Едно секцио, едно вагинално раждане и... още нещо

Здравейте, 
желанието ми да родя второто си дете по естествен начин се сбъдна  Беше продължително, но не съжалявам нито за минута. Разликата не само във възстановяването, а и от удовлетворението от раждането е огромна. Пожелавам на всички мами повече увереност в себе си и късмет.  Раждането наситина може да бъде нещо прекрасно   

Супееер, браво и честито бебче.   

Честито бебче, Шоши!    Да ти е жива и здрава и много, много да те радва 

Моля те сподели подробности. Къде си родила? Виждам, че разликата между децата е доста малка. Лесно ли те оставиха да родиш естествено? Правиха ли ти някакви по-специални изследвания за състоянието на шева, освен с ултразвук? Как протече раждането - предивзвикано ли беше, имаше ли упойка, в каква поза роди? Мога да питам още много.... 

Много интересна история  Поздравления
Шоши, да ти е жив и здрав бебокът !

Благодаря ви за пожеланията! 
Duol, с най-голямо удоволствие ще разкажа, но може да отнеме малко време.  Ти питай каквото се сетиш междувременно

Поли, браво за начина, по който мислиш и браво за разказа. Дано повече хора го прочетат. С удоволствие повдигам темата 
 
Чувствам се като последният разбрал  От скоро влизам в Майки и вече за пореден път виждам как е можело да пропусна такава хубава тема.

Май накрая ще разпечатам сборник с истории и статии, защото за следващото раждане има много роднини, които да убеждавам, че ще родя нормално. Ще оставя последните листи празни... за бъдещата история на бъдещото ми раждане 
И аз съм след секцио, искам нормално  някой ден

Поли, страхотен разказ 

Шоши, радвам се за теб! Здраво и засмяно бебе!   

ШоШи, ще чакам колкото трябва, защото разбирам, че в момента най-важното е да си с бебето си, да се опознавате и да се радвате една на друга  Компютъра остава на заден план 
Но все пак се надявам да разкажеш за твоето раждане, важно е за мен, защото очаквам моето второ бебче, много се надявам да го родя естествено, а такива истории като твоята, позитивни и с щастлив край,  ще са ми от огромна полза. 

ШоШи, очаквам и аз разказа с нетърпение. Браво на теб! Много се радвам! А на Оля стискам палци - сега и виртуално.

И аз, и аз чакам разказ! Че при мен положението все повече е "огън, служба не остана". Не са много ентусиазирани за нормално мойте доктори и акушерки, но засега сме на тоя вариант, макар че бебката още е разположена седалищно. Аз се надявам че ще се разположи както трябва до края, а и правя каквото знам по въпроса - докторът казва също, че щяла да се обърне, така че стискайте палци. И междувременно всякакви вдъхновяващи истории, особено в бг условия, са ми супер добре дошли.
Стискам палци на Оля и аз, щом имаме мотивацията и сме попрочели туй-онуй, няма начин да не се получи.

Родих първата си дъщеря в Бон със секцио по спешност. Десетина дни преди термина ми се влошиха стойностите на черния дроб и според личния ми гинеколог започнах за разивам прееклампсия. Последва предизвикване на раждането отначало с гел, а на следващия ден и със система окситоцин. Спукаха ми и мехура, глезеха ме с аромотерапия, хомеопатия, но въпреки постоянните контракции не се стигна до сериозно разкритие. Имах и епидурална упойка почти от начало, за която едва след второто раждане разбрах, че ранното й поставяне фактически спира родовия процес. Жалко, че не го знаех по-рано, можех да пробвам да издържа още. И така 24 часа си седях на 2-3 см разкритие, вдигнах и температура и се наложи секцио. Самата операция протече много приятно, бях в съзнание, съпругът ми беше до мен, както и от началото на раждането, говорихме си, шегувахме се с екипа. Всяка от вас знае, че неприятното започва след това. Всичко е до организъм, знам, чета непрекъснато за майки из форума тук, който на следващия ден припкат из коридорите. Аз бях в състояние да стана едва на втория ден за малко и веднага припаднах. Както и да е, възстанових се ужасно, ужасно трудно.
Забременях 1г. и 9м след секциото. Гинеколожката ми каза, че ако изчакам 1г няма абсолютно никакви противопоказния да се роди вагинално. Честно казано не съм се надъхвала да е на всяка цена такова, исках да имам колкото се може по-безпроблемна бременност и най-вече се молех да не се стигне пак до прееклампсия. Към края имах моменти, в които си казвах, че така или иначе съм минала по пътя на секциото, дали пък да не искам пак да е така...другото е все пак неизвестно. Много ми помогна и мъжът ми, според него след операцията съм изглеждала плашещо, със син оттенък на лицето. На една от консултациите ми в болницата в Мюнхен, където избрах да раждам, имах късмет да разговарям с лекарка, чиито раждания са били секцио и последващо вагинално. Споделих, че ме притеснява да не се отвори шевът и че ме е страх, че няма да се справя със заключителния етап на напъването. Обясни ми, че това се случвало много, много рядко. Малко с недоверие я гледах, като ми заразказва колко хубаво е нормалното раждане и ме помоли да си помисля, в крайна сметка според думите й, секцио винаги може да се направи. Посъветва ме и да се консултирам с добър педиатър, който може да ми обясни последите от секцио за самото дете, тъй като последните проучвания сочели завишен процент на свръхактивни и страдащи от концентрация деца в училищата, родени със секцио.
И така си минаваха дните, аз се настройвах все повече да раждам нормално. Ходих на акупунктура при акушерката ми последните 4 седмици, която способства по-бързото разкритие. Пиех по нейн съвет и хомепатични препарати и си правих масаж със специални олиа на перинеума. Този път реших да не ходя на подготвителен курс за раждане, покрай голямата ми дъщеря не ми оставаше свободно време. За съжаление оше откъм 30 г.с. отново започнаха да се повишават стойностите на черния ми дроб, кръвното също. Приеха ме пак в болница по-рано, отначало за наблюдение, после решиха да започнат с предизвикване на раждане. Не им се рискуваше и въпреки че ги разбирах, се борих до последно да отложим с още 1-2 дни процедурата. Беше ме страх, че отново няма да имам разкритие и пак ще се повтори цялата история. А и тапата ми падна точно в болницата, това ми даде надежда, че междувременно раждането ще си тръгне от само себе си. Е, не стана така, започнаха с предизвикване. На който са предизвиквали раждане, знае, че контракциите са по-силни и почти без почивка между тях, а за епидурална упойка ми казаха да не се надявам докато не направя поне 3 см разкритие. Междувременно ме облекчаваха с други болкоуспокояващи, хомеопатия, релаксация във ваната. Стигнах ги заветните 3  см, сложиха ми епидурал, при първите две вливания всичко беше чудесно, след това се оказа, че упойката явно не е поставена както трябва и освен контракциите започнаха и силни болки от едната страна на кръста, образува ми се някакъв хематом, според акушерката. Приблизително 20 часа след първите сериозни контракции изведнъж на лекарите им хрумнна невероятната идея, че е време за секцио. С мъжа ми им казахме, че след като и аз, и бебето сме добре и няма сериозна причина, не виждаме смисъл да се подлагам на това и то при условие, че толкова много се борихме. Убедихме ги и най-вече акушерката, която имах невероятния късмет да е българка. И така, 27 часа след началото на контракциите дойде заветния миг на истинското раждане. Чувството, мили момичета, наистина е страхотно. Вагиналното раждане определено спечели голям фен в мое лице. Не само поради възстановяването след това, усещането как точно даваш един нов живот за мен беше незабравимо!  И понеже понякога снимките говорят повече, ето да ни видите 4мин след раждането Пожелавам на всички ви да го изпитате!!!   
Съжалявам за многословието и за накъсаните мисли. Имах повиквания от детските стаи.
Насреща съм за всякакви въпроси!

