Плодове и чай с мед - 5 част

 

Както Sunny girl ти е казала относно чая е билков... Моят беше мента... А за тези 35 дена съм пила и 4-5 пъти чай СЕНА... Мой личен съвет е почини си малко от Инхуата - знам, че го пиеш от отдавна по случай Японското чудо... Съветвам те да го спреш временно... Не искам да стряскам никого, но ''този вид чайове'' е само при остра нужда на непроходимост на червата не е за всеки ден  На кратко, за да не убидя никого и за да не създавам противоречиа... - леля ми е лекар... при нея е имало много пациенти с ''разбит стомах'', като до това се е стигнало именно от употребата на такъв род чайчета и медикаменти за продължителен период - месеци, дори години... Страшно много полезни съставки на стомаха се отделят насилствено чрез този вид чайчета... Аз също пия СЕНА, само че Инхуа не съм си взимала и нямам и намерение да си взимам... прибягвам до такъв чай 1 път седмично, рядко 2 пъти..., защото и другото не е хубаво, ако не може да се ходи в WC'то редовно се отравя организма... Просто този вид чай - не мисля, че води до отслабване - казвам го от опит - пила съм с месеци преди години ефекта е нулев... Пила съм какви ли не лекарства, какви ли не чайове за отслабване - ефект 3-4 кг. за кратко време... Ние отслабваме заради диетата и ограниченото количество храна не от чаят и ходиме до WC'то не заради чая, а заради пиенето на достатъчно количество вода и храненето с пресни плодове и зеленчуци, които съдържат целулоза, която се прокарва и разнася добре в червата, благодарение на количеството вода която се съдържа в тях и оттам те се съединяват с мастните и токсични отлагания по стените на червата и оттам се изхвърлят... Нещо такова... чела съм какви ли не книги и продължавам да чета... относно хранене, метаболизъм и т.н... Не искам да засягам никой относно употребата на разхлабващи чайчета, защото и аз прибягвам до тях..., но не ги употребявам редовно... В момента пия кафе Витаголд, ако някой е заинтересуван ще си направя труда да впиша съставките му в темата... Мога да кажа че адски добре ми действа - стомаха ми се регулира и не изпитвам чувстово на глад, особено за сладко, поради наличието на хром в него и т.н... Но Витаголда е различно по състав от разхлабващите чайове...

Успех ти желая    И страшно много се радвам, че има и друи желаещи на плодолечението... и пак казвам, то не вреди, само полза може да се извлече от него...   

AsH, не може. 

Принципно не може 

Забранени са и кафето и цигарите, но аз и пия и пуша... Също имам и няколко глътки натурален сок, но това не ми е провалило режима... Принципно не може..., но не бих си позволила сладка и компоти, заради прекалено голямото захарно съдържание в тях и консервирания плод...   

galiq_82 межудругото количеството плодове по режим са 1-1,5 кг...., аз бях на 500-800 гр. ... и карах на моно дни - само ябълки, само домати, само мандарини и т.н. ... Преценката е твоя   

Mомичета, цял ден днес бях без нет.Ей сега го пуснаха и пиша.

Миранда,аз се ужасих от написаното за захранването ти като бебе с изкуствени храни.Не зная какво имаш предвид, но предполагам, че ще да е като моя случай - аз също не съм кърмена, но мисля, че не съм била на Хумана/по мое бебешко време, май само това е имало тук/.Но...аз за моето дете се притесних - горкият, изобщо не е кърмен.Голяма мъка ми беше, ама изобщо, изобщо нямах кърма - не малко, а хич.Пих хормон, за да я стимулирам, тъпках се като свиня, цедих, стисках, заспивах с помпа в ръка....е, не стана и т'ва си е.Тъжно.Дано да няма и той проблем, макар че, като гледам, отсега проявява алергии разни....Ще видим.

А сега, за твоя случай - успех има.За жалост, това, което се получава при мене, се получава и при тебе - сваляш, отслабваш, но не стигаш докрай, защото качваш и после пак сваляш.....ей това го гледам върху себе си вече три години.Свалих маса кила, но като стигнах 63,понататък беше - нагоре - надолу.Стигнах дори до 80.После пак свалях.И пак до 63.Сега, като почнаха празниците, настана едно ядене, та стигнах до 68 за няколко дена.Откакто постя, значи от понеделник, стигнах и до 70.Днес -69.Аз, ако не спра, просто може пак да ударя осмицата и цяло лято ще се самосъжалявам.

Та, мисля да се захвана с глада.Ти явно имаш воля, но аз - не съм сигурна.А и ти си по-млада от мене.Аз пазя диети отскоро, а ти имаш опит.Вероятно е сила на характера, вероятно е някаква способност на организма да издържа на глад, която аз не притежавам,а може би просто трябва да издържа и да видя какво се случва "отвъд" този заветен трети ден, в който ми става безобразно зле и аз спирам.
От понеделник ще се пробвам.
Няма да е от утре, защото идват сирни заговезни и ще има ритуал "прошка", та ще се прави баница и ще се хамка халвичка.
Но от понеделник съм на линия за споделяне и подкрепа.

КЛОНКА чак да се ужасяваш няма за какво... Карай спокойно  Не съм искала да те ''стряскам'' теб или който и да било... просто съм откровена както винаги... това съм аз... sorry... Всички хора са различни, какво да се прави... Родена съм в 7 месец..., проблемно раждане..., а за храните да хумана нещо от този род... не си спомням вече... Обяснение за кг. логично нямам..., така че каквото ми е писано това ще става... Ще борим килата цял живот, ако трябва... Няма отказване пък каквото стане... Исками се трайно да се установя на някакви кг., но като не мога (ако не мога и този път) каквото толкова... А за свикването свикнала съм... Хората които ме познават и не са ме виждали дълго те се плашат - ти няма за какво Веднъж да те видят 60 кг. после за отрицателно време 70-80 кг. после пак 60 кг. после пак 70-80... после и отгоре, после пак и пак и пак... Какво да направя такава съм си... Ако открия лек за т'ва открия, ако не не... Каквото мога да направя по въпроса   Като гледам как е и при теб - аз те разбирам... А и повечето плодчета вие сте мамички и то вашите натрупани килограмчета са заради бремеността ви..., вашето е по друго... но при който ''какъвто и да му е случаят'' както се казва... аз съм с всички ви, разбирам всички ви и съчувствам на всички ви...  Най-важното е да сме живи и здрави    ние и нашите/вашите деца, семейство, близки... Тук се сбираме за една кауза - отслабването... И то се е видяло заедно сме си тук във форума едни ще успеят, други не... борбата е безмилостно жестока за всички... дали ще са 5 или 50 излишни килограма, който си ги носи мъка са му...  Така, че от сърце желая успех на всяка една жена    

Миранда, аз се стреснах заради детето, не за себе си, аз вече не се стряскам от нищо - слабея месеци, вдигам за дни....после пак слабея...абе, не е за приказка.Просто се сетих за кърменето и пак ми стана мъчно, че не успях да си кърмя детето, а не е задължително да има проблеми заради това, де.Но е факт, че аз, като некърмено дете, страдам от най-различни алергии, което може и да не е от това, ама..кой знае.
Все едно.
Впрочем, аз си мислех, че този път няма да кача, а ще падна под пустите 63, но...вече споделих актуалните цифри, така че разбираш за какво говоря.
Чакам аз включване в глада, ще почна с една лунна загрявка, видях, че утре е ден.
А дано!

КЛОНКА искрено се надявам детенцето ти да няма този проблем...  Това е много относитело дали би станало така, а и само по себе си е много неприятно  Значи ме разбираш за какво ти говоря...

 

Да, бе като в рекламата....
Ама смешното е, че когато жената казва "разбирам за какво говорите", му казва и решението, а когато е мъжът, казва само :"О, знам, знам..." , хили се тъпо и си затрайва....
Е т'ва е истината за мъжете и жените

Иначе, да, наистина разбирам за какво говориш, но - честно - пари бих дала да не разбирах

Хей момичета къде сте? Не хапвате ли плодчета? Аз този път продължавам. Не съм се теглила но ми е едно леко от тези плодове. Не се подувам.  И не съм гладна. При вас как е? Смятам да карам на този режим поне 1 месец. Стискайте ми палци да успея да сваля тези кг  че вече не само аз не се харесвам но и мъжът ми. ако не успея да отслабна не знам трябва да се гръмна     Желая ви лек ден и да се чувствате обичани!

Оххх, милата тя сигурно ти е много трудно    От кога плодуваш? Незнам колко имаш за сваляне, но колкото и да са все са мъка  А мъжът ти най-вероятно се шегува..., той трябва да те подкрепя, не да ти го натяква... Знаеш ли какво съм забелязяла за себе си... Когато не съм нервна и депресирана или нещо такова свалям скорострелно..., когато се сресирам или отчаям кантара забива и не мърда... Така, че не го мисли, не се тегли ако трябва... бъди спокойна и вярвай, че ще успееш...   

Ананас
Ананасът е тропическо растение и плод. Плодът на комерсиално отглежданите ананасови растения е едър (достига до 5 кг), със сладък сочен вкус и не съдържа семена. Консумира се в сурово състояние след обелване на твърдата му наподобяваща люспи кора и под формата на консерви (най-вече компоти и сокове). Сокът на ананаса има жълтеникав цвят и е с богато съдържание на витамините A, B и C.
Научното наименование на най-разпространения вид от рода Ананас е Ananas comosus.
Ананасът произхожда от Южна Америка. В края на ХV век плодът е донесен и в Европа, но високата му цена го прави недостъпен за обикновените хора. По-късно плантации с ананас са засадени по западното крайбрежие на Африка. Днес ананаси се отглеждат в тропически райони като Флорида, Мексико, Централна Америка, Южна Америка, Хавайските острови, Филипинския архипелаг, Куба и остров Реюнион.
Бергамот
Бергамот е малък цитрусов плод, с крушовидна форма. Счита се, че е кръстоска между лимон и грейпфрут.
Няма единно мнение за произхода на бергамота, според някои източници той се е появил за пръв път в Калабрия през 18 в., а според други бергамотът е бил познат още в Древен Египет. Плодът расте на малки дървета, които носят същото име. Дървото цъфти през месец април, а плодовете му се събират от ноември до март.
Основен производител на бергамот е италианската област Калабрия, 90% от световното производство се пада на Калабрия. Поради това, че е характерен продукт за тази област, той дори се е превърнал в неин символ, както и в символ на града Реджо Калабрия. Освен в Италия, Бергамот се отглежда и в Бряг на Слоновата кост, в Аржентина, в Бразилия, но най-ароматен е именно този, който расте в Калабрия.
Плодът е кисел, а от неговата ароматна обвивка се извлича масло, което се използва за производството на чай Ърл Грей. Есенцията от бергамот е основна съставка в много парфюми, тя се използва в аромотерапията за лечение на депресивни състояния и в сладкарството. Широко известно е, че маслото има слабително действие, както и че то стимулира растежа на косата. Плодът бергамот няма общо с цветето със същото име, чийто произход е Северна Америка.
Банан
Бананът е дървоподобно растение, макар и технически трева, от род Musa. Терминът банан се използва и за продълговатите плодове на дървото. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания.
Някои расисти обиждат чернокожите спортисти като им подхвърлят банани на спортни срещи или състезания. Те наричат бананите "храна за маймуни".
Бананът е определян и като фалически символ поради сходства във формата и размера.
Едно от най-изтърканите клишета в комедията е човек, който се подхлъзва на бананова обелка.
Горска ягода
Горската ягода е растителен вид от род ягода. Горската ягода е тревисто многогодишно растение с плитка коренова система. Коренът на горската ягода се състои от голям брой тънки коренови разклонения, които излизат от главния корен. Горската ягода е изключително непретенциозен откъм условия за развитие растителен вид. Тя се развива еднакво добре и при сухи, и при влажни условия, в топли и в студени райони. Среща се в иглолистните и широколистните гори, а в някои райони и в субалпийския растителен пояс.
Листата на горската ягода са триделни, като отделните листчета са със силно назъбени ръбове. Целият триделен лист е свързан с дълга листна дръжка направо към основата на растението. Горската ягода има двуполови цветове, които са изградени от правилен двоен околоцветник, който се състои от 10 листчета, разделени на два кръга по 5. Освен това цветът се състои и от пет бели на цвят венчелистчета.
Горската ягода цъфти през късната пролет или през лятото в зависимост от района и надморската височина, на която се намира. След опрашването на растенията се появяват лъжливите плодове на растението. Те представляват яйцевидни или кълбовидни ароматни плодове. По-късно по повърхността или малко под нея се образуват същинските плодове на горската ягода. Този начин за образуване на плодовете е характерен за всички представители на род ягода.
Плодовете на горската ягода се използват за храна от човека, поради своите хранителни и вкусови качества. Растението е станало част от народната медицина в България, където се използват за отвари не само плодовете на растението, но и неговите листа.
Грозде
Смята се, че родината на гроздето е Западна Азия. В Тракия лозата е пренесена преди повече от 3000г.
А днес България в цял свят е известна с хубавото си грозде. Десертните сортове булгар и димят почти на всички изложби и панаири печелят златни медали за отличните си вкусови, хранителни и лечебни свойства.

