Случи ми се нещо странно XXIX

Имах съученичка, която намираше изгубени вещи. Един ден изгубих слънчевите си очила, бяха си скъпи и не исках да казвам на нашите. Та реших да я извикам да помогне с търсенето, бях чувала от други,че е много добра в това, реших да й поискам услуга. След около половин час търсене из апартамента тя се качи на масата и оглеждайки се почна да ме разпитва кога за последно съм ги видяла за пореден път, прекъсна ме и каза да погледна кашона над шкафа,който беше висок- бяха там. Дори не помня да сме се занимавали с него та да ги оставя там. Била съм свидетел и на други подобни случки с нея, като я питах как ги открива казваше, че просто търси по- подробно и настоятелно. Все пак беше странно как ги намираше и то на места, където никой не би се сетил,че ги е оставил. Да не коментирам как веднъж намери ключове на една площадка докато обикаляхме лятото...

Сега чета в темата и си викам "Да бе, да!" понеже очакваме едни промени, които пък хич не ги е еня за нас.

От сутринта правя едни актуализации за ценораспис. Доста трудоемко и отлагано занимание. Смениха ме за около половин час и като се върнах, страницата беше празна. Помислих, че съм я запазила и затворих. Почнах да търся в последно използвани документи - няма, в програмата - няма, ами реших да ви попрочета и да почна отново, докато си спомням какво точно съм редактирала. И всички се хвалите със синхронност, съвпадение или както го наричаме там и пак влизам в папката от където взех базовия файл, и... моя работен беше там, нищичко не беше загубено. Защо уиндоус го криеше не знам.
В заключение, според мене, напасване може да има, само ако си в крайна нужда.

Както спях тази вечер,предполагам че сънувам ,как отварям телефона,поглеждам, часът е 3:06 и започва един ужасен кошмар,който дори не искам да разкажа.Събуждам се ,отварям телефона и часът е 3:07. Обикновенно лошите сънища ги  игнорирам (всеки има кошмари) ,но този път се ужасих,не толкова от самия кошмар,а от регистрирането на часа.За първи път ме беше страх да стана.Сега се чудя,първото поглеждане на телефона дали беше част от кошмара или наистина съм погледнала колко е часа

Я да ви разведря от лошите сънища.
Миналата седмица дъщеря ми имаше матури. И между тях излезе с две по- големи приятелки. Говорили си за ваканцията и коя къде ще ходи. Дъщеря ми казала къде отиваме, ние буквално след матурата тръгнахме. Приятелката и казала, че в този град любимото и заведение е Х. Е, на втория ден в този град, познайте с кого се запознах Със собственика на това заведение. Но не сме ходили в ресторанта му. На съвсем друго място и по друг повод го срещнах
Непрекъснато ми се случват подобни неща

Матрица Дъщеря ми преди година имаше мероприятие с вх. номер Х, тази година също и познайте какъв беше входящият ѝ номер

Аз мисля, че може и да съм разказвала тук, но един единствен път (или айде 2) целенасочено съм се опитвала да манифестирам нещо и действително си го манифестирах - съпругът ми.
2020 приключих много тежко и разтърсващо дълга връзка, която бях сигурна, че ще приключи с брак, деца и т.н. Изведнъж животът ми се срина, започна отначало.
Гледах постоянно някакви клипове и медитации как да продължим напред, как да “пуснем” човека. Един път попаднах на медитация как да “извикаме” правилния партньор в  живота си. Трябваше много детайлно и ясно да го обрисуваме освен като личностни качества, така и на външен вид.
Както и да е, играех си аз на такива игрички без изобщо да се надявам на каквото и да било.
Няколко месеца по-късно съвсем случайно ми предложиха да кандидатствам за работа(набираха кадри), за която едно време съм си казвала, че няма мен кой да ме вземе там. Пуснах си CV, чаках, чаках, няколко месеца и ни вест ни стон. А уж бях с препоръка.
По едно време получих заветното обаждане за интервю, минах първото, минах второто и накрая избраха мен!
Започнах новата работа и след 1 месец вече бях гадже с мъжа ми,който на по-късен етап осъзнах, че е почти 1:1 на външен вид с този, който си “пожелах”. запознахме се на работа. Оказа се, че точно преди малко повече от месец и той е приключил дългогодишна връзка. После сме си говорили, че ако съм се била появила по-рано, той все още е щял да е във връзка и едва ли нещата щяха да се развият така.
А иначе аз още първия път, когато го зърнах - той минаваше покрай офиса, сякаш усетих нещо. Изобщо не мога и не знам как да го обясня. Като наелектризиране, като нещо, което почва да те гложди.
На първата ни среща в края и си казах, този човек или ще е най-важния в моя живот или най-голямото разочароавние(бях сигурна още тогава, че няма да е просто поредния)
И всички тези неща не съм се насилвала да ги мисля и чувствам умишлено. Това с манифестирането беше месеци преди това. А и аз на нова работа, добре платена, преживяла бившия и хич не ми беше до нови връзки.
Към днешна дата сме женени и имаме вече 2 момчета

И още нещо ще споделя. Големият ми син предстои да тръгне на детска градина тази есен. Преди около седмица видях и разбрах кои ще бъдат неговите госпожи. Едната е с червена коса на каре и се казва г-жа Петрова.  Нищо необичайно, нали. Но в моя живот има точно 2 учителки, които са едни от най-важните хора в моя живот - госпожата от детската ми градина - г-жа Петрова и госпожата ми от началното училище - със същата прическа и цвят 1:1 с бъдещата госпожа на детето.
В последствие се оказа, че и любимата учителка на майка ми се е казвала, да, точно така - г-жа Петрова. 😃
Синхроничност, манифестиране, не знам какво е, но определено има нещо някъде там. 

При мен най- важните и ключови хора в живота ми са все с една и съща фамилия- майка, баща, мъж, дете, лична лекарка, психолог, зъболекар, работодател и любимата учителка от детството.

Дете?!😆предполагам е с фамилията на мъжа.
Историята с манифистирането я чувам не за първи път.Някои са късметлии. 😊

Това трябва да е някаква много често срещана фамилия от рода на Иванов или Стоянов.

Какво съвпадение!
И моя мъж и дете са с еднакви фамилии!!!

Не е такава.


Чудесно, моята пък никога не е била като на баща ми. Големият ми син също не е с фамилията на баща си.

По-назад в темата видях истории за пръстени и разделящи се хора и се сетих и за една моя такава. Когато бях в 12-ти клас и имах първо сериозно гадже, много харесах един сребърен пръстен, който той реши да ми купи за рождения ден. Постоянно носех пръстена. След няколко месеца с момчето се разделихме (изневерявал ми е и беше избрал другата). Тогава в онзи момент ми беше много мъчно, разбира се. След време забелязах, че на едно по-тънко от задната страна местенце се е получила една тъмна черта. След още известно време пръстенът се счупи там. След още няколко месеца такава черта се появи и от другата страна. В този момент си казах, че когато се счупи от другата страна и пръстенът стане практически неизползваем, той (ще го нарека К.) ще се ожени за другата. Това вече е след като са заедно може би над 2 години. Един ден пръстенът се счупи и аз просто си знаех, че скоро ще се ожени за нея (нямах никой близък в обкръжението му, който да ми дава каквито и да било новини за връзката им, а и почти ме съм го срещала през това време). Същата вечер, буквално същата вечер, когато се счупи пръстенът, излизам с приятели. Ние живеем в сравнително малък град. Та на центъра сме и чуваме някаква музика, и се разбира, че наблизо има сватба. Един от приятелите ми малко плахо ме пита - знаеш ли чия е сватбата? И аз казах - на К. е, нали? И, да, негова беше. Аз вече към тази дата бях приела нещата и мислено само им пожелах щастие и повече не погледнах назад.

Това ми напомни за най-добрия ми приятел от детството. Много се харесвахме, опитахме, но нещата не се получиха. Запознах се с момиче, което той също не познаваше до този момент. Споделих на приятелка, че въпросното момиче е перфектно за него и много ще се радвам, ако нещата между тях се получат. Е, съвсем скоро започнаха връзка, която продължи 2-3г.

И къде е пръстенът в последната история?