?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 249 010
  • 6 793
# 6 525
Ма Ко, аз може би още щях да съм бездетна мома, ако ММ не беше толкова настоятелен и по двата въпроса. 😁

Лъвица, казвам, че живеенето заедно преди брака не дава абсолютно никакви гаранции, а тук се опитвате да ни убедите в това.
Аз също, ако моя мъж не беше толкова настоятелен, без да му поставям условия. А живяхме заедно 2 години и половина преди сватбата и малко над 3 преди детето.
Иначе, никой не е твърдял, че живеенето заедно е гаранция, а само, че ев ежедневни ситуации, в продължение на повече време опознаваш някого много по-добре. Затова и първата ми дума беше за несполучливите, а не за сполучливите връзки и не ми отговори при такъв случай какъв е смисъла да се метнеш в брак и като се окаже грешния (човек, не мъж, просто думата е в такъв род) да трябва да се занимаваш с разводи, вместо просто с раздяла. И кое е по-добре за жената при това положение? Не прочетох смислени отговори на тези въпроси, а ги зададох още в първия си пост по темата
Виж целия пост
# 6 526
Съжителствата понякога траят с години, не водят до дете и отшумяват. После следва ново съжителство. В което няма нищо лошо. Просто ако жената иска дете, според мен до някакъв период трябва да има идея на какъв акъл е мъжът по този въпрос поне.
Два пъти съм се омъжвала, но мнението ми е, че бракът вече не е толкова важен. Важно обаче е детето за жените, които го искат. От угаждане на мъжа, че не бил готов да не се събудиш един ден на 40 без деца и да се чудиш как така.
Виж целия пост
# 6 527
Не бих се омъжила, без да съм поживяла и опознала човека.
Ние се събрахме много млади. Аз на 18, той на 20. Брак сключихме 5 години по-късно. Децата дойдоха чак след брака. Сега сме на 50 и на 52.
Виж целия пост
# 6 528
Ма Ко, какво си питала? Съжалявам, не съм разбрала. Дали е по-добре за една жена да живее 20 години с 5 мъже без брак ли? Или да се омъжи за един, да има дете и да се разведе? Или да роди от един и пак да се разделят след 5 години? Не знам отговора на този въпрос.

Ето хората сме различни. Никога не съм могла да си представя да живея с мъж на 18. Пълен абсурд.
Виж целия пост
# 6 529
Абсурд за мен беше да се срещаме у нашите или и техните и да правим тайно секс. Заживява ето показва от една страна грижа, че не се криеш и поемаш ангажимент, а от друга проверяваш дали ще си паснете, вместо серийно да сключваш нови и нови бракове.
Виж целия пост
# 6 530
А пари откъде имахте?
Откога сексът стана нещо срамно?
Аз на 18 исках предимно да уча, не да пера чорапи.
Виж целия пост
# 6 531
Ма Ко, какво си питала? Съжалявам, не съм разбрала. Дали е по-добре за една жена да живее 20 години с 5 мъже без брак ли? Или да се омъжи за един, да има дете и да се разведе? Или да роди от един и пак да се разделят след 5 години? Не знам отговора на този въпрос.

Ето хората сме различни. Никога не съм могла да си представя да живея с мъж на 18. Пълен абсурд.
.
Не. И не знам кое не е ясно. Питах кое е по-добре за омъжена жена, ако връзката се окаже несполучлива, в сравнение с неомъжената?. Не е сложно. Нали първоначалното ти твърдение беше, че за жените било по-добре с брак
Виж целия пост
# 6 532
Учехме и работихме, нашите помагаха. На тази възраст без помощ не става, затова и не бързахме с брака. Ходихме по купони, по разходки, развивахме се.
Чорапи не съм прала. И сега не пера.
Така съм учила и дъщерите ни. Да поживеят, да видят. Ако им даде чорапите, да бягат.
Най-голямата се запозна със съпруга си на 22, на 23 заживяха заедно, на 24 се ожениха, на 25 роди. Той е по-голям с година и малко, но е чужденец и за нея беше важно да поживеят и да види дали няма да се окаже с различен манталитет.
Втората е с годеника си от гимназията, заживяха на 22, сега ще направят 25 и след 2 месеца им е подписването, другата година искат църковен брак, за деца ще мислят след поне 2 г. Нима трябва дотогава да се срещат само навън и да живеят отделно по квартири!?
Третата кара 19 и не мисли засега за гаджета, но и тя е на мнение, че не би сключила брак, без да е живяла с мъжа и да го е опознала в ежедневието.
Но пък на брака държим и ние, и те.
Виж целия пост
# 6 533
Не разбирам защо свързвате съвместното живеене с пране на мъжки чорапи? Вашите мъже не пускат ли пералня?
Съжителството е важно не само между мъж и жена. Познавам много "най-добри" приятели, които след съквартирантство не искаха да се виждат повече.
Виж целия пост
# 6 534
Ние с моя мъж така и не сключихме брак, но мнението ми е че от един момент натам е добре да се случи. Заради някакви такива неща, за които човек не мисли, докато е млад, например ако единия се разболее и не в състояние да взема решения, другият да може законно да реши вместо него за операция, а не да питат далечни роднини. Но и аз смятам за по-добре да се поживее първо без брак, за да се опознаят партньорите. Не мисля и че е задължително първо брак и после бебе, правата на признатите деца са защитени достатъчно добре от закона. По-скоро на моята дъщеря бих й казала, първо образование и работа и после дете,  не че е гаранция че ще ме чуе.
Виж целия пост
# 6 535
Така е, медицинския въпрос е единствения правен въпрос, който само брака урежда. За всичко друго практически няма никакво значение, въпрос е на лична нагласа. И разбира се е двамата да са на едно мнение, ако не, лесно да се намери решението и кой ще отстъпи.
Лично за мен брака нямаше абсолютно никакво значение, оженихме се, защото беше важно за мъжа ми. След като за мен не е важно, а за него е, прецених, че аз трябва да отстъпя
Виж целия пост
# 6 536
По логиката на Динчо за брака – сега щях да съм омъжена/разведена за социопат и характеропат. Тези дето са ми предлагали брак са леко обсесивни (ирония е, много са обсебващи и задушаващи), а единствения пич, който не ми е предлагал, имахме щастлива дълга забавна връзка, в която бяхме решила да се бракуваме само, ако съберем на сватбата над 50К.
Та какво за брака?
Виж целия пост
# 6 537
Филомена, прането на чорапи е събирателен образ. Едно е на 18 да си живееш с мама и тати, друго с мъж. Мен не ме е влечало, харесваше си ми да съм все още дете.

Ма Ко, когато двама души имат общо дете раздялата винаги е тегаво нещо. Живели са заедно, сдобили са се с някакви неща, трябва да се разберат за детето.
Виж целия пост
# 6 538
Да си кажа и аз, но и аз не бих се омъжила без да съм живяла с човека.
Когато бях студентка за кратко живях с тогавашно гадже и толкова неща лъснаха, че беше като в завод за червени флагове. Та на 20 си минах и това да съм задължена домакиня, и лудата свекърва, и семейство, което да ти се меси за абсолютно всичко (включаем физически неща), и човек, който просто си му изгоден.
Можеше ли да разбера тези неща и без да живеем заедно? Със сигурност, но щеше да отнеме повече време.
Google76 вече е написала аргументите, които и аз подкрепям за живеенето преди брака. И вярвам, че е полезно поне за мен
Виж целия пост
# 6 539
А пари откъде имахте?
Откога сексът стана нещо срамно?
Аз на 18 исках предимно да уча, не да пера чорапи.
Нито на 18, нито след това съм прала чорапи. Живяла съм с мъже без брак, за един от тях се омъжих и разведох. Не е гаранция наистина, но и не виждам драмата да се живее без брак. Бракът не следва да превърне жената в безплатна прислуга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия