Семейството след 20 г брак

  • 13 260
  • 267
# 255
И аз изперках. На 40 реших да се посветя на това, което винаги съм искала и мечтала да работя. При вече изплатена ипотека и всичко топ, и поотраснали деца, моят не ме подкрепи, щото съм щяла да взимам по-малко пари...
За целта трябваше да довърша и отдавна отлагана дипломна работа. Исках да отида пролетната ваканция на вилата да пиша на спокойствие, отговорът беше : "Е кво, ще ни зарежеш тука да си пишеш". Децата са на 15 и 8, не е да са бебета... Та тъй.
Виж целия пост
# 256
Имаш и друга опция – мъжът с децата на вилата за ваканцията, ти си стоиш в апартамента да пишеш.
Аз поне не бих си лишила децата от пълноценна ваканция.
Виж целия пост
# 257
То голямото "дете" е проблемът.
Виж целия пост
# 258
Добре, дами, но вие изперкалите Grinning сте 3, не сте представителна извадка все пак. Говорим за масовия случай.
Разбира се, че винаги ще има изключения. Разбира се, че може да се случи някой човек на 50 изведнъж да изперка и да стане йога слънцеяд. -дали тук във форума нямаше една дама с няколко деца, чиито мъж лудна по йогиня и я напусна?! Но така де, това не е масовият случай.
Виж целия пост
# 259
Имаш и друга опция – мъжът с децата на вилата за ваканцията, ти си стоиш в апартамента да пишеш.
Аз поне не бих си лишила децата от пълноценна ваканция.

Или баща им да ги заведе някъде... Варианти бол, но репликата какво ще ходел сам някъде с " тия деца"....
Виж целия пост
# 260
Хората винаги се променят и изперкват. Важното е в двойката да изперкват синхронно или поне да се подкрепят в лудостта си.
На младини той изперка да заминаваме и аз хукнах с него. След около 10 г. и вече уреден живот навън - аз изперках да се прибираме и той почна да събира багажа. После той откачи да имаме семейна кантора (при сигурна, стабилна и добре платена работа, че и държавна тогава) и аз се хвърлих с него в дълбокото. После той поиска 4-то дете, аз приех. Аз реших на 45 да се "пенсионирам" и той прегърна идеята. Аз след това откачих за 5-то дете, за да си уплътня "пенсионната" скука и той хукна с мен по клиниките. Сега е наред неговата лудост да се върнем там, където живяхме някога и аз вече си опреснявам езика и говоря на най-малкия.
Изобщо, изперкването си е част от живота ни на нас.
Аааа, йоги не, но сме луди по спорт и здравословно хранене. Даже не помня кой зариби другия.
И понеже аз умирам за сериали със зомбита, а той за италиански футбол, редуваме серия "ходещи" с Интер-Лацио или Рома-Лече.
Виж целия пост
# 261
Според мен най-големите разногласия са две.
Едното е къде ще живеят и работят - град, държава. И второто са децата - дали, кога, колко.

Ако няма взаимна договореност по тези въпроси, никакъв брак не може да оцелее.

За всичко останало ми се струва, че лесно би могло да се постигне компромис.
Виж целия пост
# 262
Как да не се променят хората, променя ги животът, външни фактори, кризи, болести, какво ли не.
Виж целия пост
# 263
Уау. Любовта е лудост, а вие обичате.
Бъдете все така щастливи.

Разбира се, че промените са част от живота.
Променяме се, развиваме се, движим се нанякъде, двайсет години са много време.
Важно е, хората да се чувстват щастливи, заедно и да не си пускат ръцете.
Да има доверие, грижа и внимание към другия.
Виж целия пост
# 264
Навремето, когато забременях с голямата, реших, че на всяка цена трябва да се връщам в Бг да раждам и отглеждам детето си. Месеци премисляхме и прехвърляхме нещата, аз се запънах, купих си билет и се прибрах. ММ се върна след няколко месеца, точно преди да се роди бебето. Огромен компромис от негова страна. 10 години по- късно и с две деца вече, той се запъна, че иска обратно в чужбина. Всъщност разговорите в тази посока бяха доста по- отрано. За съжаление, стечение на обстоятелствата ни принудиха набързо да вземем решението в даден момент. Аз оставих държавната си и добре уредена работа, за да се преквалифицирам изцяло в друга сфера. Огромен компромис от моя страна.
Мисля, че това са двата големи компромиса, през които е минала връзката ни. От друга страна- изгубихме дете, но останахме заедно. Понякога, когато сме на кръстопът или с много грижи на главата, си казвам, че щом тази загуба не ни е разделила( а тогава бяхме млади, на по 20), нищо друго не би могло. 30 години сме заедно, брак имаме от 24.
Виж целия пост
# 265
Ще прозвучи елементарно, но хората се разделят, защото не се обичат повече. Когато не обичаш някой може да те дразни, дори с начина, по който диша. Иначе всеки прави компромиси, и разведените сме правили, често твърде много компромиси, но не винаги това е достатъчно.
Виж целия пост
# 266
Ако можете да се изтраете 1000 км на път, взимайте се. 😁
Ние се изтрайвахме преди години и на 2500. Накрая (след 28 години брак) - само ако единият от нас спи. Joy
Виж целия пост
# 267
О, аз на път не го изтрайвам и километър! В самолет/ влак се трае, ама да не сме в колата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия