Когато му каза, че е все едно, кого целува или, че е свободен да прави, каквото си иска, защото нея вече я няма в живота му.
Мисля, че това е причината да го видим в тази светлина сега, разбира се не мина и без помощта на деде.
Сега се получава интересно.
Пелин, Ферит и Сейран са в позиция, в която не веднъж са искали да бъдат.
Пелин е в имението, тя не искаше да бъде щастлива, а с Ферит.
Сейран, учи и е по- близо от всякога до мечтаната самостоятелност.
Ферит е по- близо от всякога до заветното признание на любимият си дядо.
Сега и тримата са нещастни, дори да не го признават. Виждат или ще видят, че това което имат не им е достатъчно, че нещо много осезаемо им липсва.
За един това може да е процес на осъзнаване, за друг да остане любимата заблуда.
Да видим, кой докъде ще я докара 😊