Дълго гледане на дете вкъщи

  • 4 639
  • 79
# 60 23 май 2024, 13:54 ч.
За училището коментирах, а и жената написа, че детето е било само 2 години н домашно обучение и то по принуда.
Приятелствата се градят по интереси, не по пребиваване в общо пространство. Моите деца се сприятеляват обикновено с деца,с които посещават общ спорт, имат общо хоби и подобни, вкл. със съученици с общи интереси, а не с масовката.
Аз също не общувам с всеки, дори с риск да ме обявят за темерут.
И реално има начин сами да си подбираме общуването. Да имаш свой социален кръг няма нищо общо с това да общуваш с много хора. И аз общувам ежедневно с продавачи, треньори, лекари, съседи, клиенти и т.н., но не се сприятелявам с тях по тази причина. Същото е и с децата. Да учи вкъщи не вярвам да означава, че стои само вкъщи.
Нашата образователна система реално лишава децата от общуване помежду им с начина на организация на обучението.
З съжаление, никога не бих се осмелила да уча сама децата си, но имам приятелка, която е начален учител и в началното училище сама обучаваше своите. След 5-ти клас тръгнаха на училище директно в паралелки към елитни училища. Вече са големи хора и са напълно социализирани.
Виж целия пост
# 61 23 май 2024, 13:58 ч.
За мен социалното общуване не е само да имаш свой социален кръг, а и да можеш да общуваш и да се справяш с предизвикателства и извън него.
Когато едно дете на 18 отиде студент в друг град, там може да не го чака готов новия кръг и т.н. Само казвам.

Не знам от какви го лишава системата, ама първокласничката всеки ден ми разказва по един роман за техния клас. Пълен с любов, омраза, скарвания и сдобрявания и какви ли не ситуации, случили са точно само за един учебен ден. Все едно си гледам сериал.
Виж целия пост
# 62 23 май 2024, 14:00 ч.
Цитат на: Sephora в чт, 23 май 2024, 11:00
А социалните контакти с деца и уменията които се придобиват да си в клас/група, социална среда безценни умения по-важни от оценки и знания, защото хора с топ дипломи, но с дефицити в комуникацията не се реализират успешно в живота.
Не слагайте равенство между самостоятелна ф-ма  на обучение и пълна изолация.. Точно обратното е. Отварят се много  допълнителни възможности за общуване, каквито нямат децата от един клас. Разбира се, че общуването е важно, но е още по-важно и то да не е затворено  и замразено само в определен колектив от да речем 40-50 деца и 15-20 възрастни. Но как да се разшири този кръг при наличието на ежедневна учебна програма ? СФО  ни отвори възможности за посещаване на различни школи и много интересни места и хора освен децата от класа, с които се виждат ежедневно и в квартала.
  Да не забравяме ,че владеенето на езици и уменията с компютрите  отварят неограничени възможности пред тяхното поколение, което в никакъв случай не отменя и не омаловажава и реалното общуване.
 Иска ли човек, може и да общува дори повече, а и  моето хлапе , за късмет, никога не е било от свитите дечица, които чакат някой да ги забележи и заговори. Това го научи още в най-ранна възраст, когато всеки ден бяхме на различна площадка и трябваше много бързо да се самозапознае и сприятели с всички хлапета  за да имат време да играят после.
Виж целия пост
# 63 23 май 2024, 14:14 ч.
Отивайки на ново място, младият човек си създава средата отново по интереси. Точно затова не намирам училището за основен източник на социализация. С това обичайно заминаване на хиляди километри - училищните приятелства често се губят и остават 1-2, с които човек има и други допирни точки. Да не говорим за основното училище.
На мен пък от разказите на второкласника ми настръхва косата, хем нямат проблеми и драми, които да ме притесняват. Simple Smile
Виж целия пост
# 64 23 май 2024, 14:40 ч.
Fever Ray много добре казано. Споделям същите виждания.
 А да не коментирам училищата и типа по който са създадени. Ограничават децата, убиват отвсякъде индивидуалността им. А те се раждат различни и правят нещата както ги усещат. Това се унищожава в училище. Там трябва да си такъв и такъв. Трябва да решиш задачата така защото госпожата така е казала. Коментирам от гледна точка на това че другото ми дете е в паралелка с рисуване. Имам наблюдения как ги учат на някакви норми, а в изкуството не можеш да кажеш това правилно или грешно ли е. Красиво ли е или не. Един учител по рисуване ги учи на едно, друг учител пак по рисуване -  на друго. Тя не знае кое да прави. А тя е толкова артистична и има невероятен усет към изкуството. Учителя не гледа да развие това което има детето, а гледа да му обясни написаното по начина по който е обяснявано от години. Но това е друга пак много дълга тема.
Виж целия пост
# 65 23 май 2024, 14:44 ч.
Според мен става дума за различни видове социализация 😀 Да си намериш хора с общи интереси и нови връзки е доста лесно, на фона на това да трябва да прекараш пет години с хора, които не са ти приятни. Нещо, което може да ти се случи и в градината, и в училище, и на някои работни места. Едно е да говорим за социализация с непознати хора (бяха изредени продавач, лекар и т.н.), друго са най-близките ти хора или такива с общи интереси, трето е една група хора, която виждаш всеки работен ден, та определено не ти е непозната, но не ти е близка. В някои професионални ситуации от тази група хора индиректно или директно ти зависи понякога заплатата, кариерата и т.н.  Училището, градината и т.н определено са пример за подобен тип среда и ако имаш уменията или някой да те навигира да се научиш би било чудесно. На градина не съм ходила, но не мисля, че в училище разбрах колко е важно.  Точно си мислех как си имам моите приятели и хора с общи интереси и сега чак съзнавам колко съм била в грешка 😀 Разбира се може и да си намериш и среда, в която да не ти се налага да мислиш за едни други 20 да речем души, с които прекарваш ежедневно време. Но пък честно казано и това е до един момент. Че знам хора, които все сменят работа, държави и все не са доволни.
Виж целия пост
# 66 23 май 2024, 14:49 ч.
На мен пък страшно много ми липсва датската образователна система в това отношение, защото тя наистина създава среда, а не матрица и тя е едно от основните неща, за които съжалявах, когато се върнахме в България, както и тя е един от основните ни стимули да планираме връщане там, докато двамата малки имат възможността да се възползват от нея.
Ние сменихме местоположението не от недоволство навремето, а от амбиции. Сега вече предстои съвсем по други причини.
Виж целия пост
# 67 23 май 2024, 15:25 ч.
Важно е човек да се среща с какви ли не хора, за да знае как да реагира в конкретна ситуация. Извън сапунения балон на семейната идилия и приятелския кръг има тъпи, прости, ограничени и агресивни хора. Голяма файда, че в университета човек отива, знаейки да решава матрици, ако не знае как да се справи с някой нахален колега или кофти преподавател. А тези неща са учат още от детска възраст, чрез различни ситуации в ежедневието. Всеки иска да си общува с хора, на неговото ниво и които харесва, но всички знаем, че се срещаме с всякакви неприятни типове всеки ден. Аз това разбирам под социализация, а не да има с кой да си разцъкваш футбол след уроците.
Виж целия пост
# 68 23 май 2024, 15:48 ч.
Аз мисля, че тук макар и дискусията да се води мирно и тихо спорът възниква поради следното: Да, според мен домашното обучение и социализацията при домашното обучение не могат да срещнат детето с неща, с които се сблъсква в училище/градина, НО самото спокойствие, което детето има при домашната среда го прави много по-уверено и сигурно и то за това се справя при сблъсъка. Детето е по-трудно възбудимо, по-трудно бива провокирано и не подлежи много на натиска от групата. Такива са моите впечатления. Правя уточнението, че детето ми не е било на домашно обучение, но поради живот в чужбина беше част от една съвсем друга система с много повече семейна среда. В Българското училище детето се справяше отлично с материала. “Справяше се” и със социалните контакти до толкова, че не позволяваше конфликти, разпознаваше провокации, не участваше в групи, които тормозят, имаше приятели. Това, което детето и ние не приехме, а то така и не можа да си обясни е защо всички се отнасят толкова лошо един с друг. Ако не всички то поне повечето. Защо са изнервени, защо си викат, защо се карат, защо нямат граници. Общо взето не намерихме отговор на въпроса “Как си позволяват?!” за това се махнахме.
Та допълвам, че детето свикнало на друг вид отношения може лесно да се адаптира, но дали ще се примири и ще му хареса не се знае. Както казах, ние решихме, че не си струва детето да преминава през това. Когато се върнахме обратно в чужбина детето ни сподели много неща, които е премъчавало, защо “ах, мамо! Всички са такива Drama Queens! Нямаше никакъв смисъл да се разправям”
Виж целия пост
# 69 23 май 2024, 16:03 ч.
Когато едно дете ходи на училище общува с различни хора деца, възрастни, придполага се, че посещава кварталната градинка, групови занимания, играе със съседските деца. Училището като институция създава съвсем други отношения, взаимоотношения, ситуации несравними с едно дете, което е на индивидуално обучение вкъщи и има социални контакти с различни деца примерно на групово занимание 1 час, 2 пъти в седмицата или пред блока с децата. Ако едно дете се е затворила в себе си по някаква причина до степен това да му вреди, трябва да се търси причината, да се смени средата и детето да се учи, че за съжаление в живота трябва да общуваш с всякакви хора, да попадат в какви ли не ситуации, работното място е подобие на училищната среда и там не са лесни отношенията, как реагираш и т.н. Естествено, че има ситуации в които единствения вариант е домашното обучение, но това за мен трябва да са някаква крайна необходимост, а не такова обучение, защото детето е скромно, тихо, така му е по-добре.....следва реалността и човек трябва да изживее живота си справяйки се с неща, който понякога са ужасни и именно навиците, уменията в детството остават за цял живот. Както се казва оцеляват не най-умните, а най-адаптивните.
Виж целия пост
# 70 23 май 2024, 16:06 ч.
Di Soleil добре изрази и моите мисли по въпроса.

