?Въпроси всякакви за СО? 2024

   Да си дам петте стотинки и аз. Никога не съм мислила за наследства. И мъжът ми не е. Родителите ни са възрастни и от доста години им помагаме финансово. Български пенсионери са, с ниски пенсии. (Моите бяха учители. Майка ми по музика, баща ми - по биология.) С техните пенсии биха мизерували и щяха да са без зъби, да кажем. Те не са виновни за това. На моето поколение се падна да се грижим едновременно и за  деца и за родители.
   От родителите ми не очаквам нищо. Дано още дълго да са сред нас. Когато си отидат от този свят, със сестра ми много лесно ще се разберем. Вероятно ще продадем останалото от тях, или едната ще плати на другата. Не е нужно нищо да правят родителите ни. За нас е по-важно да са живи.

Подкрепям, от първата до последната дума. Но моята ситуация е малко по-друга - брат ми от сега казва на него никой да не разчита за гледане, че го интересува само той и семейството му да са добре. Проблем е, когато отида да помогна с физическа работа, но и не отива той. Не е съгласен когато му дойде времето да се разберем като нормални хора, просто иска аз да изчезна от картината(това пред мен, пред майка ми играе невинен и че не търси наследство). Не разчитам на този имот - има къде да живея - но ми е обидно. Майка ми "спастряше" него и разчиташе само на мен, защото той все е много ангажиран, все няма време, все семейството му е по-важно.

Въпросът с наследството е доста сложен и няма универсално решение за всяка ситуация. Има много различни ситуации в които правилните решения са различни. Когато има много имоти и друг вид капитал за наследяване е добре който ще го получава да се подготвя по от рано да има  отговорност и да знае как да го управлява. Винаги има риск от провал, но и другото - да не получи нищо на млада възраст и да се оправя сам, после да наследява големите пари и имоти вече в зряла възраст също не е удачно. За това по заможните и аристократични родове си възпитават децата от рано в тази насока.
Примери - аз съм такъв, получил съм апартамент, голям и в скъп квартал още като тинейджър, не съм имал ангажименти към нашите, после вече по други причини реших да продължа в семейния бизнес.
Друг пример, семейство с имоти за милиони изпратиха и двете си деца да създават семейства без нищо. Момчето отиде заврян зет в маломерна панелка, момичето при мъжа си. Сега огромните им имоти са зле стопанисвани защото вече родителите са стари, нямат и достатъчно средства кеш, а децата им си имат уреден живот и не проявяват никакъв интерес към тези имоти, че и към родителите си за някаква реална помощ, само знаят че някога ще насладят имотите като станат на по 50-60.
Така че едно бих казал, като се дава нещо, се дава без хиляда условия и изисквания. Вече ако този на който се дава е проблемен, се мисли предварително.
За промишлени имоти, земи и бизнеси обикновено се дава на който ще продължи да работи и развива, другото дете се компенсира по друг начин, чрез равностойни имоти, по добро и скъпо образование или нещо друго. Или дял от същия бизнес. Варианти има много, важното е някой да не се чувства прецакан, защото и това съм го видял нагледно в семейството на майка ми. Няма по грозни неща от това брат и сестра да се хванат за гушите, а родителите им да измрат в студ и мизерия заради всичките неуредици и собствени погрешни решения.

Не че нещо, ама мъж, на който единствената му опция е да отиде заврян зет в маломерна панелка, реално не може да стопанисва нищо, изискващо скъпа подръжка и усилия..

Той завреният зет си е оправил дереджето и се е опаричил... Но родителите му не са уред с главите,да го пратят заврян зет при положение,че имат имоти "за милиони...!

Да го "пратят" родителите му да е заврян зет? Да не би да е пощенска пратка този мъж?

Зависи как са му го сервирали. Ако е внезапно и заврения зет се измъкне от маломерната панелка за година-две - аз уважавам това.

Ако си вдовица с три деца и три имота, си гледаш живота докато си жива. Не си втълпяваш някакви неща, кой как ще ходи по съдилища за имоти. Нали са твои тези деца, възпитала си ги в твоите ценности. Не е твоя работа да определяш кое за кого. Ти предостатъчно си свършила, като си ги спечелила или ако са наследствени - поддържала тези имоти.
Не знам защо за очевидни неща хората си създават проблеми. Ако трябва и да се съдят, пак не е твоя грижа, ти ще гледаш отгоре, от по-хубавото място и ще се чудиш - ейй, защо не обръщах повече внимание на децата, та станаха такива скандалджии и материалисти...
Всеки да си решава своите проблеми и в рамките на своя живот, бих казала.

Тя не казва, че е нейна грижа или че тя лично ще се занимава с делби и съдилища, а че каквито и имоти да има човек, и бройката уж да отговаря на броя на децата, пак може накрая да не е ок. Аз поне така го разбрах и съм съгласна.
Многомилионните апартаменти у нас обикновено са два-три наследени от татко/мама, баби/дядовци имоти, които отдавна си имат мераклии.
Завреният зет може да е 25-26 годишно момче, което още учи. Какви апартаменти купува и какви кредити взима... Знам, знам, при нас 20 годишните мъже са вече с петцифрени заплати и никога не се женят преди да осигурят поне 2-3 апартамента зад гърба си. Това разносвачи на пици, продавачи по сергии и сервитьори само на мен ми се привиждат 😁

Това не е за тук, знам, но исках да публикувам анонимно.
Кандидатствах по обява на небанкова институция, агент кол център изходящи обаждания, и по някаква неизвестна за мен причина ме назначиха. Проблемът е, че сега не мисля, че ще се справя. Когато се наложи да говоря по сценарий и да оборвам възражения, аз блокирам. И това е само на тренировките. Информацията като цяло е доста, а на мен отдавна не ми се е налагало да уча и ми е трудно, но все пак мисля, че схванах основните неща.
За да ми е още по зле, имам само средно образование, и то с не много добър успех, а останалите колеги, които стартираха с мен са висшисти. В изискванията беше посочено средно образование, но все пак някак не чувствам, че там ми е мястото. Какво ми има, за да блокирам така? Тъпа ли съм? Какво да правя?

Докато не пробваш, няма как да разбереш.
В крайна сметка винаги може да напуснеш ако не е твооето.

По-вероятно е тази работа да не е за теб. Но докато не пробваш, няма да разбереш дали е така или не.
Успех все пак

Висшето образование нужно ли е за работата? Помага ли с нещо?
Ако не, а най-вероятно е така, щом не са го искали, какво те притеснява?
Правилно са те посъветвали - опитай, ако толкова не става, ще търсиш нещо друго.
А за блокирането - всичко е въпрос на тренинг.
Успех!

   Щом няма изискване за висше образование, явно не е необходимо и това не трябва да те притеснява. Според мен би могла да се справиш, трябва тренинг, рутина, да научиш клишетата, на какъв въпрос как се отговаря. И да преодолееш притеснението си. По телефон е значително по-лесно, отколкото наживо. Можеш да потренираш с някой близък човек. Друг е въпроса, ако ти е крайно неприятно да вършиш тази работа. Но би трябвало да има изпитателен срок, той важи както за работодателя, така и за теб. Постарай се още, опитай да се самомотивираш, не развявай веднага бялото знаме, дай си малко време. Успех!

Доколкото съм запознат, работещите в кол-центровете ги обучават да дават подвеждаща или направо фалшива информация. Нещо повече - знам за осъдени такива, докато шефовете им чисти като утринна роса.