавам по-скоро на смяната на работа преди година и обкръжението съответно, доколкото чувам от него колегите му по негови думи дисциплинирали жените си и той с гордост го разказва. И нова тръпка ми е минавало през главата, но гледам да не го подхвърлям на приятелката ми, за да не й вкарвам излишно мухи в главата.
Виж целия пост
# 12 768
Димис, тази идилия, която описваш, че се познавате града, родителите, децат, ей за такова нещо мечтая. Да се чувствам спокойна и сигурна.

Градът ни е спокоен, има хубав парк край реката, но всички градове със забележителности са далеч за еднодневно екскурзия например.  Благородно завиждам на хора, които за час път могат да стигнат до някой водопад, пещера или язовир.
Иначе за децата - няма драма с ясли и градини. До първи клас може детето всяка година да е в различна детска градина.
Някои не харесват тази организация с баловете, но за нашия град е като развлечение.
От утре съм на работа. Кога свърши тази отпуска не разбрах.
Виж целия пост
# 12 769
Чудесни деца, благодаря ви за споделеното, Димис и Деспи  . Пожелавам им широки, светли пътища пред тях, и само добри хора да срещат . Хубавото на тези моменти е , че децата ни неусетно се прехвърлят в един по осъзнат етап от живота си.  Нашата  работа е да ги подкрепим и  да направим прехода по плавен.
Виж целия пост
# 12 770
Пропуснах вчера да честитя на Димис и Деспина.
   Честити ви пораснали момчета! Да са ви живи и здрави, да са много успешни, но, главно, да си намерят своето място в живота и да бъдат удовлетворени и щастливи от изборите си!

   За мъжете - мисля, че при по-младите поколения има голям прогрес, друго им е сега възпитанието. При моето поколение масово мъжете бяха възпитавани, че битовизмите и грижите за децата са женски ангажимент. И моят не беше изключение. Много си говорихме в началото на връзката ни. Щял да ми помага, каза, само да съм казвала какво... Казах, че точно това не искам. Да съм му майка и да ми помага. И, че ако очаква аз да съм домакинята, по-добре пак да сме си гаджета, но да не живеем заедно. Защото, колкото и да съм влюбена, с времето любовта ми ще се изпари. Разбра, научи се. Е, не на всичко, но е отговорен мъж и баща. И любовта си я има и досега. Та, още в началото трябва да се изговарят ясно нещата, после вече се установява някакво статукво и е много трудно да се промени нещо.
Виж целия пост
# 12 771
Помага се когато удариш рамо на някого с нещо, което по принцип не ти е работа на теб. Когато просто нормално вършиш работа дето е и твоя, това не се нарича помощ... Той точно манталитетът "не ми е работа" е проблем, а не дали мъжът ще свърши нещо или не.
Много си права че докато не се поемат нещата и от двамата заедно, по-добре само гаджета, че то си е недорасла работа.
Виж целия пост
# 12 772
Аз определено не съм гуру във възпитанието, даже доста бях разглезила моя син, което ни донесе доста проблеми. По-лошото, което правех, беше, че когато мъжа ми заемеше по-твърда позиция да му се кара, аз заставах между двамата и заемах отбранителната позиция на детето. Научих детето, че за всичко има оправдание и няма последствия. Много лошо. Промених поведението или поне много се боря.
При нас е точно обратното, той добрия, аз злата. Предупредих го, че рушейки моя авторитет, ще дойде време и той да е безгласна буква. Е, тя вече е на 14 и този момент дойде, а баща ѝ още се чуди къде защо така станало. Тя е и много особен характер, такъв тъп инат, че няма накъде повече. И не е от пубертета.
Още на 9г я водех на психотерапевтка, която настояваше и бащата да дойде поне 2-3пъти. Излишно е да казвам, че той не намери за нужно, кви били тия простотии, зорлем съм искала да направя детето лудо….