Химичният състав на гроздето е различен за различните сортове. Той зависи от степента на зрялост, от почвата, от агротехниката приложена при отглеждането и.
Гроздето е изключително хранителен плод, което се дължи на захарите в състава му: от 13 до 24% захари, преобладаващата от които е глюкозата, следвана от гроздовата захар и малко фруктоза.

Гроздето не съдържа обикновена захар. Известно е, че гроздовата захар е най-доброто “гориво” за човешкия организъм, защото не се преработва от храносмилателните ензими, постъпва в кръвта непроменена и се усвоява оптимално. Тя е източник за образуване на гликоген (животинска скорбяла), която се отлага в черния дроб и мускулите и служи за енергиен резерв на организма. Киселините в състава на гроздето (винена и ябълчена и др.), са от 4 до 7%. Те подпомагат функциите на храносмилателната и отделителната система. Целулозата, белтъчините и мазнините са в малки количества.
Етеричните масла, танинът и смолистите вещества в съдържанието му придават онзи изтънчен аромат и приятен вкус на различните сортове грозде.
Общото количество на минералните вещества (магнезий, калций, силиций, арсен, йод и др.) в гроздето е от 0,5 до 0,9%, от които най-голям дял се пада на калия.
Гроздето съдържа 5,0мг% витамин С и в по-малко количество витамини РР, каротин, В1, В2 и др. Със своя ценен и разнообразен химичен състав то е ценна храна за здрави и болни.

    * Яжте, черно грозде за сърцето!
      Черния сорт грозде за разлика от белите сортове, са особено богати на полифеноли. За да се възползвате максимално от изключително ценните вещества, които предпазват сърцето, е най-добре да консумирате току-що откъснато грозде, но добре измито )за да се отстрани полепналата по зърната прах, съдържаща пестициди).

    * Гроздето, безценен източник на минерали
      Калият действа като естествен диуретик, калцият, фосфорът и минималните нива сол, благоприятстващи дренирането и отделянето на токсини.
      Магнезият пък помага за намаляване на физическата умора, а цинкът предпазва от преждевременно стареене.

    * Гроздето – богато на витамини
      Особено на витамин В, който предпазва мускулите от спазми, на витамин РР който благоприятства бронзирането на кожата и укрепва стените на кръвоносните съдове и се използва за лечение на спукани капиляри и болести по вените. Независимо от ниското съдържание на витамин С, гроздето допринася за асимилирането му от организма.

      Изследвания върху животни доказват, че съставна част от гроздето, наречена ресвератрол, може да блокира развитието на раковите клетки, преди да образуват тумори. Затова специалистите препоръчват да се консумира грозде като превантивна мярка срещу ракови заболявания.

      Красота и грозде

      Вана с лозови листа
      Веществата, които се съдържат в листата на гроздето укрепват стените на съдовете. Затова ваната с тях е особено ефикасна.
      Напълнете ваната с топла (не гореща) вода, пуснете в нея около 50г измити лозови листа и положете във водата за 10-15 минути.

    * Настойка от лозови листа
      Настойката помага да се изхвърли шлаката от организма и с успех се прилага против целулит.
      40г лозови листа се заливат с 1 литър вряла вода и се оставят 15-20 минути.
      Изпива се на малки порции в течение на целия ден.

    * Маската от грозде мека грижа за кожата на лицето
      Доказано е, че кремовете с плодови киселини “опъват” бръчките. Гроздето е сред най-важните доставчици на такива киселини. Месото на гроздовите зърна съдържа смес от винена, гликолова и ябълчена киселина, които прекрасно снабдяват кожата с влага и по този начин съществено я изглаждат.
      Активните вещества на гроздето действат не само ефективно, но и много меко и затова добре се понасят дори от свръхчувствителна кожа, склонна към алергични реакции.
      Сложете на лицето си разполовени зрънца за 10-15 минути или внимателно отделете ципата и семките и нанесете месото на тънък слой.
      Маската се оставя 10-15 минути и се отмива със студена вода.
Дюля
Дюля или дюла е единствен представител на род Cydonia. Дюлята е широколистно листопадно растение. Тя представлява храст или невисоко дърво. Дюлята е със сравнително слаборазвита коренова система, която е съставена от множество неголеми странични корени, които водят своето начало от основата на растението. На дълбочина корените на дюлата не достигат до повече от 80-100 см.
Стъблото и корените на дюлевото дърво са покрити със сива, а понякога със сиво-кафява кора, която е сравнително тънка. Дюлата рядко е голяма на височина. Рядко се случва дюлево дърво да надвиши на височина 7 метра.
Дюлята има сравнително големи листа, които имат правилна яйцевидна форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена на цвят, а долната - светлозелена, а понякога почти бяла. Този цвят се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната им страна.
Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови на цвят. Цветовете са двуполови и имат петделни чашка и венче. Чашката на цвета е бледозелена на цвят, а венечето е бледорозово, а понякога напълно бяло. Цветът и формата на цветовете на дюлевото растение имат за цел да привличат насекомите, коио са основното средство за опрашването на цветовете.
Подобно на други розоцветни растения, дюлята освен същинските плодове образува и лъжлив "крушовиден" или "ябълковиден" плод. Плодът на дюлята напомня по структура този на ябълката и крушата. В изграждането на лъжливия плод на дюлята освен плодникът участва и цветното легло.
Кайсия
Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.
Родината й е североизточен Китай, а не Армения, както бихме си помислили заради латинското й наименование - Armeniaca vulgaris. И досега в Средна Азия, Дагестан, североизточен Китай се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на височина 4000 м. Като културен вид в Китай се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението й през Персия, Армения, Мала Азия, едва през І век стига до Европа. Но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския поруостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка и това наименование кайсията носи и досега. У нас кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и др.
Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.
Касис
Касисът е плодно растение. Касисовото растение е невисок храст, който достига около един метър на височина. Листата му са широки и силно нарязани. Ако стрием между пръстите си листенца от касис, те издават силна, своеобразна миризма. Цветовете на касиса са дребни и се отличават от цветовете на останалите растения със зеленикавия си цвят. Плодовете му също са дребни, почти топчести и на върха запазват остатък от цвета. Те са събрани на гроздове, по което приличат на обикновеното грозде. Плодът е кисел или сладко-кисел и притежава същата миризма, каквато и листата.
Независимо, че широко се култивира като плодно растение, касисът има много ограничено естествено разпространение у нас. Среща се само в района на яз. "Голям Беглик" (бивш "Васил Коларов") в Западните Родопи.
Касисът е най-богат на витамини измежду всички останали плодове. Ако човек изяде 50—60 зърна на ден, организмът му няма да има нужда от повече витамини. Той е 4—5 пъти по-богат на витамини от лимона и ягодата, 10 пъти — от ябълката, 20 пъти — от вишната, 100 пъти — от гроздето. Съдържа най-много витамин С, който улеснява храносмилането.
От плодовете на касиса се приготвят сокове, сиропи, компоти, вино и др. При преработката на плодовете витамин С се запазва добре в продуктите. Пъпките, листата и клонките на касиса също съдържат витамини. От листата и клонките му се получава отвара, която се използува при простуда и други заболявания.
Кокосов орех
Кокосовият орех е плодът на кокосовата палма. Представлява средно голям зелен плод, във който има голям орех със три трапчинки. Във вътрешността на ореха има бяло твърда ядлива ядка и течност, която се пие само при недозрели плодове, тъй като иначе причинява разтройство. Широко разпостранен в тропиците.
Плодът расте на високи до 30 м палми, даващи според вида и възрастта си от 5 до 150 плода годишно. Всеки кокосов орех тежи до 2,5кг. Кокосовият орех има високо съдържание на мазнини - 36,5%, съдържа още калий, фосфор, желязо, витамини от групата В.
Къпина (Rubus) е род храсти от семейство розоцветни. Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Среда Азия. В България растат около 45-50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалисти части на планините. Селекционирани са около 100 сорта. Плодовете съдържат 4-8 % захари, 0,8-1,4%, органични киселини, витамин С, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12-15 години.
 

kiticat много полезна информация, мерсаж   

Къпина
Къпина е род храсти от семейство розоцветни. Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Среда Азия. В България растат около 45-50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалисти части на планините. Селекционирани са около 100 сорта. Плодовете съдържат 4-8 % захари, 0,8-1,4%, органични киселини, витамин С, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12-15 години.
Киви
Мъхестият плод дължи своето име на националната и гербова птица на Нова Зеландия. От там растението е пренесено в Южна Америка, Курилските острови, Италия, Франция, Русия.
У нас киви е внесено от Франция преди десет години и се отглежда в някои сортово-изпитателни станции във Варна и Петрич, както и от любители овощари.
То представлява дървообразен висок храст, тип лиана, който прилича на лозата по особеностите на растежа.
Плодовете зреят през есента – месец октомври. Смята се за зимен плод, който издържа на студ, и се съхранява до половин година при нула градуса, а в хладилник до пролетта.
На пазара в последните години е целогодишно.

Консумира се в свежо, в изсушено състояние, консервиран в конфитюри или сладка.

Под кафявата обвивка се намират многобройно цени вещества за нашето здраве – захари, органични киселини, пектин, фитонциди, витамин Р, и най-вече витамин С.
Съдържанието на витамин С е много по-голямо от който и да било друг цитрусов плод, 100г от този плод осигуряват необходимостта от този витамин за една седмица.
Плодовете на кивито помагат при много болести: при всички кръвотечения, при заразни и незаразни болести, температура, простуди, грип, пневмония, анемии, инфекции, фрактури на костите, трудно зарастващи рани, умствена и физическа умора.
Не бива да се отминава и неговото съдържание на калий, калций и желязо.
Един превъзходен плод за тези които спазват диета, тъй като кивитата са бедни на калории и лесно смилаеми от организма.
Малина
Малината е диво или културно храстовидно растение, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.
Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.
Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. По него има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.
Плодът на малината е много сложен — образуван е от малки плодчета, долепили се едно до друго. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр.
Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. От един декар малинови храсти се получават 800–900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи — до 1500 кг от декар.
Манго
Манго е род тропически двусемеделни растения от семейство Смрадликови, произлизащи от Индия и Югоизточна Азия. Използват се за производство на плодове със същото име, като видът M. indica има най-голямо стопанско значение. Те са големи дървета, достигащи височина 35-40 m с радиус на короната до 10 m.
Помелит
Помелит е вид цитрусов плод, хибрид разработен в Израел от грейпфрут и помело.
Известен е с ниското съдържание на холестерол.
Стимулира дейността на антиоксидантите, предотвратява блокирането на артериите и намалява риска от сърдечен удар.
Праскова
Прасковата достига едва около 4 м височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите и клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. По това тя лесно се различава от всички останали наши плодни дръвчета.
За тяхна родина се смята Китай. Там богът на дълголетието се изразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.
Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, РР, С, Е, З и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова повече е той в тях). Те са твърде богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций, съдържащо и на малки количества желязо. Съдържат, макар и в ограничени количества, различни микроелементи – титан, манган, мед, никел, хром и молибден. А колко пектин има в тези плодове, зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите.
Череша
Черешата е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Думата идва от латинското „cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа — три, а останалите видове — в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.
