Имало едно време ...
Двама братя, които обичали да събират истории и да ги превръщат в приказки ... Приказките на всяко поколение ...
Двама братя, които обичали да събират истории и да ги превръщат в приказки ... Приказките на всяко поколение ...
Макар първоначално приказките да не са тяхно призвание, именно те се превръщат в истинския смисъл на живота им. В това, с което двамата братя Якоб и Вилхелм завинаги ще останат в историята. И в сърцата на малките и големи читатели по целия свят, където се подвизават просто като Братя Грим.
Якоб Лудвиг Карл Грим се ражда на 4 януари 1785 г., а брат му Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау, по това време част от територията на Римска империя, днес – Германия. Баща им Филип е юрист, а майка им – Доротеа, е дъщеря на градски съветник в град Касел. Братя Грим имат още 7 други братя и 1 сестра.
През 1791 г. семейството се мести да живее в град Щайнау, където бащата Филип е избран за областен управник. Заселват се в голяма, луксозна къща и няколко години водят повече от охолен живот. Първоначално децата се обучават вкъщи, от частни учители, а по-късно започват да посещават местните училища. Но внезапно на тази идилия е сложен край. През 1796 г. Филип се разболява и умира от пневмония, а смъртта му обрича семейството на бедност. Принуждават се да освободят прислугата и да напуснат големия си, лъскав дом.
Единствената финансова подкрепа, на която Доротеа и осиротелите ѝ деца могат да разчитат, е тази на
именития ѝ баща и нейната сестра. Най-големите деца в семейството – Якоб на 11 г. и Вилхелм на 10, са принудени от обстоятелствата да поемат отговорност за майка си и по-малките си братя и сестри.
От своя дядо момчетата получават един изключително важен завет, който остава с тях до края
на дните им. Че е изключително важно да бъдат трудолюбиви.
Якоб Лудвиг Карл Грим се ражда на 4 януари 1785 г., а брат му Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау, по това време част от територията на Римска империя, днес – Германия. Баща им Филип е юрист, а майка им – Доротеа, е дъщеря на градски съветник в град Касел. Братя Грим имат още 7 други братя и 1 сестра.
През 1791 г. семейството се мести да живее в град Щайнау, където бащата Филип е избран за областен управник. Заселват се в голяма, луксозна къща и няколко години водят повече от охолен живот. Първоначално децата се обучават вкъщи, от частни учители, а по-късно започват да посещават местните училища. Но внезапно на тази идилия е сложен край. През 1796 г. Филип се разболява и умира от пневмония, а смъртта му обрича семейството на бедност. Принуждават се да освободят прислугата и да напуснат големия си, лъскав дом.
Единствената финансова подкрепа, на която Доротеа и осиротелите ѝ деца могат да разчитат, е тази на
именития ѝ баща и нейната сестра. Най-големите деца в семейството – Якоб на 11 г. и Вилхелм на 10, са принудени от обстоятелствата да поемат отговорност за майка си и по-малките си братя и сестри.
От своя дядо момчетата получават един изключително важен завет, който остава с тях до края
на дните им. Че е изключително важно да бъдат трудолюбиви.
Къщата, в която са живели Братя Грим от 1791 до 1796 г.,
Две години по-късно, през 1798-а, Братя Грим са
записани да учат в Фридрихгимназиум в Касел. Разноските за обучението им поема тяхната леля.
Макар че двамата братя са били доста различни като характер и темперамент. Якоб бил затворен и интровертен, а брат му Вилхелм – екстровертен и много отворен тип.
По време на пребиваването си в Касел и обучението в местната гимназия Братя Грим се сблъскват челно с класовата дискриминация. Учениците с по-високо положение и финансови възможности са привилегировани и получават значително по-голямо внимание от преподавателите.
Въпреки трудностите обаче и двамата успешно завършват гимназиалното си образование. След това Братя Грим все така дружно продължават обучението си в Университета в Марбург. Там Якоб и Вилхелм отново се сблъскват с множество несправедливости, плод на по-ниското им социално положение в сравнение с това на останалите.
Дори им се налага да подадат специална молба, за да им бъде разрешено да изучават право.
Заради липсата на средства за тях остават недостъпни голяма част от студентските дейности и социалния живот в университета. Именно този факт обаче ги подтиква да са още по-усърдни в обучението и изследванията си. Професорът им по право пробужда в тях интерес към историята и филологията и те постепенно изместват фокуса си от правото към изучаването на средновековна немска литература. Вилхелм дори споделя в своята автобиография, че:
“СТРАСТТА, С КОЯТО ИЗУЧАВАХМЕ СТАРИЯ НЕМСКИ, НИ ПОМОГНА ДА ПРЕОДОЛЕЕМ
ДУХОВНАТА ДЕПРЕСИЯ НА ОНЕЗИ ДНИ.“
По това време Братя Грим, и по-специално Якоб, все още са хората, на които семейството разчита финансово и които носят отговорност за него. Ето защо поголемият от двамата братя е принуден да прекъсне научните си изследвания и да започне работа. Става библиотекар в двореца на Вестфалия, а по-късно се премества в Касел.
Скоро след това Вилхелм също става библиотекар и се присъединява към брат си. Именно това е моментът, в който Братя Грим започват да събират немски фолклорни приказки, които по-късно предстои да опишат и издадат. И които ще се превърнат в техен
отличителен знак.
записани да учат в Фридрихгимназиум в Касел. Разноските за обучението им поема тяхната леля.
Макар че двамата братя са били доста различни като характер и темперамент. Якоб бил затворен и интровертен, а брат му Вилхелм – екстровертен и много отворен тип.
