Операция на щитовидната жлеза-20

Непоправима романтичка Благодаря за отговора! Аз по моя инициатива взех четвъртинка,но щом се натрупва,във един момент пак ще стане като онзи ден. Наистина незнам на кого да вярвам! Имам една приятелка на която ТСХ и беше 4 и нещо,близо до горната граница. Изписаха и хормон и тя каза че и става лошо и го спря. Не можа да продължи. Честно да си кажа,изкушавам се да направя същото! Но точно диагнозата ме притеснява,макар че имам около 80 процента съмнение във нея! Много съм объркана! Дори да го спра,след известно време може да се наложи пак да го пия и пак ще съм на същото положение!

Знам, миличка, напълно те разбирам. 🥹

И на мен ми се искаше въобще даже да не го поглеждам и да не ми се мярка пред очите.
Ама постепенно се примирих - аз така или иначе няма къде другаде да ходя. 🤷

И на много други хора не им се пие и не се чувстват особено добре от него - ама пусти болести... 🥺

Направо завиждам на някои момичета, които казват, че се чувстват чудесно от него и дори много от симптомите им са се подобрили. 🍀
Да, те и при мен някои неприятни усещания от хипофункцията позатихват, благодарение на него, ама друго си беше, когато си имах жлеза. 😥

Те този хормон дори и на бременните момичета го изписват, още в началото на бременността, дори и да не са болни и да нямат проблем с жлезата.

Чувствителна душа си ти... 🤗
А и в последните години доста ти се е насъбрало.

Виж дали ще можеш да я изтърпиш известно време тази четвъртинка, пък после ще си решиш наистина какво да правиш.
Не се плаши, организмът ти ще свикне постепенно с нея и няма да се чувстваш както сега.
Опитай се да си дадеш още малко шанс и време.
❤️🍀😘

Силвия, а консултирали ли сте се с психолог,психотерапевт,психиатър? Четейки постовете ,оставам с впечатление за нещо като паник атаки,хипохондрия или нещо друго,не знам,не съм специалист.На никого не вярвате,все се съмнявате в измами ,схеми,това и в други теми при други заболявания.Имате постоянни предубеждения към всичко и ме навява мисълта за психоматични проблеми. Моя близка беше с подобни изживявания, поведение и вторачване,много ми напомняте с всеки пост за нея.Половинка ципралекс вечер при нея вкара нещата в поносими граници.Пиша ви го съвсем добронамерено като вариант.

Не,не се сърдя! Благодаря за отговора. Консултирала съм се и от 6 години посещавам психотерапевт. Нямам хипохондрия. Хипохондрия е когато си въобразяваш че имаш някакви заболявания и когато ги търсиш,но ги нямаш. Аз за жалост ги имам,не си ги въобразявам и не си ги търся! От многото експерименти на лекарите върху мен,защото и те така кръщават всички че едва ли не са психясали,съм на този хал! Наплашена съм от лекарства и имам основание за това! Но аз не просто съм наплашена,а наистина ми става лошо от лекарства! Но да,наистина както казва Непоправима романтичка явно сме си по чувствителни и имаме нисък праг за неразположения!. Мисля си че някои от неразположенията ми са че хапчето се пие на гладно. Може ли преди да го пия да хапна два три залъка нещо или е противопоказно? Нека момичетата които пият от по дълго време и имат по голям опит да кажат.

Хормонът се пие строго на гладно,и час най-малко преди кафе и храна.Иначе е безсмислено,не се усвоява.Четох в една немска група,че има доста хора от тях,които се чувстват по-добре при вечерен прием.Но трябва да са минали поне 6 часа от последното хранене и през това време абсолютно нищо ,освен вода да не приемаш.Примерно вечеряш в 17.30 и в 24 вземаш хормона.
Също обърни внимание какви са взаимодействията му с други лекарства и витамини,които пиеш и какво трябва да е отстоянието им.

Силве, 🤗

Тя Мануня ти е отговорила - да, това е класическият вариант, който препоръчват всички доктори. 🙂

Има момичета от Форума на "хашимотките", които са споделяли, че почти всяка е опитвала различни варианти, освен, разбира се, класическият.

Да, може да го взимаш вечер (или през нощта), може и да го взимаш на два пъти - един път сутрин, един път някъде следобед.

Аз от доста дълго време насам направо си го сдъвквам (като бонбонче), не го пия с вода и да чакам да се разтвори постепенно в стомаха.
Той не е неприятен на вкус, даже лекичко сладни.
А пък външният Т3 е още по-сладък.

Така си мисля, че много по-бързо се усвоява - когато се разтвори директно в устата. 😊
И други момичета са писали за този вариант.

То и това с усвояването му и с преобразуването му от Ft4 в Ft3 в организма ни е една дълга и широка тема... 🙆
Момичетата от другия форум какви ли не "трикове" и "експерименти" са си правили през годините - специални диети, определен тип хранене, избягване на глутен и лактоза, на разни захари и въглехидрати...
Мъчат се да попълват всякакви липси на витамини и минерали - вит.D, вит.В12, желязо Fe, фолиева киселина, калций Са, магнезий Mg, селен Se, цинк Zn...