Сблъсъкът с грубостта и негативизма се приемат като част от израстването, а това привикване не носи нищо добро на никоя от страните и много от хората просто се примиряват, а не стават по-адаптивни.
Виж целия пост
# 71 23 май 2024, 16:58 ч.
Цитат на: Fever Ray в чт, 23 май 2024, 16:06
Di Soleil добре изрази и моите мисли по въпроса.

Сблъсъкът с грубостта и негативизма се приемат като част от израстването, а това привикване не носи нищо добро на никоя от страните и много от хората просто се примиряват, а не стават по-адаптивни.

Грубостите, негативизма са навсякъде и всички се сблъскваме с това, не можем да променим и превъзпитаме хората, можем да контролираме само собственото си поведение. И да съжаление трябва да се адаптираме в отношенията с такива хора, за съжаление са навсякъде, понякога решението е да излезем от ситуацията, но има моменти в които няма изход и контакта е неизбежен и разболяваш, масов пример на работното място. Всяко ситуация през която минем ни прави по-силни, защото трупаме неизбежен опит и при следващия сблъсък се справяме още по-добре и ставаме по-силни или намираме начин да няма сблъсък. Идеалистично е да си представяме свят без грубости и конфликтни ситуации, няма как, при нас възрастните е по един начин, при децата е друг, но има интелигентни начини за справяне с такова поведение, а не отговора да е същото поведение независимо от възрастта, но в никакъв случай примиряне, а отстояване и налагане на граници.
Виж целия пост
# 72 23 май 2024, 17:30 ч.
Отстоява и налага граници човек, който е научен на това още преди да стигне до реален подобен сблъсък. Не се учи на принципа с хвърлянето в басейна, защото тогава не всеки успява да изплува.
Освен да контролираме себе си обаче, можем да контролираме и контактите си, минимизирайки неприятните. Изобщо не е идилично да излизаме от ситуациите, местата и хората, които ни товарят. Примерът с работното място не е най-добрият, защото никой не е длъжен да работи някъде,където не му е приятно, освен ако не е принуден от други обстоятелства, но тогава пак стигаме до примирението.
Виж целия пост
# 73 23 май 2024, 18:22 ч.
Как се е научил преди сблъсъка? Дори и Вселената не може да го научи на всичко предварително Simple Smile Минимизирайки неприятните контакти, не може да не изчезнат, може да има конфликт, за какъвто детето не е и чувало и т.н. То ние не сме се научили на всичко, как децата да го могат?
Виж целия пост
# 74 23 май 2024, 18:28 ч.
Точно сега има много възможности за работа от вкъщи, при които не е необходимо да общуваш в реала с хора, ако това не ти е приятно, а само онлайн
 Познавам една девойка, в момента е на 30, от 18 годишна работи и все хоум офис си търси, това й е основно изискване като си сменя работата. И висшето си образование завърши дистанционно, защото хем искаше и да си работи, хем и да учи от вкъщи, да не се събира много с хора. И не е като родителите й да не са я бутали като малка да се събира с деца, от една годинка са я пратили на ясла. Аз пък съм гледана вкъщи до 6 години и съм точно обратния случай. Въпреки, че имам възможност понякога да работя Хоумофис се възползвам само, когато нещо сме болни вкъщи, за да не заразявам колегите. Обичам да работя с много хора, изнервям се да си седя у нас сама. Важното е, когато родителите вземат подобни решения да се съобразяват с темперамента на детето, моето все се пазареше да го вземаме последно от детската, как да го оставиш вкъщи. После имаше възможност да не ходи на занималня и имаше кой да я гледа и да работи с нея, но тя много обичаше да ходи. Признавам мисля, че от към навици за учене, би било по-добре, ако не беше ходила, а да беше свикнала от първи клас да си учи вкъщи следобед, както бях аз като дете, но пък аз не бях щастлива да си зубря вкъщи сама, предпочетох детето ми да е щастливо, пред това да е отличничка. Може и да съм сбъркала, вероятно ще го разбера чак след десет или двайсет години, а може и да не го разбера никога.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата