?Въпроси всякакви за СО? 2024

Аз съм била в ситуация с дете с висока температура, която не мога да сваля с нищо, през нощта, без кола и не ми благоволиха да ми вдигнат телефона. После беше скандал защо не съм звъняла няколко пъти и продължително да се разбере, че е спешно.

Вторият ми мъж го гледах под лупа, без да го знае. Да си държи на думата, да е сериозен и да мога да разчитам на него, ми бяха едни от първите критерии дали ще съм с този мъж.

Приятелят ти не просто е разсеян, а е токсичен. Нарочно ти дава очаквания, които няма да изпълни, за да се храни от разочарованието ти.
А остаряването заедно се нарича future faking. Това са просто думи, които целят мимикиране на ангажимент в дългосрочен план. Без това да е подплатено с действия. На мен също човекът ми мяза на една конкретна порода хора.

Имах един такъв, имаше моменти, в които мислех, че аз нещо прекалено очаквам, но реално всички други са се държали по различен начин, което значи, че може и иначе.

Разбирам те и сигурно ти е трудно да си тръгнеш след 8 годишна връзка, но аз ще те попитам, как се живее с такъв човек, толкова време? Та той, вероятно не е станал сега такъв. Имали сте ситуации.


Това е не само неглижиране, подценяване на теб самата, а и пълно неуважение и манипулация с думите " Какво толкова е станало, не съм видял "
Е хубаво, ама утре може да си блъсната и потрошена в Пирогов, заключена в полицията, пребита и т.н. някакви ужасни сценарии, в които близък бързо трябва да реагира ( не дай боже) и какво..
Неее, с такъв човек по- добре далеч. А в тая картинка и деца да има, вече е трагично. За всичко ще трябва да разчиташ на себе си.

Просто му постави условие да си носи телефона включен. Аз правя  страшни скандали за необаждане на деца, баби, мъжът ми е отговорен, но понякога се случва да не чуе, но рядко, защото следват разправии. Тия телефонен са за да можеш да ги намериш, а не за красота.
Щом сте изкарали 8 години и ако няма други пороци, просто да се научи да си носи телефона включен. Защо го изключва? Моят телефон също е на вибрация на работа, но там има и друг начин да ме намерят, а и си го гледам.  Извън работното място, ако там звъненето пречи не мога да си представя защо човек ще си изключва звъненето. Аз това не бих го търпяла и ден. Накарай го да си носи телефона включен, ама ха.

Един пълнолетен, отговорен човек трябва да си гледа телефона, не само, когато партньора му звъни, но и по принцип. На всеки се случва да не го чуе, на мен най-често ми се случва в къщи -например телефона е в хола, а аз си правя нещо в кухнята или чистя прозорци(без да е в джоба ми), но го гледам от време на време и връщам обаждане . Преди около тридесетина година бях казала в къщи, че отивам при приятелка в Студентски град в София на гости, а отидох при гадже и нашите ме бяха търсили на телефона в общежитието и не бяха ме намерили. Звъняли бяха, за да ми кажат, че брата на дядо ми е починал и на другия ден му е погребението. И после ми стана много съвестно и винаги казвах къде отивам и давах телефон за връзка там -нямаше мобилни. Сега пък няма стационарни и всеки отговорен човек трябва да си поглежда мобилния, защото няма как да знае дали не го търсят за нещо важно или някой има спешна нужда от помощта му. Това се опитвам да го втълпя на дъщеря ми, защото и тя е от тези, които ги държат на тих режим, а и не желае да вдига на непознати номера, но тя е на 14, човек на 30 не мисля, че можеш да превъзпиташ.

Имали сме ситуации доста. Той някой път прекалява с алкохола и веднъж се прибра пиян с разбита глава след като не си вдигаше телефона с часове. Направо се съсипах от притеснение. Обеща че нямало да пие вече, но продължи да се прибира подпийнал с бира. Според него не бил пил, защото бирата не била алкохол.

Имали сме много скандали и за вдигането на телефона, поставяла съм му условие да го вдига и да му е винаги включен звука. Обещава и не изпълнява. И като му кажа че не мога да разчитам на него и че не си държи на думата почва да ме иронизира и да говори “да аз съм ужасен, целият свят е срещу теб и аз винаги съм ти виновен за всичко”. Друг пък казва “да аз за нищо не ставам ама ти много добре го знаеш” или “все сте недоволни от мен” (визира роднини, шефове, приятели и тн) и почва да се изкарва жертва на всички нас, които искаме толкова много от него, той милия се старае, но просто нещо не му се получава.

Не знам търпение ли имам или самочувствието ми е под нулата. Винаги съм си мислила, че толкова си заслужавам. Имам ужасен опит с мъжете в семейството ми, той е малко по-добре от тях, но в главата ми беше като най-доброто, което мога да имам. Не че няма и много хубави качества, не е лош човек. Просто му е трудно да приеме реалността и да поема отговорност към други хора, че и към себе си. Аз виждам, че не е лично към мен, защото той е така с всички. И на роднини и приятели не вдига телефон, от няколко месеца мотае един човек за продажба на земя. Трудно ми е да го разбера. Бях млада и мислих, че няма значение това и че това че ме обича и си прекарваме добре със смях и леки разговори е достатъчно. Но остарявам вече, почвам да имам нужда от повече от това…
Книжка не иска да изкара, не иска да си купи смартфон и ходи с телефон с копчета е всеки път като пътуваме само аз съм навигация. Все аз организирам почивки, инициирам подобрения вкъщи. Него нищо не го интересува. Тежи ми вече и се трупа и това с телефона ми дойде много в повече. Да речем предишни пъти не съм имала нужда от него, но вчера имах, бях разстроена, а него го нямаше…

Уейв, помня темите, които беше пускала, мислех, че отдавна сте се разделили с този момък. Ти си го познаваш, знаеш, че това не е ок, а тук няма да ти кажем нищо, което вече да не сме. Съжалявам за това, през което преминаваш.

Ох, Уейв, не се задоволявай с трохи. Нулево уважение, ниско либидо, вменяване на вина. Заслужаваш много повече. Дори и да е сам човек не е толкова страшно.

А сега си го представи да имате деца...
Сигурна съм, че от добри подбуди искаш да му помогнеш да влезе в правия път така да се каже, но трябва да знаеш, че такива хора никога не се променят. Тоест променят се, но стават още по-зле. Ти самата виждаш как вече ти тежи да организираш, да контролираш, да се караш. Особено като не виждаш никаква промяна отсреща. Ами уверявам те, че ще става по-зле и на теб наистина ще ти писне в един момент, но дано тогава няма и деца в картинката.

Сега се събуди и той, видя ме че излизам и веднага почна да ми се извинява, бил заспал (беше на гости на приятели) и затова не вдигнал. Аз нищо не му говорих и той продължи с “какво съм направил?” Как била моята роднина? И аз му казах че щеше да разбере ако си беше вдигнал телефона, продължи да се извинява. Разстроих се и му се развиках, че съм имала нужда от него и го е нямало, той се разплака… искаше да идва сега с мен, казах му че не искам и излязох… гадно му е според мен ама след дъжд качулка. Нямам надежди вече, че ще се промени.

Не, няма да се промени, временно може да ти позамазва очите при гаф и така ще си карате.

Не, няма да се промени! Никога! Избий си го от главата! Отвори си очите и гледай действията, а не слушай тъпотиите му. Човекът е токсичен манипулатор по учебник. Не си губи повече живота с него. Не го заслужава. 8 години хич не са много на фона на цял живот. Аз прекратих 16-гпдишна връзка плюс дете, че имаме. Вярвай ми, след още години става нетърпимо. А пък колко ще е трудно да се откъснеш.. ще ти реве, ще се кълне, ще заплашва, ще те обвинява  и пр. Ама ти трябва да си силна и твърда. Край! Няма връщане назад. Вие нямате деца, така че няма да се налага да го виждаш. Просто сложи точката. Остани после малко сама със себе си, анализирай се, виж какви са ти травмите и страховете, че да си позволявала това. И като се поизлекуваш, като минат няколко месеца в свобода, ще видиш с други очи и ще се чудиш как си му дала даже ден от живота си. Избери себе си!

Уейв, съжалявам за това, през което преминаваш. Този мъж отказва да порасне.

Този мъж ми изглежда все по-голям траш. Защо се занимаваш?

миличкият той, разплакал се е... любимият ми тип мъже