Много копнея за бебче, но не сме готови...

  • 5 171
  • 110
# 90
Аз имах една колежка от университета дето и бяха казали техните, че докато учи ще я издържат и записваше висше след висше само и само да не работи, ами получи и се схемата, че и мъж хвана и дете му роди...ама един ден, ако нещо стане с родителите и, при които освен това се води и на работа ще глътне яко вода...
Виж целия пост
# 91
Аз имах една колежка от университета дето и бяха казали техните, че докато учи ще я издържат и записваше висше след висше само и само да не работи, ами получи и се схемата, че и мъж хвана и дете му роди...ама един ден, ако нещо стане с родителите и, при които освен това се води и на работа ще глътне яко вода...

Те на такива обикновено нищо не им се случва и цял живот си откарват така - целунати от съдбата. Но за жалост са единици.
И аз имах колежка, която потриваше ръчички как ще си метне бебето на свекървата и тя няма да работи докато мъжа се гърби на няколко работи - да, ама мъжа се разболя и трябваше да мине на не толкова добре платена работа и сметките на мацката излязоха криви.
Не само, че и детето си гледаше защото свекърва й отказа, ами и работа трябваше да започне - о ужас.
Виж целия пост
# 92
На 23 г се омъжих и забременях, като докато бях бременна записах магистратура, която продължи година и половина. Родих и се справих и с бебе и с учене, без да прекъсвам. Помощ само от таткото е имало. Примерно се прибираше някои дни по-рано от работа, за да мога да си отида на вечерните лекции, другите ми бяха събота и неделя. Взех си всички изпити, включително и държавния от раз и то не с някакви ниски оценки. Има ли желание човек- всичко е възможно.
Виж целия пост
# 93
Не стига само желанието и парички трябват.
Не мога да си представя да взимам социално майчинство, че и образование да запиша - да тупна грижата за себе си, детето си, че и семестриални на някой.
Като толкова и е скучно и е оправна майката да си намери работа на граждански или от вкъщи, пък като има пари да записва всякакви степени.
Виж целия пост
# 94
Аз наистина не съм чела цялата тема, но прочетох, че мъжът и работи. Не останах с впечатление финансите да са проблем в техния случай.
Виж целия пост
# 95
На 23 г се омъжих и забременях, като докато бях бременна записах магистратура, която продължи година и половина. Родих и се справих и с бебе и с учене, без да прекъсвам. Помощ само от таткото е имало. Примерно се прибираше някои дни по-рано от работа, за да мога да си отида на вечерните лекции, другите ми бяха събота и неделя. Взех си всички изпити, включително и държавния от раз и то не с някакви ниски оценки. Има ли желание човек- всичко е възможно.

На същото мнение съм - при всеки е различно. Някои не могат да изкласят сами, други и с бебе завършват. Едни спират да пътуват с малкото дете, други от 1-годишно го водят със себе си навсякъде.
Моя съученичка забременя (неволно) и роди в ранните двадесет, впоследствие се омъжи, имат и второ дете. Завърши с много добър успех, не зная колко финансова помощ са имали, но нито тя, нито съпругът й са от заможни семейства. Който има желание - намира начин.
Виж целия пост
# 96
Започни да мечтаеш за дете, не за бебче.
Дано ме разбереш какво имам предвид.
Виж целия пост
# 97
Какви начини?! Да намесиш трети хора да ти помагат и да се нагърбят с лично твоето дете и твоята издръжка си е чисто извиване на ръце и изнудване.
Ужас.
Виж целия пост
# 98
Сами са си го гледали, студенти в друг град. Справиха се. Не е било първото студентско бебе.
В крайна сметка е въпрос на личен избор. Те не са хора, които се водят по чужди лимити.
Виж целия пост
# 99
Някои хора не могат да се съвземат от 31-ви,а вие за бебчета мислите,ех живот...
Виж целия пост
# 100
Сами са си го гледали, студенти в друг град. Справиха се. Не е било първото студентско бебе.
В крайна сметка е въпрос на личен избор. Те не са хора, които се водят по чужди лимити.
След като не сте наясно дали са им помагали финансово, значи не можете да твърдите със сигурност, че са отгледали детето самостоятелно. Самостоятелно включва абсолютно всяка част от аспекта на отглеждане. Заедно с плащането на наема, осигуряващ покрив над главата на детето. Аз си признавам, че не отгледах моето самостоятелно. Майка ми изяви желание да идва да го гледа в продължение на година всеки ден, докато стане на възраст за градина. Не желаеше да го пращам на ясла заради несигурността в обгрижването там, а искаше и да се сближи с внучето си. Позволих го, защото тя настоя. Извън тази една година не съм притеснявала никого във връзка с детето си. Все още не притеснявам никого. Дори при абсолютно финансово осигуряване, наличие на собствено жилище и гледането на детето изцяло от мен и бащата от момента на раждането с изключение на онази въпросна година, пак НЕ смятам, че сме минали БЕЗ помощ. Дори в конкретния случай, в който помощта НЕ беше изпросена или натрапена на майка ми, а беше предложена настойчиво от нея с елементи на "трябва да ми позволите, аз съм му баба на детето и самата аз имам нужда от това време с него".

Та разбиране за самостоятелно отглеждане на деца тука във форума има всякакво. Зависи от хората как точно го разбират това самостоятелното.
Виж целия пост
# 101
Ние специално съвсем самостоятелно го отгледахме, но не сме плащали наем и мъжът ми имаше високи доходи, иначе вероятно и ние щяхме да изчакаме.
Виж целия пост
# 102
Ние специално съвсем самостоятелно го отгледахме, но не сме плащали наем и мъжът ми имаше високи доходи, иначе вероятно и ние щяхме да изчакаме.
Е, па, рекох наем 'щото нали били студенти в чужд град въпросните родители, невям да са си купили жилище със свои изкарани пари в чужд град, доде са били студенти там... Joy
Виж целия пост
# 103
Това дете е било тяхното (предполагам - за свекърите става въпрос) внуче, което ги прави не "трети хора", а "семейство". Дърветата имат корен, хората - също.

Накрая са родени и отгледани две деца, а сметките за една - две години помощ са отдавна забравени.

По принцип съм съгласна, че човек трябва да може самостоятелно да се справи финансово, а жената трябва да е самостоятелно осигурена и способна да изгледа децата си; но понякога животът не се развива по план и е най-нормалното нещо да се опре на семейството си в труден момент. Не виждам нищо толкова драматично в това, че двама студенти са изгледали дете с помощ.
Виж целия пост
# 104
Драматично е когато бабите и дядовците са искали да ходят по почивки след като са изпратили децата студенти, а вместо това са поели втора смяна на подменяне на пелени. Не на всеки човек му е мечта да е родител докато умре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия