Има известна разлика между споделянето на играчки между децата и отварянето на чужди чанти, ровенето в чужди колички и т.н.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО? 2024
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 18:40 ч.
# 7 605
20 авг. 2024, 12:25 ч.
# 7 606
20 авг. 2024, 12:31 ч.
На мама синчето. Какво има да му защитаваш?😅😅
Ако си въобразяваш, че твойто няма да "изплясква" такива бисери, много се лъжеш!
1. Учиш детето да споделя с другите.
2. Учиш детето да пита преди да вземе.
3. Децата говорят смешни неща. Ако едно такова нещо го намираш за Трябва да защитавам детето си, тежки времена те чакат.
Виж целия пост
Имам необходимост от съвет, въпреки че не става дума за партньорски отношения. Но съм много объркана, и искам да чуя мнението на околните.
Имам бебе на 1 год.+. Засега изглежда добро дете - лесно се усмихва, почти не плаче, пъргаво е и е много любопитно. Вкъщи има пълна свобода - обикаля стаите, пипа всичко и всичко съответно разглежда по неговия бебешки начин (отдавна вече съм взела мерки да достига по-малко вещи) - лапане, блъскане, удряне и т.н. На детската площадка е разбира се същото - след като разгледа катерушките, пясъка и играчките, тръгва да разучава другите бебешки колички и съдържанието им, ако види играчка/шише в ръцете на другите деца или примерно чанта с цип (отскоро ги отваря и това му прави страхотен кеф) посяга и докосва за да вземе и да разгледа. Това което правя - вървя след него и независимо от чуждия предмет, който докопа му го взимам и връщам. Обяснявам му го, но все пак той е на годинка... Другия ми трик е да отидем рано на площадката преди другите родители - хем е хладно, хем е спокойно. Но вчера имаше много деца отрано. Малкия си хареса играчка на кака ( осем годишна) и каката в яда си каза че бебето било лигаво. Естествено, че не ми хареса. Попитах защо казва това, а тя се аргументира че нейното братче на същата възраст не взима чуждите неща.
Тук започна моя личен ступор. Не намерих думи да ѝ обясня, че това поведение за малкия е нормално. Как въобще може да се каже нещо такова - по презумция нали излиза че напр. нейното братче не е н.? Осъзнах че не знам как да защитавам собственото си дете от другите деца. Да, в един момент, той ще се защитава сам, но дотогава? Какво мога да направя в тези случаи? Колкото до майките, всички засега срещани проявяват разбиране и приемане - дори искат да го оставят да играе с техните играчки, които той е успял да докопа от количките им... Но аз не искам да го оставя на това ниво, защото вярвам, че после трудно ще го отвикна да взима и пипа чужди неща... Какво е правилното поведение на майката (т.е. мен) спрямо лошите думи от други деца към собственото? Да, "лигаво" не е кой знае каква обида и малкия не го е разбрал, но за мен все пак си е обида... И да вметна - за шега - малкия нито точеше лиги, нито сълзеше или нещо подобно, за да бъде визуално квалифициран като лигав...
Имам бебе на 1 год.+. Засега изглежда добро дете - лесно се усмихва, почти не плаче, пъргаво е и е много любопитно. Вкъщи има пълна свобода - обикаля стаите, пипа всичко и всичко съответно разглежда по неговия бебешки начин (отдавна вече съм взела мерки да достига по-малко вещи) - лапане, блъскане, удряне и т.н. На детската площадка е разбира се същото - след като разгледа катерушките, пясъка и играчките, тръгва да разучава другите бебешки колички и съдържанието им, ако види играчка/шише в ръцете на другите деца или примерно чанта с цип (отскоро ги отваря и това му прави страхотен кеф) посяга и докосва за да вземе и да разгледа. Това което правя - вървя след него и независимо от чуждия предмет, който докопа му го взимам и връщам. Обяснявам му го, но все пак той е на годинка... Другия ми трик е да отидем рано на площадката преди другите родители - хем е хладно, хем е спокойно. Но вчера имаше много деца отрано. Малкия си хареса играчка на кака ( осем годишна) и каката в яда си каза че бебето било лигаво. Естествено, че не ми хареса. Попитах защо казва това, а тя се аргументира че нейното братче на същата възраст не взима чуждите неща.
Тук започна моя личен ступор. Не намерих думи да ѝ обясня, че това поведение за малкия е нормално. Как въобще може да се каже нещо такова - по презумция нали излиза че напр. нейното братче не е н.? Осъзнах че не знам как да защитавам собственото си дете от другите деца. Да, в един момент, той ще се защитава сам, но дотогава? Какво мога да направя в тези случаи? Колкото до майките, всички засега срещани проявяват разбиране и приемане - дори искат да го оставят да играе с техните играчки, които той е успял да докопа от количките им... Но аз не искам да го оставя на това ниво, защото вярвам, че после трудно ще го отвикна да взима и пипа чужди неща... Какво е правилното поведение на майката (т.е. мен) спрямо лошите думи от други деца към собственото? Да, "лигаво" не е кой знае каква обида и малкия не го е разбрал, но за мен все пак си е обида... И да вметна - за шега - малкия нито точеше лиги, нито сълзеше или нещо подобно, за да бъде визуално квалифициран като лигав...
Ако си въобразяваш, че твойто няма да "изплясква" такива бисери, много се лъжеш!
1. Учиш детето да споделя с другите.
2. Учиш детето да пита преди да вземе.
3. Децата говорят смешни неща. Ако едно такова нещо го намираш за Трябва да защитавам детето си, тежки времена те чакат.
# 7 607
20 авг. 2024, 12:44 ч.
На 1 година е лесно, навсякъде си с него и просто не му позволяваш да отваря чуждите чанти и да рови в чуждите колички.
Виж целия пост
# 7 608
20 авг. 2024, 12:45 ч.
😄майка-орлица се очертава тук.
Да, децата изучават на тази възраст света предимно тактилно. Това е нормално и развива фина моторика и определени центрове в мозъка.
Хубаво е да го стимулираш, но е и твоя ролята да започнеш да поставяш база от спазване на граници. До тук може, там не, защото.... обяснява се на детето. Не му се крещи или се заплашва.
---
Относно 8-годишното - не е нужно да го защитаваш от каката, нито да си злобна с детето или назидателна, а просто да й обясниш - миличка, той не е лигав, а просто е любопитен и обича да си играе с всичко. А твоето братче с какво обича да си играе? Примерно.
Виж целия пост
Да, децата изучават на тази възраст света предимно тактилно. Това е нормално и развива фина моторика и определени центрове в мозъка.
Хубаво е да го стимулираш, но е и твоя ролята да започнеш да поставяш база от спазване на граници. До тук може, там не, защото.... обяснява се на детето. Не му се крещи или се заплашва.
---
Относно 8-годишното - не е нужно да го защитаваш от каката, нито да си злобна с детето или назидателна, а просто да й обясниш - миличка, той не е лигав, а просто е любопитен и обича да си играе с всичко. А твоето братче с какво обича да си играе? Примерно.
# 7 609
20 авг. 2024, 13:09 ч.
Аз съм истерична майка, която е тревожна по площадки. Съветът ми е да не даваш да се бърка по колички и чужди чанти, не е прието, а може и да има опасни за бебе неща. А на 8-годишната нищо не бих ѝ отговаряла и обяснявала.
Виж целия пост
# 7 610
20 авг. 2024, 13:12 ч.
Да, аз имах в предвид коментарите на някои потребителки, че не са изисквали от децата си да споделят играчки, аз пък изисквах, беше ми важно и гледах да се събирам с майки, които мислят по този начин. Иначе още преди да имам дете, моя близка имаше момченце, на което му беше много интересно ровенето из шкафове. У тях дръжките на всички достъпни шкафове бяха вързани с въжета, да не се отварят. Когато дойдеха у нас, баща му връзваше и на нашите, за да не ги отвори и да не ни разхвърля. На нас не ни е пречило, майката споделяше, че другаде избягват да ходят, защото й е неудобно от хората. Е израстна го детето за няколко месеца и сега е един много успешен младеж. На тази възраст няма много какво да се направи, отстраняваш, разсейваш, говориш и все в един момент ще спре. А да комуникираш повече с познати майки и деца, и по-малко с непознати по площадките е гаранция за едно по-спокойно майчинство, личен опит.
Виж целия пост
Има известна разлика между споделянето на играчки между децата и отварянето на чужди чанти, ровенето в чужди колички и т.н.
# 7 611
20 авг. 2024, 13:30 ч.
Никога и от никое от петте ми деца не съм изисквала да споделя собствените си вещи. те сами са решавали и решават дали са склонни да ги споделят или не. Учила съм ги и да не очакват, че всички хора с охота отстъпват вещите си.
Аз не споделям своите вещи със съседката, защо да го искам от децата ми?
Станаха (поне възрастните от тях) разумни хора, които общуват безпроблемно с други хора, но знаят и кога да отстояват границите си.
Виж целия пост
Аз не споделям своите вещи със съседката, защо да го искам от децата ми?
Станаха (поне възрастните от тях) разумни хора, които общуват безпроблемно с други хора, но знаят и кога да отстояват границите си.
# 7 612
20 авг. 2024, 13:41 ч.
По принцип ученето за споделяне е част от успешното цялостно развитие на детето и социализация, така четох на времето, сега съм забравила вече. В детските заведения също на това ги учат, така че и родителят да има друга визия там си получават дозата.
Но тука става въпрос за едногодишно, което още не е на тоя етап, това става вече след три години, то сега буквално нищо не разбира и просто иска да докопа всичко, което му привлече погледа. Дали ще е чужда чанта, или фаса от земята. Но на родителят именно това му е работата да гледа към какво ще се устреми и дали е уместно. А чуждите колички и чанти определено не са.
Виж целия пост
Но тука става въпрос за едногодишно, което още не е на тоя етап, това става вече след три години, то сега буквално нищо не разбира и просто иска да докопа всичко, което му привлече погледа. Дали ще е чужда чанта, или фаса от земята. Но на родителят именно това му е работата да гледа към какво ще се устреми и дали е уместно. А чуждите колички и чанти определено не са.
# 7 613
20 авг. 2024, 13:50 ч.
Все пак имаш приятели, нали, не си сама. Сега в теб говори загубата на връзката, но като я преболедуваш, ще можеш да започнеш отново да се радваш на живота с приятелите. Прегръдка!
Виж целия пост
# 7 614
20 авг. 2024, 13:50 ч.
Това със споделянето е абсурдно за дете на 1г. То няма това разбиране. Не може да изискваш нещо от някой, който няма капацитет да го разбере и направи. Възпитанието не е дресировка и следва да бъде адекватно с развитието на детето.
Има и деца на 3 години "четат", но това не Е норма.
Виж целия пост
Има и деца на 3 години "четат", но това не Е норма.
# 7 615
20 авг. 2024, 13:59 ч.
В градините/училищата децата са в общност. С непознати деца, че и с познати, когато не са излезли да играят заедно, не са.
Дете на тази възраст изобщо няма понятие от мое/твое/чуждо и точно сега е моментът родителят да го учи кое може, кое не може, кое е приемливо, кое е опасно и т.н.
Виж целия пост
По принцип ученето за споделяне е част от успешното цялостно развитие на детето и социализация, така четох на времето, сега съм забравила вече. В детските заведения също на това ги учат, така че и родителят да има друга визия там си получават дозата.
В градините/училищата децата са в общност. С непознати деца, че и с познати, когато не са излезли да играят заедно, не са.
Дете на тази възраст изобщо няма понятие от мое/твое/чуждо и точно сега е моментът родителят да го учи кое може, кое не може, кое е приемливо, кое е опасно и т.н.
# 7 616
20 авг. 2024, 14:58 ч.
Аз съм се дразнила, когато дете ми рови в нещата. Случвало ми се е два-три пъти само, докато сме били по площадките. Единият път беше в личната ми чанта/дамска. Ми не е ок. Не съм позволявала на моето, не смятам, че съм длъжна да търпя и чуждите. Едно едва проходило дете не се е стрелнало като куршум и да е разкопчало цип за 2 сек. Майката има време да реагира (ако иска).
Виж целия пост
# 7 617
20 авг. 2024, 15:54 ч.
Е, аз не вярвам да става въпрос да отваря и рови в чантите на хората. Може би просто разглежда играчките, които се закачат по количката или самите колички или взема топка примерно ако е отдолу в багажното. Не мисля, че някой ще си остави детето да рови в чуждите чанти..
Виж целия пост
# 7 618
20 авг. 2024, 16:04 ч.
Едногодишното е бебе и няма какво да го коментираме. Майката следва да го насочва и да не му позволява да пипа чантите на хората.
Аз не съм учила целенасочено децата си да споделят, не го намирам за нужно. Все едно някой да дойде и да иска да споделям мои вещи. Ми не, не е моето.
Виж целия пост
Аз не съм учила целенасочено децата си да споделят, не го намирам за нужно. Все едно някой да дойде и да иска да споделям мои вещи. Ми не, не е моето.
# 7 619
20 авг. 2024, 17:19 ч.
Ученето на споделяне чрез принуда и наказание както в примера “тръгвали сме си от площадки защото …” има негативно влияние за детето. Споделянето не е вроден инстинкт, защитата и пазенето на нещата са вродени. Споделянето е наложено в обществото и се счита за морално задължение, което то трябва да изпълнява иначе хвърля негативна светлина върху нас родителите, възпитали сме егоист един вид. Споделянето трябва да се развие у детето само като му се покаже с пример и с много различни ситуации, в които споделянето е забавно. Децата минават през много различни етапи на развитие. Един едногодишен, който не е открил радостта от играчката може да я сподели много по-лесно от един двугодишен, за който тя е радост и собственост. Бавно и постепенно се учат децата на тези неща точно около третата година когато започват да играят общо и да имат социализация.
Споделянето се учи и се подкрепя и насърчава, то не става с принуда и наказания. Когато давате бутащата количка на детето си на друго дете, понеже вашето се пързаля в момента, то тича веднага от пързалката и си иска количката. Вие не уважавате неговата собственост. На по-късен етап губи доверие в хората и започва да не вярва в това, че нещо му принадлежи. Когато му се налага да споделя, а не е оставено само да реши дали да сподели се накърнява чувството на собствената му самооценка, както и увереността, че може да взема решения.
Споделянето се учи чрез емпатия, а толкова малки деца рядко я изпитват.
Виж целия пост
Споделянето се учи и се подкрепя и насърчава, то не става с принуда и наказания. Когато давате бутащата количка на детето си на друго дете, понеже вашето се пързаля в момента, то тича веднага от пързалката и си иска количката. Вие не уважавате неговата собственост. На по-късен етап губи доверие в хората и започва да не вярва в това, че нещо му принадлежи. Когато му се налага да споделя, а не е оставено само да реши дали да сподели се накърнява чувството на собствената му самооценка, както и увереността, че може да взема решения.
Споделянето се учи чрез емпатия, а толкова малки деца рядко я изпитват.
Препоръчани теми