Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 15

Пена, както е истинското име на баба Илийца и мъжът и Илия Цветковски са преселници в Челопек. Дядото на Илия дошъл по тия земи около 1780 г. от врачанското село Осеновлаг. Тръгнал уж на по-богата земя, но не случил - отвсякъде баири и чукари.
Илия бил овчар като своите предци. Най-напред построил къща под връх Околчица, в която живеели и гледали овцете, а след години - и къща в Челопек. В ония мъжки времена неписан закон било задоми ли се жената, да приеме за собствено, малкото име на мъжа си. Така, след като се омъжила за Илия, Пена станала Илийца. Тя била изключително работлива жена, не подгъвала крак от сутрин до вечер. Била и много набожна. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом.
Илия и Пена имали три деца - двама сина и дъщеря. Синът им Иван също имал две момчета - Дано и Цено. Именно Дано е полумъртвото внуче, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир в онази нощ, да му чете игуменът за здраве. И което оживява, въпреки богохулната постъпка на Пена да открадне попско расо за бунтовника от разбитата Ботева чета.
Патриархът на българската литература Иван Вазов в разказа си произвежда Дано в "майор П.", но в действителност воинската му кариера е по-скромна - бил е редник в армията, а след приключване на военната си служба се връща в Челопек и става овчар като дядо си.

През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да научи повече за съдбата на Ботевата чета след нейното разбиване от турците. В ханче на пътя местни хора му разказват за Пена Цветковска от с.Челопек, която наричали Илийца, на името на мъжа ѝ. С риск за живота си тя укрива Ботев четник.
Впечатлен от тази история, Вазов пише разказ, който е публикуван същата година в сп."Българска сбирка". Заглавието е "Челопешката гора", но по-късно го променя на "Една българка". Под това име разказът е включен в сборника "Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления", 1902 г.

(Източник: "Български писатели класици" и "Библиотека DAS VIDA")