Аз съм помагала първо да гледаме баба ми. После майка ми се разболя, като почина, остана дядо ми, пак ние с брат ми сме го гледали, той нямаше други деца, две са им починали малки преди майка ми да се роди.
Гледала съм ги на легло, с памперси, а дядо ми и с деменция накрая.
Брат ми се погрижи и за сестрата на дядо ни.
Но те си бяха заслужили милите. За тях ние бяхме най-важното в животът им и те после бяха най-важни за нас.
Не разбирам как може екскурзии, кафета, фризьори, приятели, да са по-важни от хората? Не защото някой те кара или защото си длъжен, а просто защото това са си твоите хора.
Какво общо има тук снахата не виждам.
Или обичаш сина и внуците си безусловно, или не. И безусловно не значи селфита във фейсбук.
То и аз можех да се снимам с дядо ми и после да се вейна по дискотеките.
Не казвам човек да се откаже от личния си живот, но за всичко човек може да намери време. Все пак дори най-лошата снаха няма да иска услуги 365 дни в годината.
Като се сетя колко деца съм гледала и то "чужди" и ми е било приятно, акъл не ми побира как някой няма да иска да гледа и да помогне на "своите".