старата тема
Февруари е. Нощ е. Бръска сняг полегат.
Отегчено мъждеят стари улични лампи.
Да върви по дяволите този свят,
в който трябва да ходим като с котешки лапи!
Стари смешки. Шегувам се. Хитрост. Все пак –
знам, че вчера бе същото, тъй ще бъде и утре:
черни къщи мълчат като погреб барутен,
украсява ги в бяло този нашенски сняг!
Февруари е. Нощ е. Може би полудявам,
или вече съм луда, затова се надявам:
че все някой ще блъсне настрана свойта супа,
свойта чаша със вино домашно ще счупи
и глава ще покаже от свойта хралупа,
и ще види снегът как все трупа, все трупа,
и ще види снегът как засипва полека
всяка жива пътека от човек до човека,
как душите са дадени – само прах да събират,
как – послушни и сити – тези къщи умират!
Февруари е. Нощ е. Може би полудявам...
Или – вече съм луда, затова се надявам:
че един между нас – ще отвори очи,
че един между нас – няма да премълчи!
//
Здравей, Февруари!
Здравей, Февруари, тъй нежен и мил,
очаквам те с трепет, любов въплътил.
Очаквам те с вино, с малинов привкус,
обичам да бъдеш до мен. Тук. И тук. ..
Обичам искрите, с които гориш,
усещам словата, с които мълчиш,
усещам на слънцето топлия дъх,
и чувствам на вятъра силния лъх.
И чувствам сърцето си, пълно с любов,
изпълвам душата си с тих благослов.
Изпълвам ума си с безкрай тишина.
Здравей, Февруари, ах сладка нега ...
Миглена Димитрова
Виж целия пост
Февруари е. Нощ е. Бръска сняг полегат.
Отегчено мъждеят стари улични лампи.
Да върви по дяволите този свят,
в който трябва да ходим като с котешки лапи!
Стари смешки. Шегувам се. Хитрост. Все пак –
знам, че вчера бе същото, тъй ще бъде и утре:
черни къщи мълчат като погреб барутен,
украсява ги в бяло този нашенски сняг!
Февруари е. Нощ е. Може би полудявам,
или вече съм луда, затова се надявам:
че все някой ще блъсне настрана свойта супа,
свойта чаша със вино домашно ще счупи
и глава ще покаже от свойта хралупа,
и ще види снегът как все трупа, все трупа,
и ще види снегът как засипва полека
всяка жива пътека от човек до човека,
как душите са дадени – само прах да събират,
как – послушни и сити – тези къщи умират!
Февруари е. Нощ е. Може би полудявам...
Или – вече съм луда, затова се надявам:
че един между нас – ще отвори очи,
че един между нас – няма да премълчи!
//
Здравей, Февруари!
Здравей, Февруари, тъй нежен и мил,
очаквам те с трепет, любов въплътил.
Очаквам те с вино, с малинов привкус,
обичам да бъдеш до мен. Тук. И тук. ..
Обичам искрите, с които гориш,
усещам словата, с които мълчиш,
усещам на слънцето топлия дъх,
и чувствам на вятъра силния лъх.
И чувствам сърцето си, пълно с любов,
изпълвам душата си с тих благослов.
Изпълвам ума си с безкрай тишина.
Здравей, Февруари, ах сладка нега ...
Миглена Димитрова
щото пътека направих. Дано все тъй да е.
