С години го играх комуникатор между дъщеря ми и баща й. В момента си общуват лице в лице. Карат се, разбират се - все едно. Определено е по-добре, отколкото "ама тя каза така, ама той каза онака".
Виж целия пост
Разруха
- Публикувана: 3 ян. 2024, 22:58 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 15:56 ч.
# 31
4 ян. 2024, 10:03 ч.
Съжалявам за загубата Ви.
По другия въпрос,не мога много да прочета,но нещата не вървят, очевидно появата на дете води до проблеми,прави се второ.Е,не мога да разбера.Разбирам това,че човек се лъже веднъж,но такива приказки-след първото стана звяр ама имаме още едно,са ми странни.
Виж целия пост
По другия въпрос,не мога много да прочета,но нещата не вървят, очевидно появата на дете води до проблеми,прави се второ.Е,не мога да разбера.Разбирам това,че човек се лъже веднъж,но такива приказки-след първото стана звяр ама имаме още едно,са ми странни.
# 32
4 ян. 2024, 10:35 ч.
Не прочетох първия пост. Но скролвайки да се ориентирам по мненията, ми направи впечатление изключителното образователно чудо - мнението в 22.58 (1145 думи!) е написано без нито един препинателен знак и главна буква, с грешки като "съжелявал" и "незная", а всички постове след това вече имат отделни изречения с препинателни знаци, параграфи, отделени с нов ред, едно изпуснато "не зная" измежду няколко "незнам" 
Изказът, употребените думи, начинът на постройка на изреченията - звучат сякаш някой зорлем се опитва да се прави на неграмотен, но не може и се изпуска да пише правилно 
Кликбейт тема.
Виж целия пост
Изказът, употребените думи, начинът на постройка на изреченията - звучат сякаш някой зорлем се опитва да се прави на неграмотен, но не може и се изпуска да пише правилно Кликбейт тема.
# 33
4 ян. 2024, 11:32 ч.
Аз пък мисля, че всяко твое стъпване при вашите им натрапва излишно загубата. Като отидеш там, те са винаги длъжни да говорят за брат ти. Ах-ох, колко е страшно и колко ни липсва, ти нали затова си отишла, как да те разочароват, хайде пак наново и наново да си страдате. Една година! Ти не им даваш да се озърнат, да си подредят ежедневието, да свикнат и да продължат. Това е моето мнение.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Виж целия пост
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
# 34
4 ян. 2024, 12:32 ч.
Доколкото мога да броя, там има поне 3ма възрастни, напълно способни да се грижат за себе си и другите.
Виж целия пост
# 35
4 ян. 2024, 12:49 ч.
Като изключим, че явно всички в къщата на вашите са свободни по 3-4 часа следобед, а явно и ти си свободна, мъжът ти не ходи ли на работа? Защото тогава не би имало проблем за него, че не му обръщаш внимание, защото реално го няма вкъщи. Или се ядосва, че не чистиш и готвиш през това време? Или ходиш през уикенда и той се ядосва, че прекарваш съботите и неделите с тях, вместо с него? За какво точно се ядосва той? Поговори с него и се опитай да балансираш.
Виж целия пост
Ами различно е времето което прекарвам с семейството си, най-често между 3/4 часа като това става след обед.
Скрит текст:
Живота продължава, но аз се чувствам длъжна да съм до тях, само човек преживял такава загуба може би, би ме разбрал много ми е трудно та те не излизат от мислите ми, може би и аз греша незнам. Страшно е и това ,че ми стана безразлично какво ще се случи с връзката ни, дали ще се разделим или не крепят ме децата. И преди отношенията между нас не бяха розови, но бяха търпими. Като се замисля как стигнах до тук, и това незнам.
# 36
4 ян. 2024, 14:43 ч.
След като се роди детенцето всичко се промени станахме си по чужди,
Ми те проблемите са започнали преди смъртта на брат ви.
Не знам що го описвате в случая, той и неговата кончина нямат общо с проблемите ви вътре в семейството.
Виж целия пост
Ми те проблемите са започнали преди смъртта на брат ви.
Не знам що го описвате в случая, той и неговата кончина нямат общо с проблемите ви вътре в семейството.
# 37
4 ян. 2024, 14:43 ч.
Съжалявам за загубата ви.
Според мен докато смятате родителското си семейство за ваше семейство, а не мъжа ви и децата ви, няма да има оправия в каквато и да е посока. Ако не смятате мъжа си за семейство, нямате особена перспектива с него. Не би трябвало да го поставяте като временно явление извън семейството ви, както звучи от написаното. Там нещо е объркано. Другото са нещо като оправдания да сте извън семейното гнездо, доста основателни, но не и за човек на 28 с мъж и две деца.
Виж целия пост
Според мен докато смятате родителското си семейство за ваше семейство, а не мъжа ви и децата ви, няма да има оправия в каквато и да е посока. Ако не смятате мъжа си за семейство, нямате особена перспектива с него. Не би трябвало да го поставяте като временно явление извън семейството ви, както звучи от написаното. Там нещо е объркано. Другото са нещо като оправдания да сте извън семейното гнездо, доста основателни, но не и за човек на 28 с мъж и две деца.
# 38
4 ян. 2024, 16:22 ч.
Като видя 15 декара изречение, няма как да си го причиня и да го прочета. Как не се научихте да пишете най-малкото нормално, ако не грамотно? Една идея по-четливо да е. 🙄
Виж целия пост
# 39
4 ян. 2024, 17:01 ч.
Аз пък успях да прочета всичко и даже разбрах терзанията на авторката.
Авторке, лесно можеш да решиш какво да правиш, ако си представиш ,че мъжът ти казва сега: или оставаш тук, продължаваме да живеем като семейство и ходиш както е нормално у родителите си, или се изнасяш при тях и всичко приключва. Вътрешното ти чувство ще ти каже къде всъщност смяташ ,че ти е мястото, къде за теб е у дома - при роднините, или при мъжа ти.
Задай си сама този въпрос и отговора ще си дойде съвсем естествено. Последвай вътрешния си глас и върви след него. Там, където се чувстваш у дома. Мястото на всеки човек е в дома му, и това за един е при мъжа, за друг при родата.
Определи си твоето, време е. Според това ще действаш и в ситуацията, в която си попаднала.
Съболезнования за огромната ви загуба, но мъжът ти е прав, че след почти година е време животът да продължи. Така, както всеки го разбира.
Виж целия пост
Авторке, лесно можеш да решиш какво да правиш, ако си представиш ,че мъжът ти казва сега: или оставаш тук, продължаваме да живеем като семейство и ходиш както е нормално у родителите си, или се изнасяш при тях и всичко приключва. Вътрешното ти чувство ще ти каже къде всъщност смяташ ,че ти е мястото, къде за теб е у дома - при роднините, или при мъжа ти.
Задай си сама този въпрос и отговора ще си дойде съвсем естествено. Последвай вътрешния си глас и върви след него. Там, където се чувстваш у дома. Мястото на всеки човек е в дома му, и това за един е при мъжа, за друг при родата.
Определи си твоето, време е. Според това ще действаш и в ситуацията, в която си попаднала.
Съболезнования за огромната ви загуба, но мъжът ти е прав, че след почти година е време животът да продължи. Така, както всеки го разбира.
# 40
4 ян. 2024, 17:26 ч.
Напротив, като съм в дома на родителите си почти не говорим за починалият ми брат, не ахкаме и охкаме както се го описали, а правя точно обратното заговаряме се играят с децата, и да ходим и на разходки, но там между тях си разговори няма всеки е крив на някого и не комуникират кой знае колко нормално. А снаха ми само да уточня че сме в много близки отношения, усещам я като сестра тя е прекрасен човек. И когато ми каже че като ходя там всички се чувстват по добре защото си говорим, разсейват се и по нейни думи им е една идей по леко и най- вече на баща ми, и тук аз усещам разкъсване между всички, знам че така не може да продължава, знам че се чувстват по добре като сме заедно но от друга страна е постоянно мрънкащия ми мъж, който все е недоволен. И сега тук идва въпроса дали аз върша изобщо домакинска работа и задълженията си у дома, да денят ми почва в 6:30/7:00 до преди обяд всичко е свършено, наготвена, изпрано, подредено,чисто и топло, приспивам детенце като каката е на училище и като се събуди примерно ходя в дома на родителите си. Най често за около 3 часа понякога по малко, всеки път различно. Може би не е мястото тук да обсъждам тази тема и да искам такива съвети. Аз съм отворена и за различни мнения и виждания от моето, всичко е трудно и много объркано. Но както ми писаха и други хора може би времето ще ни помогне за да се справим със всичко.
Виж целия пост
Аз пък мисля, че всяко твое стъпване при вашите им натрапва излишно загубата. Като отидеш там, те са винаги длъжни да говорят за брат ти. Ах-ох, колко е страшно и колко ни липсва, ти нали затова си отишла, как да те разочароват, хайде пак наново и наново да си страдате. Една година! Ти не им даваш да се озърнат, да си подредят ежедневието, да свикнат и да продължат. Това е моето мнение.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
# 41
4 ян. 2024, 17:31 ч.
Авторке, малкото ти дете може да ходи на градина. Ти да започнеш работа. Не смяташ ли, че мъжът се чувства леко прецакан, че ви издържа, а ти си изкарваш деня при вашите. Едва ли е против да ходиш от време навреме, ама всеки ден... Пак питам - ако той ходеше у майка си всеки ден за по 3-4 часа, съгласна ли щеше да си?
Виж целия пост
# 42
4 ян. 2024, 17:37 ч.
Ти реално не висиш по цял ден у вашите, а ходиш за някакво време за да си поиграят децата, да излезете на разходка, или да ги видиш. Не е ли все едно това време дали ще е у вашите, или в кафенето, или вградинката с децата. Но и другото е вярно - трябва да започнеш работа. Отношенията ти с мъжа ти не са блестящи, винаги може да почне да се държи както преди. Тогава трябва да имаш доходи и дори да се наложи да се върнеш у вашите, да не им тежиш финансово.
Започни работа и то не при мъжа ти, по възможност.
Виж целия пост
Започни работа и то не при мъжа ти, по възможност.
# 43
4 ян. 2024, 17:39 ч.
Никой ли ни прочете, че този мъж я нарича боклук и др.такива подобни?
Странно ми е...или не сте изчели целият първи пост...не знам....
Ето цитат за нечелите
и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мен
Миии ...не виждом бъдеще с тоя "мъж" аз, пък като глидам съвети как да си стояла при него, внимание да му обръщала....не зном, не ми е нормално на мен..ни коментарите на мъжа й, ни вашите тук...
Виж целия пост
Странно ми е...или не сте изчели целият първи пост...не знам....
Ето цитат за нечелите
и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мен
Миии ...не виждом бъдеще с тоя "мъж" аз, пък като глидам съвети как да си стояла при него, внимание да му обръщала....не зном, не ми е нормално на мен..ни коментарите на мъжа й, ни вашите тук...
# 44
4 ян. 2024, 17:45 ч.
Абе, четохме, ама то това изречение в пръвия пост трудно се изчита и разбира..... Каква е причината за тези обиди, авторката не уточи май....
Виж целия пост
Препоръчани теми