Супер! Ето това ми хареса най-много. Де да бяха и българските лекари настроени така 
ШоШи, благодаря ти за разказа!   

Направо се изкуших и аз да пиша по темата, само да не уплаша някои мами... 
Родих първия път със секцио не по мое желание, нито по медицински причини. Просто беше петък, бях в частна клиника без точно уговорен ден за раждане (то нали като е нормално никой не знае кога ще е) и персонала беше настроен за двата почивни дни ... та на 5 см разкритие, при абосолютно нормална бременост, детенце обърнато съвсем правилно, всичко 6, доктора отсече, че раждането не напредва и трябва да ме режат. Аз от 4 часа бях на система с окситоцин от която се превивах на две от контракциите, които бяха по три една след друга, разбира се лежах със спукани води и не ми даваха да се изправя, камо ли да ходя. както и да е, като решиха секцио, се изкатерих пеша до горния етаж където беше операционната и нататък нищо чрезвичайно. Роди се дъщерия ми, всичко ок. Почти 4 години по-късно забременях отново и пак всичко ок, аз с огромно желание за нормално раждане, говоря с лекарите, обаче - нъц. Последния месец ми правиха всевъзможни изследвания, кардиограми и прочие само за да се установи, че съм напълно здрава, както и бебчо. Та наближава термина и ми назначават дата за планово секцио, аз вече бях втасала и кандисала на втора операция. Обаче, понеже щели да дезинфекцират операционната, се наложи да изчакам една седмица и секциото беше насрочено за деня преди официалния ми термин. През тази седмица докторката ме погледна само бегло на видеозона, колкото да чуе тоновете на бебето и това беше. Идва големия ден, аз бях изключително притеснена и уплашена, ама всички ми казваха, нормално е, защото ще раждаш. Минава операцията, излизам от упойка, щастлива че всичко е свършило и съм ЖИВА, и не ме боли толкова, колкото първия път и пристига досторката и ми казва: Ти знаеш ли, че ни изправи косите - имаше пълна маточна руптура, отворихме те ивидяхме главичката на бебето в коремата да плува в околоплодния мехур.. Аз се облещих, тя продължава, сега следващите два-три дена ще са много важни и аз направо умрях! Какво ми мина през главата не ви трябва да знаете. Не можах истински да се зарадвам на бебчо, чак когато започнах да го кърмя се почувствах по-добре и всъщност той ме извади от кошмара. До ден днешен нямам обяснение защо се получи така, според мен просто не ми обърнаха достатъчно внимание, никой не погледна стария шев как е, има ли проблем и прочие. Искам да кажа, че аз съм физически здрава, нямам здравословни проблеми (да чукна на дърво), дечицата ми са здрави и двете ми бремености бяха леки и безпроблемни и накрая това. Просто трябва да се иска от докторите да обръщат внимание на всяка жена, прегледите да не са проформа и айде, да влиза следващата ....

Само да вметна, че руптура на матката като твоята се нарича "тиха" и се вижда на ултразвук. Вижда се и изтънения участък на мястото на предишния разрез.. Когато раждането е предшествано от секцио би трябвало щателно да се следи това, тази руптура не става за час или за ден - два.