Февруари вино и бонбони, а ноември - биберони.~бебеправене 429~

Аз разказах в някоя от предните теми, че имам аборт - донякъде по желание. Казвам донякъде, защото случаят беше абсурден. Тъкмо навършвах 19, студентка 1-ви курс, с първия ми приятел. Отидох на АГ седмица преци М, защото имах странно зацапване, а реално не ми дойде. Тогава не знаех какво е. АГ-то ми каза, че ще ми дойде и ми даде да пия Нео-нещо си за регулиране на хормоните. След седмица и нещо пак ходих - ще ти дойде, тук се вижда на ехографа как ще ти дойде + изписване на някакво лекарство, с което да ми дойде. Седмица по-късно пак каза, че ще ми дойде след поредния преглед на ехограф. Тест за бременност - отрицателен, но и той никога не ме попита дали има шанс да съм бременна. Още една седмица по-късно и на 4-тия ехограф ми каза "ами няма да ти дойде, защото си бременна". 8-ма седмица... Отвори една книга на някаква страница, където пишеше как заради това лекарство, което ми даде за предизвикване на М, има нз си какви опасности, разлепени ретини и подобни, и директно ми каза да запишем час за аборт. Но дори да не беше това, аз щях да избера това решение. След като казах на приятеля ми, той ме остави и щях да бъда сама майка на 19-20 без никакви доходи, че и пари за аборт нямах.

Поемам вината, че не сме се пазили или по-скоро, че не съм мислила за последствията и не съм настоявала след реплики като "аз не искам да ползвам презерватив, защото не ми е хубаво". Да, тежи ми много и дори понякога си мисля, че Бог или който и да е там сега ме наказва като не мога да забременя от прекрасния си съпруг, който никога не би ме оставил така и го иска толкова много. Но се случват неща в живота и вярвам, че ако не го бях направила, днес щях да бъда много далече от сегашния човек, който съм.

Извинявам се, че разводних смисъла на темата, не е това целта й и се надявам да не съм повлияла негативно на някого. Просто ми е болно място и се тригърнах, но не е с цел друга да се почувства зле от това.

Дори наскоро имах подобен случай за човек който смятам, че прави грешка, но реших да не се намесвам, защото може би животът му трябва да се случи по този начин. Предполагам ще се съгласите, че редовно четем за нетактични хора, свекърви, майки, колеги, мъже които не ни разбират, и т.н. Но за мен това не ги прави лоши хора, просто опитът им, или липсата на такъв прави техните реакции неадекватни за нас, но от гледна точка на техния опит, те може да са си напълно нормални. Разбира се винаги ги има и злобарите, но не мисля, че са масовия случай.

ПП Аз съм от тези, които до преди 5 години си мислеха, че инвитро е мръсна дума и че какво толкова, ако не става естествено, правиш едно инвитро и хоп бебето готово. Две неуспешни процедури по-късно + хиляди изследвания вече не само мисля по друг начин, но и съм друг човек. Та опитът и грешките ни в този живот затова са ни дадени, да растем духовно. И не съжалявайте за минали неща, някои просто е трябвало да се случат.

Наистина вярвам, че всеки си преминава през уроците. Аз лично съм съвсем различен човек от преди 14 години и дълбоко вярвам, че взех възможно най-доброто от този горчив опит, за да ми помогне сега да бъда по-добра. Шамарът ми беше нужен на първо място да започна да уважавам себе си и да не допускам да бъда в отношения, където ме манипулират, унижават, а после бягат от отговорност. Едно дете винаги е дар, но и смятам, че по възможност трябва да се гледа в среда на любов и уважение, за да може самото то да порасне олицетворение на това. За да има такава среда, първо самият ти трябва да си дораснал до степен, в която да избереш човек, който ти дава тази стабилност и заедно може да изградите подобна среда.