Мерси за препоръката за филма.От Анабел и Екзорсиста на Папата,не бях гледала филм на ужасите,без да се смея.Този наистина е страшен.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XXIX
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2024, 11:34 ч.
# 315
5 март 2024, 15:29 ч.
# 316
5 март 2024, 15:51 ч.
Нищо им няма на огледалата, не се шашкайте, ами се гледайте докато сте хубави и млади, че на мен вече ми иде очи да затварям покрай тях, пак от страх, но по друг повод 
Грийн Лизард, ако огледалото е, което си мисля (от Казанлък), е много хубаво, хич не се колебай, щом има къде да го настаниш подобаващо.
Няма какво да разпитваш продавача - нещо кофти, свързано с историята му, няма да ти каже, дори и да знае, а хубавото ще го изтъкне, ама ти не за това се каниш да го разпитваш, така че ми се вижда безсмислено начинание. Ти самата ще му създадеш история, каквато искаш.
Лилия Николова, ако това се случва по описания начин, продължавай да търсиш подходящ свещеник, ходи на църква (каквато предпочиташ, номинацията няма значение) и ако имате починали близки хора, моли се да ти дадат помощ и съвет, сигурна съм, че ще го чуеш.
Виж целия пост
Грийн Лизард, ако огледалото е, което си мисля (от Казанлък), е много хубаво, хич не се колебай, щом има къде да го настаниш подобаващо.
Няма какво да разпитваш продавача - нещо кофти, свързано с историята му, няма да ти каже, дори и да знае, а хубавото ще го изтъкне, ама ти не за това се каниш да го разпитваш, така че ми се вижда безсмислено начинание. Ти самата ще му създадеш история, каквато искаш.
Лилия Николова, ако това се случва по описания начин, продължавай да търсиш подходящ свещеник, ходи на църква (каквато предпочиташ, номинацията няма значение) и ако имате починали близки хора, моли се да ти дадат помощ и съвет, сигурна съм, че ще го чуеш.
# 317
5 март 2024, 17:27 ч.
Четох поста на Лилия Николова във фейсбук групата и от любопитство й разгледах профила. Всеки ден има публикации с някакви вицове, смешки и т.н (по няколко на брой на ден). Вие ако преживявате такъв ужас вкъщи ще бълвате ли такива простотийки? За мен това е чиста пързалка. Да не говорим за приликите с филми като Анабел, Заклинанието и подобни.
Виж целия пост
# 319
5 март 2024, 17:40 ч.
Е,то е ясно,че е това😆/пързалката,имам предвид/
но поне изгледах и двете версии на филма.
Виж целия пост
но поне изгледах и двете версии на филма.
# 320
5 март 2024, 17:49 ч.
Още като видях поста във Фейсбук преди дни си помислих същото.. и дни по-късно го виждам и тук. 🥴
Виж целия пост
Или пък другото обяснение - шизофрения.
Още като видях поста във Фейсбук преди дни си помислих същото.. и дни по-късно го виждам и тук. 🥴
# 321
5 март 2024, 18:02 ч.
Хаха, даа, историята, че дъщерята е видяла силует да стои в тъмното в дневната си е баш от Заклинанието 2.
Виж целия пост
# 322
5 март 2024, 18:14 ч.
Който гледа филми на ужасите, как знае
Аз от този жанр съм гледала може би само "Екзорсист", може и друг да ми е попадал, но да не помня вече...
Виж целия пост
Хаха, даа, историята, че дъщерята е видяла силует да стои в тъмното в дневната си е баш от Заклинанието 2.
Аз от този жанр съм гледала може би само "Екзорсист", може и друг да ми е попадал, но да не помня вече...
# 323
5 март 2024, 18:28 ч.
Какво се очаква да публикува момичето в профила си? Тъжни песни, молитви? 🤔
Виж целия пост
# 324
5 март 2024, 20:55 ч.
Не е длъжна, разбира се, ако историята не е скалъпена и е истинска, дори бих предположила, че е някакъв защитен механизъм на мозъка да игнорира случващото се чрез хумор. Все пак според жената терорът е от 2 години и 1 сменено жилище. Но просто, както съфорумка се изрази по-назад, историята звучи прекалено "фантастично".. - свещеник така и не се намира, а единственият, който се е отзовал, в уречения ден катастрофира - между другото, това е реална случка от историята на Анабел със свещеник, който се опитва да я освети. Лилия първо пише, че нещата се случвали от "известно време насам", после се оказва, че са от 2 години. През цялото време ли се случват или през периоди? Кога беше първият път, когато странностите започват в първото жилище и при какви обстоятелства, не става ясно. Може би малко е странно как се живее 2 години така с малко бебе на почти 2 год. и баща, който от нищото "откача и почва да вика."
Виж целия пост
# 325
5 март 2024, 23:37 ч.
Виж целия пост
Какво се очаква да публикува момичето в профила си? Тъжни песни, молитви?
Като цяло са ми странни хората, бълващи безсмислени постове по няколко на брой, ежедневно.
Като цяло са ми странни хората, бълващи безсмислени постове по няколко на брой, ежедневно.
# 326
6 март 2024, 07:48 ч.
Не знам къде си в Англия, но една от алтернативите които можеш да пробваш е да се допиташ до Tricia Robertson (http://triciarobertson.weebly.com/) гледах я в подкаста на Anthony Peake https://www.youtube.com/watch?v=wU5r8jb9aac. Би ми било интересно дали има ефект ако тя дойде да помогне.
Виж целия пост
ДА Говорихме трябваше да дойде човека да усети къщата на на път занасям катастрофира. След 1 месец дойде усети каза няма страшно вече. Но то стана па зле. Смених ме къщата но пак същото.
Не знам къде си в Англия, но една от алтернативите които можеш да пробваш е да се допиташ до Tricia Robertson (http://triciarobertson.weebly.com/) гледах я в подкаста на Anthony Peake https://www.youtube.com/watch?v=wU5r8jb9aac. Би ми било интересно дали има ефект ако тя дойде да помогне.
# 327
6 март 2024, 10:49 ч.
и аз не обичам да се взирам в огледалото. затова и вече не си слагам очна линия. предполагам е страх, наследен от историите на бабите ми. На ММ родителите живеят в голяма къща. Имат една стая, като салон е голяма, пълна със семейни снимки и разни техни си реликви. Сред тях е една кожена ръкавица, която си стои в рамка. 3 пъти за 10 години съм влизала в техния семеен музей, защото покрай някои снимки и предмети ми замаяно. Детето пък никога не е влизало. Не му давам да стои там. Та тази ръкавица е единственото нещо, което е останало от един чичо на свекъра. Отива на война и не се връща никога. Знам,че до последно на ММ прабабата се е надявала да е жив някъде, но според нас момчето е загинало. Бил е само на 18. Тази ръкавица я донася едно др момче, с което е служил. Самата енергия като погледнеш ръкавицата е адски тежка. Все едно някой ти изкарва въздуха и ти става лошо, едни звездички почват да се въртят пред очите ми.... ММ също не обича тази стая именно заради ръкавицата.
Виж целия пост
# 328
6 март 2024, 11:05 ч.
Относно случая на Лилия: аз също го четох във фейсбук, виждам че и други хора така. Разбирам съмненията, че е пързалка. Но какво мислите да клипа с дрехата, която се мърда сама? Имате ли идея как е инсценирано ако наистина е пързалка? Има го в подкоментар на поста й във фейса.
Виж целия пост
# 329
6 март 2024, 11:17 ч.
Според мен голяма част от емоциите се пораждат от историята на предмета и са чисто асоциативни. Ако не знаеш каква и чия е ръкавицата, надали ще се чувстваш по същия начин.
Аз имам останала една черга от родната майка на татко, която е починала много млада - той е бил бебе и не я помни. Когато умира и баща му (бил е тогава около 2-годишен), го осиновяват в друго населено място. Имаше още четирима братя, всички осиновени в различни семейства, но поддържаха връзка цял живот и бяха много близки, никой от петимата братя, включително татко, вече не е между живите, светла им памет.
Преди много години обаче единият брат се е сдобил с черга, която е била на тяхната майка и я донесъл на татко - това е било единственото останало от нея. Как се е запазила (не е ползвана) над 60 години, не е ясно или поне аз не знам. Но знам чия е и я пазя като много скъп спомен - и заради татко, и заради баба Магдалена, която не е имала шанса да отгледа децата си, да ги ожени, да отгледа внуците си...Вадя я през лятото на слънце, гледам я, докосвам я и сякаш виждам назад, назад в миналото и усещам топлина и благодарност. Ако не знаех всичко това (и много още покрай рода им), надали щях да изпитвам тези чувства.
Виж целия пост
и аз не обичам да се взирам в огледалото. затова и вече не си слагам очна линия. предполагам е страх, наследен от историите на бабите ми. На ММ родителите живеят в голяма къща. Имат една стая, като салон е голяма, пълна със семейни снимки и разни техни си реликви. Сред тях е една кожена ръкавижа, която си стои в рамка. 3 пъти за 10 години съм влизала в техния семеен музей, защото покрай някои снимки и предмети ми замаяно. Детето пък никога не е влизало. Не му давам да стои там. Та тази ръкавица е единственото нещо, което е останало от един чичо на свекъра. Отива на война и не се връща никога. Знам,че до последно на ММ прабабата се е надявала да е жив някъде, но според нас момчето е загинало. Бил е само на 18. Тази ръкавица е донася едно др момче, с което е служил. Самата енергия като погледнеш ръкавицата е адски тежка. Все едно някой ти изкарва въздуха и ти става лошо, едни звездички почват да се въртят пред очите ми.... ММ също не обича тази стая именно заради ръкавицата.
Аз имам останала една черга от родната майка на татко, която е починала много млада - той е бил бебе и не я помни. Когато умира и баща му (бил е тогава около 2-годишен), го осиновяват в друго населено място. Имаше още четирима братя, всички осиновени в различни семейства, но поддържаха връзка цял живот и бяха много близки, никой от петимата братя, включително татко, вече не е между живите, светла им памет.
Преди много години обаче единият брат се е сдобил с черга, която е била на тяхната майка и я донесъл на татко - това е било единственото останало от нея. Как се е запазила (не е ползвана) над 60 години, не е ясно или поне аз не знам. Но знам чия е и я пазя като много скъп спомен - и заради татко, и заради баба Магдалена, която не е имала шанса да отгледа децата си, да ги ожени, да отгледа внуците си...Вадя я през лятото на слънце, гледам я, докосвам я и сякаш виждам назад, назад в миналото и усещам топлина и благодарност. Ако не знаех всичко това (и много още покрай рода им), надали щях да изпитвам тези чувства.
Препоръчани теми