И накрая, в повечето случаи прибягват до външния хормон Т3, защото просто не им се получава конверсията, каквито и усилия да полагат. 🤷

Аз съм ужасно кльощава и анемична и въобще нямам нито нерви, нито физически сили да пазя каквито и да било диети. 🥴
И без това се приближавам сериозно към анорексията и съвсем ще се гътна... 🙃

Даже и външния Т3 не взимам в момента, защото той е малко по-силен от Т4, а аз и без това съм си "разтропана и разхлопана" в сърцето с това ниско желязо. 🤪
Направо съм си за вливки венозно...
Нещо този "Сорбифер" не ми понася особено на стомаха и бързо го спирам.
Не съм сериозна в това отношение. 😇

И за другите витамини и минерали не съм особено сериозна, ама тук вече аз съм си виновна. ☺️
И съм си за бой...

Наскоро попаднах на някаква информация, че хипофункцията причинява леки пристъпи на хипохондрия.
Човек започва да си мисли, че това или онова наистина не му понася. 🫠
Та и аз съм така с витамините и минералите.
Само ги почвам и спирам...

Определено не съм "най-добрият пример" - никак даже... 🙈🙃
 
🤗🍀❤️😘

И аз пиех Сорбифер преди първата операция и много ме болеше стомаха. Тогава доктора ми изписа Тотема и със нея се родих. Хем не ми дразнеше стомаха,хем и бързо качвах нивата. Витамин В 12 пък ми го слагат на инжекции. По бавно качвам нивата,но е по добре за стомаха. Във темичката за В12 момичетата споделяха че имало подезични таблетки които отивали директно във кръвообращението и по бързо качвали нивата. Също и за спрей. Аз си взех и спрей,пробвах и добре ми понесе на стомаха. За непоносимостите взимам противоалергично лекарство. Наскоро от една фейсбук група разбрах за хистаминова непоносимост,която има много гадни симптоми,почти като паник атаки и не можеш да ядеш разни храни и лекарства. Аз ги имах симптомите,изследвах се и се потвърди и сега пия лекарства за това. След като имаш проблем със пиенето на витамини,защо не се изследваш да видиш дали пък нямаш такъв проблем. Думата Хипохондричка не я харесвам! Не защото не ми се иска да е така,а защото неправилно се използва! Хипохондрик е човек който си търси болести,внушава си че има болести,но няма такива. Такъв човек не се чувства добре,но няма никакви заболявания - това е психосоматична! След като имаш заболявания и след като си оперирана,не мисля че става въпрос за хипохондризъм! Нормално е да ти е зле,все пак щитовидната жлеза е много важен орган! Не си позволявай да си го внушаваш! Аз също не се считам за Хипохондричка! Искам този който го казва да влезе във моите обувки и тогава да говори!

Извинявам се, че ще изместя темата на разговора, но моля препатилите да споделят колко време след операция белегът от червен стана с цвета на околната кожа? И забелязали ли сте случайно по-бавно да ви зарастват порязвания и ранички, дори в по-общ план по-бавно да ви се обновява кожата?

Аз продължавам да мажа (макар и не с очакваната дисциплина) крем за белези, но имам усещането, че забавя процесът на заздравяване, а и още от време на време имам усещането, че мястото на сряза се подува и посинява. Наистина е инцидентно и се усещам, че се случва след някое неминуемо и по-голямо физическо усилие.

Аз съм оперирана края на март и белегът още ми червенее. Имам наблюдение и върху още две жени, оперирани тогава, също белезите им са червени все още. Показах го и на дерматолог, според който изглежда много добре. Аз го мажа само със слънцезащита за белези, защото покрай детето прекарвам много време навън.

Благодаря ти за бързия отговор! Слънцезащита започнах наскоро да ползвам, понеже досега повече си стоях у дома на закрито. В интерес на истината за нея не ме бяха предупредили от болницата, препатили колежки ми казаха да започна да ползвам и то упорито. Просто вече червенеето, подуването с посиняване (макар и наистина рядко), сърбежът от време на време, започват да ме дразнят, а цветът като не е изравнен с този на останалата кожа все имам усещането, че нещата още не са каквито трябва да бъдат.

Привет,
Мина и моята операция. Беше в четвъртък. Все още трудно ставам и много не стоя права, но аз винаги се възстановявам много бавно след операция. Завиждам на всички около мен, които вече си ходят спокойно сякаш нищо не е било.
Хирургът каза, че е махнал цялата жлеза и много лимфни възли. Подробности не знам повече. Видях го за много малко. Сигурно ще ми обясни утре. Чакам хистологията.
Сега ми предстои друга операция и тогава най-вероятно ще има РАЙ.
Обаче тук се наслушах на толкова истории и хората са живи над 10-20 години. Моля се всичко да е наред.

Какви 10- 20 години! Аз искам да бъда столетница и затова ще ми трябват още 60. Минимум 😃

 Боооже, как 10-20 години?? Ама много повече, много ясно! Не ми е минавало през ума дори да живея по-малко от 10 години ахахха

Момичета,
мисля, че vanesska е била в общата хирургия - където бях и аз, и е видяла и чула какви ли не истории и неща.

Аз тогава бях единствената в стаята за операция на щитовидна жлеза.
И аз видях и чух всякакви неща.
Но нищо им нямаше после на останалите момичета. 🌈
Всички ги изписаха в добро състояние.

Не се плашете, бе "зайчета"! 😘
Животът е "шарен" и различен за всички.

Радвайте се на дечицата си и не ги мислете тези неща. 🍀❤️

Ама това бабите дето са се оперирали на 60-70. Мисълта ми беше, че ще се живее и много повече
Мисля да изкарам минимум още толкова на колкото съм сега 40+ нали
Днес мърдам повечко. Имало светлина в тунела.