Не мисля, че някой от нас може да се върже, но всички имаме възрастни и самотни роднини далече от нас, за тях ми е по-жал.
Случка първа:
Събота. Звъни се на вратата на вуйчото на баща ми, който е възрастен човек, няма деца и живее сам в краен столичен квартал. Излиза той, а на площадката - 3-ма мъже около 30. Казват му "Племенника ти Валентин (така се казва баща ми) катастрофира преди малко и ни изпрати при тебе за помощ. Обличай се и тръгвай с нас!"
Добре, че сме в непрекъсната връзка с всички хора около нас и той току що се бил чул с баба ми - сестра му. Казал им "Ей сега ще проверя". Пак й се обадил, а когато излязъл да им каже, че имат грешка, те естествено вече не били там
Какво става, когато той тръгне с тях, всеки може да предположи.
След като разбрахме за това посещение, майка ми се обади на баща си да му каже да не се връзва на такива, а той й отговорил: "Ааа, примене вече идваха вчера." И разказа:
Случка втора:
Петък. Викат дядо ми (другата рода) през оградата на къщата му. Излиза той, навън го чакат двама непознати. Казват му "Синът ти Мартин (това е вуйчо ми) ни дължи пари и каза да дойдем да ги вземем от тебе. Дай ни 4000 лева". Отсвирил ги е, естествено.