По време на пребиваването си в Касел и обучението в местната гимназия Братя Грим се сблъскват челно с класовата дискриминация. Учениците с по-високо положение и финансови възможности са привилегировани и получават значително по-голямо внимание от преподавателите.
Въпреки трудностите обаче и двамата успешно завършват гимназиалното си образование. След това Братя Грим все така дружно продължават обучението си в Университета в Марбург. Там Якоб и Вилхелм отново се сблъскват с множество несправедливости, плод на по-ниското им социално положение в сравнение с това на останалите.
Дори им се налага да подадат специална молба, за да им бъде разрешено да изучават право.
Заради липсата на средства за тях остават недостъпни голяма част от студентските дейности и социалния живот в университета. Именно този факт обаче ги подтиква да са още по-усърдни в обучението и изследванията си. Професорът им по право пробужда в тях интерес към историята и филологията и те постепенно изместват фокуса си от правото към изучаването на средновековна немска литература. Вилхелм дори споделя в своята автобиография, че:
“СТРАСТТА, С КОЯТО ИЗУЧАВАХМЕ СТАРИЯ НЕМСКИ, НИ ПОМОГНА ДА ПРЕОДОЛЕЕМ
ДУХОВНАТА ДЕПРЕСИЯ НА ОНЕЗИ ДНИ.“
По това време Братя Грим, и по-специално Якоб, все още са хората, на които семейството разчита финансово и които носят отговорност за него. Ето защо поголемият от двамата братя е принуден да прекъсне научните си изследвания и да започне работа. Става библиотекар в двореца на Вестфалия, а по-късно се премества в Касел.
Скоро след това Вилхелм също става библиотекар и се присъединява към брат си. Именно това е моментът, в който Братя Грим започват да събират немски фолклорни приказки, които по-късно предстои да опишат и издадат. И които ще се превърнат в техен
отличителен знак.
Якоб и Вилхелм ( когато са на 26 и 27 години )издават своята първа книга с приказки без никаква печалба. Братята се отказват от хонорара, за да може книгата, на която никой не възлагал надежди, да види бял свят. Издателят Арним повярвал в ценността на събраните от тях съчинения и с днешна дата можем да кажем, че е бил напълно прав.
Приказките, които са ни известни днес са редактирани така, че да са подходящи за най-малките. В оригинал обаче доста от историите са звучали зловещо и изобщо не били подходящи за детската аудитория.
. Въпреки че приказките, написани от Братя Грим, не могат да бъдат наречени авторски, приносът им към световната литература е огромен. Те са сред първите и най-продуктивни събирачи и разказвачи на народния немски устен фолклор, предаван през поколенията в продължение на стотици години.
Приказките, които са ни известни днес са редактирани така, че да са подходящи за най-малките. В оригинал обаче доста от историите са звучали зловещо и изобщо не били подходящи за детската аудитория.
. Въпреки че приказките, написани от Братя Грим, не могат да бъдат наречени авторски, приносът им към световната литература е огромен. Те са сред първите и най-продуктивни събирачи и разказвачи на народния немски устен фолклор, предаван през поколенията в продължение на стотици години.
Братя Грим са удостоени със степен докторанти от 3
престижни немски университета, включително този в Марбург. По-късно Якоб става професор, а Вилхелм негов асистент. Години наред двамата работят като университетски преподаватели.
Те са и сред основоположниците на германистиката. Якоб измислил закона за първото германско движение на съгласни, който бил наречен „законът на Грим“. Друга тяхна иновация е разделянето на поезията на естествена и изкуствена. Според теорията им естествената поезия е създадена от народа, а изкуствената е дело на човека.
Към края на живота си двамата братя се заемат със създаването на най-големия речник на немски език. Вилхелм умира, когато речникът е до буквата D, а Якоб продължава работата върху него. Едва през 1960 година речникът е издаден в 33 тома.
престижни немски университета, включително този в Марбург. По-късно Якоб става професор, а Вилхелм негов асистент. Години наред двамата работят като университетски преподаватели.
Те са и сред основоположниците на германистиката. Якоб измислил закона за първото германско движение на съгласни, който бил наречен „законът на Грим“. Друга тяхна иновация е разделянето на поезията на естествена и изкуствена. Според теорията им естествената поезия е създадена от народа, а изкуствената е дело на човека.
Към края на живота си двамата братя се заемат със създаването на най-големия речник на немски език. Вилхелм умира, когато речникът е до буквата D, а Якоб продължава работата върху него. Едва през 1960 година речникът е издаден в 33 тома.
През 1825 г. Вилхелм се жени за избраницата си Хенриете Доротеа Вилд, която всички наричали Дортхен. Дъщеря на дългогодишен семеен приятел на семейство Грим. Якоб така и не се решава на подобна стъпка. Той остава да живее под покрива на своя брат и съпругата му. Братя Грим остават заедно за цял живот.
Пътят на Братя Грим започва светло. В голяма и богата къща с щастливо и сплотено семейство. След това е белязан от бедно детство, изпълнено с много трудности и лишения. По-късно лъкатуши между класовата дискриминация и предразсъдъците на немското общество. Но в края картинката отново се просветлява. Защото Братя Грим успешно достигат от материалната бедност до безмерното богатство на немския език и детските приказки.
Пътят на Братя Грим започва светло. В голяма и богата къща с щастливо и сплотено семейство. След това е белязан от бедно детство, изпълнено с много трудности и лишения. По-късно лъкатуши между класовата дискриминация и предразсъдъците на немското общество. Но в края картинката отново се просветлява. Защото Братя Грим успешно достигат от материалната бедност до безмерното богатство на немския език и детските приказки.
