Здравейте, искам да споделя опита ми към този момент и да видя какво мислите и дали съм на прав или грешен път според вас. Момчето ми е на годинка и половина и буквално със ставането му той иска да излизаме навън. Прибираме се за дрямката му и като се събуди излизаме пак навън и така до вечерта докато не се измори и е близо до времето му за вечерен сън и това е всеки ден. Да отбележа че вкъщи телевизора не се включва, не му даваме телефон, таблет и подобни. Нещо се промени в него и не иска да сме вкъщи, да играем или да разглеждаме книжки, скучно му е, а не беше така. Това някакъв период ли е, и ако да, кога ще отмине? Също така все още го кърмя и е много привързан към мен. Когато е с татко си, той постоянно ме търси. Когато излезнат двамата навън, не изкарва толкова, колкото би изкарал ако и аз съм там. Общо взето не мога да свърша нищо, иска постоянно да съм при него. Не искам да плаче и затова гледам да му угодя винаги и да е щастлив. Не работя, така че мога да дам изцяло времето си за него, но все пак имам и други задължения, или някакво време за мен, което в случая няма как да го имам на този етап. Също така не сме го записали на градина и не мислим да го записваме.
Виж целия пост
Греша ли някъде ?
- Публикувана: 3 юни 2024, 20:11 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2024, 08:07 ч.
# 1
3 юни 2024, 20:27 ч.
Както си го научите ще бъде. Ние също сте личност и трябва да цените и себе си. За да го изградите като пълноценна личност, трябва да поставяте и граници, за да разбира кое е допустимо и кое не е, другото е проява на капризи
Виж целия пост
# 2
3 юни 2024, 20:32 ч.
Не бих казала, че грешите някъде, родител сте и така ги усещате нещата.
Само в частта с непрекъснатото угаждане виждам бъдещ проблем, следва да сте малко по- твърда за някои неща и поставяне на граници.
Говорете на детето, много. Тип - сега ще помогнеш на мама да разчисти стаята и после мама ще си полегне 10 мин. Той няма идея за времето, на 2-3 мин му казвайте колко остава. И бъдете непреклонна.
Също така въведете мъжа си, той да му казва, че мама има нужда от почивка и нека го извежда в другата стая за кратко време.
Нещата ще се подобрят с времето, но и вие трябва да поставите ясни граници отсега.
Разбира се, когато е силно тревожен ще отстъпвате и вие, но просто трябва и ще се справите!
Виж целия пост
Само в частта с непрекъснатото угаждане виждам бъдещ проблем, следва да сте малко по- твърда за някои неща и поставяне на граници.
Говорете на детето, много. Тип - сега ще помогнеш на мама да разчисти стаята и после мама ще си полегне 10 мин. Той няма идея за времето, на 2-3 мин му казвайте колко остава. И бъдете непреклонна.
Също така въведете мъжа си, той да му казва, че мама има нужда от почивка и нека го извежда в другата стая за кратко време.
Нещата ще се подобрят с времето, но и вие трябва да поставите ясни граници отсега.
Разбира се, когато е силно тревожен ще отстъпвате и вие, но просто трябва и ще се справите!
# 3
3 юни 2024, 20:33 ч.
Не изглежда да грешиш някъде. Но съфорумката много добре го е казала. "Както си го научиш". Като не ходи на градина на какво ще го научиш? Помисли...
Виж целия пост
# 4
3 юни 2024, 20:52 ч.
И аз съм за градината,освен това е много привързан явно ....ще му е трудно,но ще свикне.Защо не го пускате?
Виж целия пост
# 5
3 юни 2024, 21:19 ч.
Моя син е на същата възраст и също иска да е навън. Ами то е нормално, иска да опознае света, вкъщи игри с мама и книжки през зимата. Сега времето е хубаво, какво по-хубаво от това да играе навън с други деца например. Или да го водите на детски център с различни активности - това го използвам през зимата, лятото и аз предпочитам да съм навън. Хубаво ще е да го оставяте на бащата, да играят заедно или да си правят някакви техни неща без вас. А иначе съм на 1000% за ясла и градина. Моя син е приет и септември тръгва на ясла. Не мисля, че за него е окей да е залепен за мен 24/7. Но това си е ваше решение. И като цяло не мисля, че грешите някъде, просто растат и се променят 
Виж целия пост
# 6
4 юни 2024, 01:22 ч.
Не виждам нищо по-нормално от това децата да са навън и то не само при хубаво време. Моето прекарва целият ден навън. Прибираме се единствено да яде и спи. Тези дни сме навън от след закуска до 13:30-14ч, после обяд, сън и като стане, пак навън до 21:30, когато се стъмни, после вечеря, баня и сън. Зимата дори при -10 градуса сме поне час навън иначе се побъркваме и аз и той. Редовно по площадките бяхме само ние. Колкото и играчки да има вкъщи и да му обръщам внимание, навън винаги му е по-интересно. Навън слуша повече, вкъщи подивява, прави бели. Така или иначе, докато е буден нищо не мога да свърша, защото буквално ще потроши апартамента, днес например, докато пусна пералнята успя да отлепи една лайстна от прага на спалнята. Други от поразиите му са, че счупи една плочка в кухнята, удари с играчка новият хладилник и сега има вдлъбнато и т.н. Така че предпочитам да сме навън. Докато спи(напоследък не повече от час) готвя колкото успея, чистим когато можем и така. Зимата когато не може толкова да се излиза, готвя по-засуканите неща, след като баща му се прибере и го занимава. Лятото готвя нещо набързо, и без това става и много жега. Детето има детска кухня и не го мисля. И големият ми син е гледан по същият начин - навън.
Виж целия пост
# 7
4 юни 2024, 06:32 ч.
Супер е, че излизате, няма по-хубаво, обаче малко ми звучи, че детето определя деня, не майката. Явно тази майка не може да е уморена и да пропусне излизане, така ми звучи.
Ясла-да, но докато се кърми, няма как да стане.
Не е до грешка, просто като всички майки се плъзвате несъзнателно да му угаждате на принца, природа.
Виж целия пост
Ясла-да, но докато се кърми, няма как да стане.
Не е до грешка, просто като всички майки се плъзвате несъзнателно да му угаждате на принца, природа.
# 8
4 юни 2024, 07:41 ч.
Според мен не грешите ,но както баба ми казваше на сестра ми ако го държиш само вътре и с теб ще стане диво дете .Свикнал е с теб и че ти му угаждаш и затова така прави . Нормално е според мен да иска да е на вън , защото там ,може би среща други дечица за игра .Защо не опиташ да го пращаш всяка вечер на пример с таткото на вън по половин час на разходка ,нека да види че и с таткото може да се забавлява ,да го води до магазина за близалка ,на пример и пр
Виж целия пост
# 9
4 юни 2024, 08:27 ч.
И аз не виждам нищо странно в поведението на детето. На тази възраст, до към третата годинка се опитват да "командват". 😀 Според мен, ако таткото се включи в играта, всичко ще бъде на ред. Излизайте заедно, а ти стой далеч от тях. Нека да свикне да играе с баща си. Веднъж, два, три пъти, на без да се намесваш. Бащата да го люшка на играчки, пързалки, да показва интересни неща, да играят топка. И така лека полека, ще види, че и с тате е интересно и след време няма да те търси. Ще излизат заедно, а ти ще имаш време за себе си. НО, време за мама означава, не да готвиш, чистиш, переш и да подреждаш набързо докато те са навън. Означава да си направиш косата, да се облечеш, както преди да забременееш и да излезеш по магазини или кафета с приятелки. Лично, съжалявам че не съм си позволила това време. Два-три пъти в седмицата, ако ще само през уикендите, ЩЕ СЕ РОДИШ!
Виж целия пост
# 10
4 юни 2024, 10:44 ч.
Браво на детето, още от бебе цени свободата. Няма и да боледува, а когато се случва ще е леко и за два дни. Бебе с недоразвит все още мозък го осъзнава, а възрастните не. Никакви градини - да спи и пишка под строй. Радвам му се много на това бебенце - как се грижи за физиката и психиката ди и то от едногодишна възраст. Колкото и да ви е трудно и уморително, дръжте детето извън стереотипното мислене и таваните на детските заведения. Че то в момента се грижи и за вашето здраве. Браво на детето, животът е движение.
Виж целия пост
# 11
4 юни 2024, 12:54 ч.
Нашият също откакто е проходил е така. Вечно трябва да се играе навън ( ако времето не е дъждовно), или трябва да се ходи някъде на интересно място, или някой да идва на гости. Кротките игри в домашна обстановка ( особено пък ако няма кой да му угажда да играе с него) ги приема за голяма скука. Обаче, ако му кажеш предварително, че утре примерно ще се прави еди какво си, е толкова нетърпелив, че може да ти изпили нервите с въпроси: какво, защо, кога, няма ли вече, хайде. От площадката, ако може да тръгне последен или да стои до откат, ще го направи. Всеки опит да го накараш да тръгне, е придружен с истерии и тръшкане. На площадката на градината сме същата работа. Ако тръгне доброволно - то ще е, защото ще ходим на по-интересно място. Нито да му кажеш нещо предварително, защото ще ти дава зор, нито да не му кажеш, защото ще е кисел. Мисля, че при нас проблемът е, че рядко оставаме съвсем сами заедно вкъщи. Свикнал е или да излизаме, когато можем, или около него да има хора, някой да е ангажиран с него и си го търси. Но аз се изморявам съвсем откровено от това постоянно да трябва да имам някаква специална програма и се опитвам за момента неуспешно да му обясня, че има някои дни, в които не може да се играе цял ден навън, в които дядо му и баба му са заети или болни и ще трябва да се научи да играе и самичък вкъщи.
Виж целия пост
# 12
5 юни 2024, 16:22 ч.
Здравейте.Смятам че няма как Лелки,или каки на по 20 години на Заплата да гледат по добре детето ми от мен!Виждала съм острани много грозни гледки не желая да влизам в детайли.Против съм зомбирането на децата с всякакви вид телефони, телевизори.Избрахме трудния път,но знаем че един ден ще берем плодовете на нашия труд.Това е изцяло наше решение нито го налагам ,нито казвам че е правилно.Всеки си има глава на раменете и преценява кое е добре за детето му и кое не!
Първите години са най-важни и възнамерявам да му ги дам аз с цялото си сърце и душа отколкото лелката на заплата в детската градина.Надявам се обясних правилно защо не вярвам и не желая да го пускам.Ходим ежедневно на класове, музикални,срещаме се с деца абсолютно всеки ден в парка.Социален е но без да трябва друг да ми го гледа .
Виж целия пост
И аз съм за градината,освен това е много привързан явно ....ще му е трудно,но ще свикне.Защо не го пускате?
Първите години са най-важни и възнамерявам да му ги дам аз с цялото си сърце и душа отколкото лелката на заплата в детската градина.Надявам се обясних правилно защо не вярвам и не желая да го пускам.Ходим ежедневно на класове, музикални,срещаме се с деца абсолютно всеки ден в парка.Социален е но без да трябва друг да ми го гледа .
# 13
5 юни 2024, 16:37 ч.
Ако говорим за грешки, мисля, че разковничето е в думите и притеснението "да не плаче". Аз също изпадах в ужас като ревне, а нашето можеше да реве до откат и пресипване, само и само да клекнеш накрая. Така че, нека пък си поплаче, че да му мине за някои работи. С възрастта малко по малко като видят, че си непреклонен по някои въпроси и че не се плашиш от реване, измрънкват за малко и спират. Мятането по земята, за да те уплаши, че се ударя, докато се опитваш да го пренесеш от мястото на тръшкането, също ми е познато. Моят син вече е развил базисни каскадьорски умения в две направления - чисто забавление и заблуда на родителя. Виждам, че усърдно тренира при всяка възможност. Нищо, че на мен ми побеля косата, докато мааалко претръпна.
Виж целия пост
# 14
6 юни 2024, 21:27 ч.
Аха, а може би същите тия "лелки на заплати" ги има и в училище? Или ще си го обучавате вкъщи? Все пак на хората това им е професията, а за някои от тях е и призвание. Такива педагози съм виждала, че ще ви скрият шапката. В този ред на мисли, да попитам на вас приятно ли ще е да ви кажат "лелка на заплата", независимо каква професия упражнявате?
Всички деца пробват границите, и най-вече дали "Не" от вчера е "Не" и днес. Освен това децата нямат усещане за морал и норми на поведение в социума и точно на това се учат освен от родителите и от ДГ, защото едно е да общува с деца в детски център, където майката орлица дебне за "несправедливост", друго е сам да се справя в група от себеподобни. Под надзор от педагози разбира се, колкото и да не ви се вярва.
Не му правите услуга на това дете с този тип разсъждения.
Виж целия пост
Всички деца пробват границите, и най-вече дали "Не" от вчера е "Не" и днес. Освен това децата нямат усещане за морал и норми на поведение в социума и точно на това се учат освен от родителите и от ДГ, защото едно е да общува с деца в детски център, където майката орлица дебне за "несправедливост", друго е сам да се справя в група от себеподобни. Под надзор от педагози разбира се, колкото и да не ви се вярва.
Не му правите услуга на това дете с този тип разсъждения.
Препоръчани теми