Да се оплачем... 2024

  • 929 646
  • 14 946
# 14 310
Моят студент пък се прибра с един изтекъл химикал в джоба на бели дънки. Изтърках петното, целите панталони станаха на петна. Няма чистене. В какво ли не ги киснах, накрая изсипах половин бутилка белина и се оправиха. Така го овиках, прави щуротии, все едно е в трети клас. Иначе  показва шестици в студентската книжка и се радва, спомних си и аз тези години, все едно бяха вчера  ех...кога мина времето....?😌
Виж целия пост
# 14 311
И на моят студент му вадя думите с ченгел за всяко едно нещо, хич не е по приказките и обясненията. За изпитите питам дали ги е взел и в повечето случаи даже и не знам оценките. За гаджета също не получавам информация, даже се дразни като го питам, сигурно ще науча чак като реши да ми доведе някоя вкъщи.
Виж целия пост
# 14 312
Седмокласникът е плюс едно НВО, 
а аз съм минус един лош мъдрец. Благодаря за стиснатите палци, в петък ще ви се моля пак. Simple Smile
Зъболекарят ме пита дали съм нещо напрегната. Отговарям  - ами да, напрегната съм, но не за зъбната екстракция, а за НВО -то на седмокласника. Stuck Out Tongue Winking Eye Хелоу, 2 раждания имам нормално без упойка по мое желание, та сега едно вадене на мъдрец ли ще ме уплаши?!?Само НВО-то на мой роден седмокласник може да ми изкара акъла и да ми причини физическа болка. 🤣 😧
Виж целия пост
# 14 313
Ай да минава и петък, и да дишаме нормално. Жега + нво не ми се отразява добре. Следобеда спах, като се върна диването, че снощи не можах много и сега... ше рисувам йероглифи пак...
Виж целия пост
# 14 314
И при нас жега, не се диша. Прибрах се у нас, но не смея да изведа кучето, че както е черничко и космато! Вкъщи на климатик се живее…
А на нея и се е отворил един апетит! Само ме наобикаля и ме води да и дам храна. Ами не може! Ние двете дами сме на диета, защото не сме слабички.
Виж целия пост
# 14 315
Аз продължавам да се чуствам зле физически и имам допълнителни "екстри" от хапчета, които пия. Поради тази причина след работа лежа на дивана, което още повече ме сдухва и депресира, защото съм свикнала да се движа и не мога да разбера хората, които са здрави и доброволно си избират този начин на живот.
Виж целия пост
# 14 316
Вите, разбирам те много добре. Кога му се вижда краят?
Миналата година направих травма на коляното и от редовни походи и фитнес + много пеша, седнах на дивана за има няма 6 месеца. Хич не е хубаво.
Виж целия пост
# 14 317
Зъболекарят ме пита дали съм нещо напрегната. Отговарям  - ами да, напрегната съм, но не за зъбната екстракция, а за НВО -то на седмокласника. Stuck Out Tongue Winking Eye Хелоу, 2 раждания имам нормално без упойка по мое желание, та сега едно вадене на мъдрец ли ще ме уплаши?!?Само НВО-то на мой роден седмокласник може да ми изкара акъла и да ми причини физическа болка. 🤣 😧
Хахаха, имах подобна случка с ортопед. Да взема да се спъна у нас, в хола и да счупя малкия пръст на крака. Ама аз не знаех, че е счупен. Ден, два, три, пет, на седмия решавам, че това няма да мине от самосебе си и се завличам на ортопед. Пръстчето не е просто пукнато, счупено, ами с дислокация на двете фаланги, демек откъснала съм ги. И доктора ме пита  "Не ви ли боля да дойдете по-рано?", и аз "Ами боли, колко да боли, три деца имам, това боли по-малко."
То това счупване беше цял цирк. И мъжа беше в командировка в чужбина. При ортопеда паркирах колата в една огромна локва, на влизане изгазих, на излизане с гипса не мога. И съм с големия син, да е бил на 11-12 и той държи обувката и а-ха да се разреве как ще се приберем, викам му "СПоко, сега ще мине някой." И мина един мъжки да паркира, помолих го да ми изкара колата и така се прибрах. Счупен, не счупен с колата разкарвах децата.
Виж целия пост
# 14 318
Вите, разбирам те много добре. Кога му се вижда краят?
Не знам кога ще му дойде края, зависи как се развият нещата...Но поне хапчетата ги спирам след няколко дни, което пак е облекчение...
Виж целия пост
# 14 319
Сутринта пак се карах на един младеж в метрото с тея вейпове. Слизаме на НДК и вървим към връзката с другата линия. Нашият пафка и след него се носи огромен облак смърдящ на лайна и ягоди. Беше един бая якичък и малко се зачудих дали да му правя забележка, да не отнеса боя, ама не се стърпях. Настигнах го чак на втория ескалатор и го тупам по гърба (че беше със слушалки). Обръща се, то една съвсем детска физиономия. И му се скарах, а той само вика "Добре". Явно съм изглеждала много зла. Ма то как няма, ядкса жега, заспах късно, кукнах в 6...
Виж целия пост
# 14 320
Колко трябва да си нахален и нагъл да ми звъниш в ден, в който знаеш, че съм супер притеснена? Не вдигнах. Не върнах обаждане. Втори път звъни. Пак не вдигам. И звъни на детето ми. Ей, полудях. Що за хора?! За клюката ли живеят някои, завист ли ги храни? Какъв кеф им носи и как сами себе си търпят?
Виж целия пост
# 14 321
Е, за клюки живеят де. Не знам, защо се учудваш. Но бих побесняла, ако звъни някой на детето ми, след като не му вдигам аз.
Виж целия пост
# 14 322
Имах по- нормален сън 3-4 нощи, докато температурите бяха по-поносими и от снощи пак задух, късно заспиване и днес отново съм като ударена с мокър парцал. На всичкото отгоре, вчера като се прибирарах в късно следобедния пек бях останала без сили, нещо се спънах докато се качвах по стълбите в блока, някак си паднах така, че си натъртих и ожулих крака малко под коляното и сега ме боли и вървя малко трудно. Защо ли не спрях да си поема малко дъх и аз, ами бързах да се кача.
Виж целия пост
# 14 323
Имам ужасен ден, а е едва 9:30...
Виж целия пост
# 14 324
Как мина операцията, Лютиче?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия