Хайде на театър - 11

На фронталните места на балкона първият ред е много тесен, задните са по-широки и се събира човек по-лесно. Иначе централният балкон е много приятно място за гледане, а билетите са доста по-евтини.

Точно. Мъжът ми е 186 см и му е ок, но отстрани е адско дори за мен - 160 см. Задните са като долу (не съм мерила, като усещане).
Понякога предпочитам местата там, защото много ми харесва как се вижда.

Е, хайде сега... изкарахте ме някакъв рядък екземпляр. Това е нормален ръст, не е висок. Високите са... Матей Казийски и подобни.. разни баскетболисти по 2 метра. А сградата няма значение от коя година е. Седалки винаги могат да се пренаредят. Както ги пренаредиха и в самолетите на Уизеър и Раянеър, тоест сгъстиха ги, защото... пуста алчност, да има повече седалки и постъпления на повече пари от продадени билети. Та и в народния театър така. Като се прави ремонт и се сменя седалките, винаги могат да ги раздалечат и един цял ред да изчезне, дето се казва. Така направиха в Кино Одеон след ремонта.
 На този нищо не му се разбира като говори. Учудвам се кой театър се е съгласил да го приюти. Не става нито за водещ, нито за актьор. Много слаба игра в сериала "Вина", има скороговорка, изпуска цели срички като говори, отделно има и русенска редукция.... всяко неударено "е" казва като "и". Ако сте чували как обявява телефонните номера в "Капките"... 11143 "идянайси сто читириси...". Изключвам отблъскващата визия, но това, което излиза от устата му е нещо неприятно за слушане.

Мисля, че се изразих ясно. Тогава средният ръст за мъж в България е 166 см, а за жена - 152 см. В момента статистическото съотношение е 178 и 164. Та, тесни са седалките, а вие сте си висок отвъд средното (както и аз)

Очевидно ръстът на волейболисти/баскетболисти е патология, а не норма, може би трябва да ги питаме дали ходят на театър?

diziler, и аз обмислях "Фермата на животните", но финално се спрях на "Чест" в 199. Попаднах и на стари мнения тук, че е по-добро от "Това не го казвай" с Духовникова и Бахаров, та да видим.
В кръга на шегата - с тези темпове на "порастване" на населението, след още 100 години вече ще им се наложи задължително да пренаредят седалките на балконите, защото вече няма да е просто трудно, а невъзможно да се побере човек. ))

Е, специално у нас населението не нараства. (Нараства само един етнос от него, хахаха. А той не се е съдрал да ходи на културни мероприятия). Но когато има свръх интерес и са изкупени местата за месеци напред, в чужбина обикновено вдигат цените и всичко се напасва поне временно.  Иначе вижте цените в 199:  9, 12, 16, 18 лв билети.   В Народния театър 20, 40, 50...

В смисъл представленията са еднакви, но с различни имена или просто тематиката е сходна? И аз имам билети за "Чест" за другия месец.
Вчера платих 25 лв за 1 билет за първи ред в ТБА, много ми се стори, мислех, че там са по-ниски цените.

А принципно... вкусовете са различни и малко е същото като "препорачайте ми книга", на един му харесва едно, друг друго. Една колежка се скъса да ми хвали "Ножица трепач" преди години. Е отидох да го гледам, няма такава глупост, честно. И недоумявам защо всички около мен се смееха на някакви пълни тъпотии, аз не се засмях на нито една. Не, че не съм бил на кеф, просто такъв тип "хумор" грам не ми допада. (Разсмиват ме например сериали като "Новите съседи" или "Какво ще кажат хората"). Не беше и добре изиграно, имаше преигравания и изкуственяк... тръгнах си в почивката. Отделно, че беше сигурно 30 градуса в театъра и всички си вееха. Или нямаше климатик или беше пуснат супер слабо на препълнен театър.

А някой гледал ли е ПЕР ГЮНТ в Театър София? На "висок език" ли е ... или малко по-достъпно, така да се каже? От описанието не ми става много ясно. И там говорят за някакви "крайни състояния на духа", за "буря от емоции" ...OMG. Иначе ми стана интересно.

Сеа, тематиката е сходна. Ето мнението, на което попаднах. А с теб напоследък имаме особено голямо съвпадение.

Не е за вярване, обаче успях да си взема билети по 10 лв. за "Венецианският търговец" (НТ). Чаках само 40 мин.

И аз чаках 40 минути. Днес е малка опашката.

Връщам се от "Хага" в Народния. Много ми хареса. За мен е въздействащ, силен, идеен и смислен спектакъл. Страхотна актьорска игра. Юли Вергов особено внесе колорит. Имаше и бис. Доволна съм.

Тази вечер гледах "Чест" в 199. Една пиеса по актуална и много наболяла за съвремието ни тема, за сивотата в една дългогодишна връзка, за тежестта на изборите и преследването на щастието и страстта към живота в една зряла възраст, за това, дали в любовта и прекалената си отдаденост на човека до нас не губим себе си, дали не се превръщаме в негова сянка и придатък, и до какво води всичко това. Хареса ми, а 75-те минути минаха неусетно. Оценка 4/5.

Невинно малко убийство - готино, но много кратко.

Миналата седмица гледах "Три високи жени" в Народния. Толкова много ми хареса. Приятелката ми беше взела билети по препоръка на нейн колега и аз, като никога, не си бях направила труда изобщо да погледна за какво иде реч. Просто отидох и се оставих да бъда изненадана. Изключвам, че началният час беше 19.30, но поради технически проблем с озвучението ни пуснаха в залата към 20.00 ч. като една от актрисите излезе и каза, че въпреки всичко са решили да играят, защото звукът в случая няма никакво значение за смисъла на постановката, а е просто фон. Обаче малко след като актрисите излязоха на сцената, в апаратната успяха да оправят звука. Но Виктория Колева беше права - последното нещо, за което ще мислите, докато гледате към сцената, е за звука. Изключително различна и стойностна постановка, повдигаща толкова много теми, въпроси. За младостта, за наивността, за опита, за зрелостта и старостта... За очакванията, които всички имаме. За постепенния сблъсък с реалността и за изборите, които правим. В тези час и половина пред нас се излага цял един съзнателен живот - с неговото наивно и оптимистично начало, през краха на илюзиите, до примирената старост. Чрез частното в пиесата виждаме цялото,  общовалидното. Виждаме собствения си живот и етапа от него, на който в момента сме. Замисляме се за бъдещето си, за което сме отговорни само и единствено ние. И заедно с героините/героинята разбираме и най-простата истина - че най-щастливият ден е днес и не трябва да смятаме, че щастието е някъде там, че винаги предстои. Прекрасна Мария Стефанова, която играе невероятно на 84 години. Не знам какво повече да кажа - отидете да гледате "Три високи жени". Определено ще запомните тази постановка.