Да, забелязва се новото поколение мъже да участват в дома и възпитанието.
Виж целия пост
# 12 773
ММ започна да помага когато се роди второто дете и тръгнах на работа (беше на 1г.). Не съм го карала, но сам прецени, че трябва да се влючи с домашните задължения, след като една седмица ходехме по играчки 😆.
Виж целия пост
# 12 774
Ние изобщо не сме говорили по темата, но и двамата живеехме самостоятелно, така че и двамата можем всичко. Все пак си имаме територии: той се занимава с боклука (тук се изкарва веднъж седмично пред къщата), аз гладя, ако изобщо се налага. Аз бърша прах, ако се наложи, той прави барбекю. Той се занимава с тревата в двора. Човекът обича да коси тревата (имаме тракторче). Аз мразя да се занимавам с градини…
Виж целия пост
# 12 775
Това си е нормално, всеки си има неща в които е по-добър от партньора си или пък на единия са му неприятни а на другия не, с времето се наместват кой кое, в едно домакинство има предостатъчно за вършене за всички в него.
Но не вярвам че ако по някаква причина видиш че той в момента не може да се справи примерно с боклука, ще скръстиш ръце и няма да се включиш, щото нали то не ти е работа Grinning
А тия случки дето се обсъждат са баш такива. "Оправяй се!" И за съжаление у нас хич не са рядкост. Ти си му майка на това дете - оправяй се ти с него. Ти си жена - ти се оправяй с къщната работа. И това мъже които иначе не са хич глупави. Обаче... така научени и така намерили.
Виж целия пост
# 12 776
На Пийк, един приятелски съвет… щото и моите ги правеха тия номера.
Не да им се караш, не да вдигаш скандали и особено не да четеш речи. Кратко и ясно, без “защо” и директни обвинения и квалификации: “Очаквам да възстановите дома във вида, в който беше, сухо и чисто!”
Аз бях много по дългите и напоителни речи. Моя син ги знае наизуст. Последните съвети, които чета са, просто да се прави кратък коментар на обективните обстоятелства или понякога само една дума, например: “В гардероба дрехите стоят сгънати”, “Обувките стоят в шкафа”, “След къпане, банята се подсушава” и кратките например “Бюрото”, Ръцете”, “Лампата”. Те си знаят децата, след като им е повтаряно десетки пъти. Странно, но отговора, който взех да получавам е “Разбирам” и се случва каквото трябва.
Виж целия пост
# 12 777
Прибрахме се от Сърбия. Концерта беше уникален!!!! Сърбите като народ - и добре и зле. Хазаите, в магазините и по кръчмите бяха супер. Мили, отзивчиви, но и ние се държим добре също. Обачееее вътре на концерта бяха отвратителни. Не се реди грам на опашката, влиза си откъдето му е кеф, бута те защото е решил, че си му длъжен. На някакви хора, пак българи чак се зъбели и скандал вдигали. Митничарите с нас бяха дръпнати, в групата чета, че чак ни псували защото сме напълнили Сърбия, за да си направим кефа. Да, българите сме казали на Рамщайн да направят концерта в Сърбия, че да им правим гадно..... тъпаци. Нашите митничари обаче бяха много готини. Много ни се радваха, разпитваха как е било. С две думи - Белград е хубав град, има какво да се види, уреден. Сърбите са готини, ама да не са на концерт. В ежедневната обстановка бяха напълно ок. Питаха българи или македонци сме, наистина бяха мили. Даже казаха директно да си говорим на български - разбират ни сравнително добре. Но концерт там...не знам дали бих повторила. С нашите нощувки нова драма нямаше. И бяха на супер места всъщност, но имаше нова вълна от прецакани хора.
Виж целия пост
# 12 778
Много са ви хубави абитюрентите. Само много успехи и здраве им пожелавам.
Виж целия пост
# 12 779
Проблемът Кло е, че на мен най-добре ми беше с него. Обожавах да се разхождаме заедно, винаги сме си били самодостатъчни. В едни период от време и заедно работехме, та си бяхме екип. Не обичам никъде да съм без него. Като свърша работа веднага се прибирам, не ми тежи, че не съм навън с приятелки, тежи ми че не съм с него навън например.
Сега седя на балкона и пия кафе и той сто пъти дойде да ме провери, защо не съм вътре. Извратена ни е връзката, навсякъде да сме заедно, един без друг не можем. Винаги е било така - от ден първи… затова и толкова се мъчим и страдаме.

Отивам да правя принцеси. Той не спа спокойно тази нощ и ме оставиха да поспя, аз се събудих в 11 и още не сме закусили.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия