Иначе, може би неприятната истина е, че един човек, който харесва и има с какво да е харесван, лесно намира партньори, стига да общува достатъчно. Ненамирането обикновено или е в следствие на липса на достатъчно социални контакти, или на кофти собствен материал. Поне това са моите наблюдения.
Моята баба, нейната баба и майката на най-добрата ми приятелка имат (са имали) само една-единствена връзка. Не знам бабата на баба ми дали е била щастлива и удовлетворена във връзката си. Майката на моята приятелка споделя, че има много спадове в отношенията им, но някак успяват да ги оправят и изгладят. Понякога е много огорчена от мъжа си, но са си заедно и си се търсят и разчитат един на друг.
Какво говорят връзките за тях? - Високи ли са им критериите, спрямо техните възможности?
И бива ли така да обобщаваме?
Ако един мъж е мухльо и не ни харесва, и не ни се получи връзката и със следващия поради същите или някакви други причини, значи сме си завишили критериите?
А да не би да сме си ги занижили? Щото това по-често се случва май. Човек си избира партньор по занижени критерии, не обръща достатъчно внимание на собствените си качества и после има олеле! Защо аз съм с дълги крака и гъста коса, а кюфтето до мене не спира да се цупи за всичко и да ревнува дори и ако се пусна сам с колелото в парка.... (само пример. Дългите и късите крака могат да се заменят с професии, образование, сексапил, обща култура, умения - музикални, танцувални, кулинарни, други....)