Най-широко разпространените видове череши, които са предназначени за консумация в прясно състояние, са дивата череша (Prunus avium) и вишната (Prunus cerasus). Родината на тези два вида е Европа и Западна Азия. Вишната се използва главно за приготвяне на мармалад и в кулинарията.
В Европа промишлено производство на череши се осъществява от Пиренейски полуостров на запад до Мала Азия на изток, а на север — до Британските острови и южната част на Скандинавския полуостров. В САЩ по-голямата част от черешовите насаждения са създадени в западната част на държавата (Калифорния, Вашингтон).
Черешите са едни от най-ранните пролетни плодове. В Австралия зреят по Коледа, в Южна Европа през юни, във Великобритания в средата на юли. През 2003 година общото световно черешопроизводство е около 3 милиона тона, от които една трета се пада на производството на вишни.
Ябълка
Ябълката е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Rosaceae, и е едно от най-широко култивираните дървета, както и неговите плодове. Десертните ябълки са от вида Мalus domestica или негов хибрид.
Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), дърво, което все още може да се намери диво в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, и провинцията на Ксинджанг, Китай. Изследователите работят ас M. sieversii, който е устойчив на много заболявания и вредители, за да създадат по устойчиви към заболяване домашни ябълки.
Друг вид, който беше предварително смятан за част от генома на домашните ябълките е Malus baccata и Malus sylvestris, но няма особени доказателства за това в по-старите култивирани видове. Тези и други видове Malus бяха използувани в някои скорошни програми за развъждане за да се създадат ябълки, подходящи за отглеждане в неподходящи за M. domestica климати, главно с увеличена толерантност към студ.
Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати, и вероятно е едно от първите култивирани дървета. В по-голяма степен от който и да е друг плод, вероятно с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от тяхната хранителна стойност. Зимни ябълки, набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване са били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия, и Северна Америка от заселването на европейци в Северна Америка.
Има повече от 7, 500 известни култивирани видове ябълки. Различни видове са налични за умерен и субтропичен климат. Ябълките не цъфтят в тропически климат, защото се нуждаят от по-ниски температури.
Комерсиалните култивирани ябълки са меки, но крехки. Други желани качества в съвременното култивиране на търговска ябълка са пъстра външност, отсъствие на петна, леснота на експедирането, способност за продължително съхранение, високи добиви, съпротива към заболявания, типична на „червена вкусна“ ябълка, дълго стъбло (за да позволява на пестициди да проникнат във върха на плода) и популярен вкус.
Старите видове често са странно оформени, с петна, и имат разнообразни текстури и цветове. Много от тях имат отличен аромат (често по-добър от най-съвременните видове), но могат да имат други проблеми, които ги правят комерсиално нежизнеспособни, като нисък добив, предразположеност към заболяване, или лоша толерантност за съхранение или транспорт. Малка част от старите видове все още се произвеждат в голям мащаб, но много са запазени живи от домашни градинари и фермери, които продават направо на местните пазари. Много необичайни и локално важни видове със собствен уникален вкус и външен вид са налични по света; възникнаха кампании на запазване на видовете ябълки за да запазват такива местни наследства от изчезване.
Въпреки че повечето култивирани видове се отглеждати за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или създаване на ябълково вино. Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават питието богат вкус, който десертните ябълките не могат.
Ягода
Ягодата е род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae), както и плодът на тези растения, който е с високо съдържание на въглехидрати и витамин C. Съществуват няколко вида от род Ягода, като един от най-разпространените е горската ягода.
В християнството ягодата е символ на праведността, плодът на доброто дело, плодовете на духа. Ягодата заедно с теменужки означава смиреността на истинската праведност.
  Питайте и за други плодове.