С какво ви дразнят свекървите? – 154

Мери, по принцип съм съгласна и в момента пишеш това, което аз пиша вече няколко години. С изключение на "подхващането" и ваденето на душата. Ни с памук, ни с каквото и да е. За мен говоренето и цитираното са противоположности. Ако не стане с говорене, то няма никакъв смисъл ни да го подхващаш, ни душа да му вадиш. Ако има различия по фундаментални въпроси, то на сила или наложено от друг, никой не се променил. Ако не го поиска сам, заради някой друг. Без значение от пола. Всеки да си направи сметка са какво може и какво не може да направи компромис. Не да мисли, че другия ще се промени, положението само ще се промени или обстоятелствата ще се променят сами, без никаква намеса. Не става така. Това, ще взема да го запаметя някъде и само ще копирам, имам чувството, че го пиша за 1000+ път. На старите потребители в темата сигурно им писва

Чакай сега, ти изобщо знаеш ли значението на думата Мунчо? И щом те е защитил какъв точно е проблема?
Ма ко, само не съм съгласна, че вижданията за възпитанието на детето трябва да са на жената. Тези неща трябва да са общи и да са изговорили и от двамата родители. И ако кухнята, парцела и черпака и борбата за тях не го вълнуват( не че е правилно) по отношение на децата си трябва да е безкомпромисен и бащата.
И само едно допълнение- хем ние ги правиме такива( този път се включвам, все пак в момента отглеждат син), хем като се каже нещо все са отгледани от баби и прабаби и не приличат на свекървата! Последно на кое мнение си?

Знам да и написах, че не е такъв. Проблема ми е тази тази не възпитана, нахална, груба жена и отношението й към мен. И понеже и ти не четеш, пак казвам, че аз никога не съм искала той да избира между мен и нея. Просто за всеобщо благо, да я държи по-надалеч. Толкова. Трябваше просто с много нерви да се убеди, че е страшна актриса и манипулаторка. Неща, които знаеше, но не и че е стигнала твърде далеч с простотията си . Сега разбра ли? А на някои момичета тук, мъжете им са страшни муньовци. И те са такива заради майките си, а не заради жените си. 😉

Никъде не съм написала, че трябва да са само на жената. Всичко покрай детето трябва двамата родители да знаят, практикуват и да го мислят. Ако са били на различно мнение, питат педиатъра как да действат и независимо кой ще отстъпи от позицията си, правят каквото е казал той. За възпитанието също. Затова, като обяснявах на птица как се слагат граници, всичко описано като реплики на мъжа към майка му е в множествено число. Имам предвид двамата родители или двойката, ако още няма деца.
Иначе да, ако мъж застане на страна та на майка си, не на жена си, ако се отнася за детето, то тогава е не муньо, а муньо на квадрат

До време е, ама като ти скапе или заради нея ти самата си скапеш най-хубавите години, кел файда.


И аз бях склонна да я оправдая за водата, че не е имала пари, или са били наблизо.

Аз превалям 41 и по мое време не помня да се е купувало вода навън, нито нито пък да сме носели шишета. Майка купуваше вода, ако сме на път. В града ни обаче е имало обществени чешми навсякъде, така че дори да си на разходка, не е проблем.

Аз съм стисната и пълня шишета с вода като излизаме, щото не знам дали наблизо ще има чешма.

Мен ме потресе коментара на свекърва ти, че трябва да родиш момче, за да разбереш какво е любов…

Обаче и в твоето поведение има нещо детинско и държиш да ѝ се цупиш, за да се усети. Тя сигурно се усеща, ама не ѝ пука, или пък се кефи да те дразни.
Преди време тук ми казаха да си подбирам битките. Това е добър съвет, ама ми трябваше време, за да го осмисля.
Зарежи я да се цупи на плота, да ти пие чая, да си гушка багетката, ти си подбирай битките.

Жанин,

Понякога съм пасивно-агресивна, което си е мой минус.
Не знам другите момичета на каква възраст сте, но майка ми ми дава такива съвети. Обаче аз съм на мнение, че ако се изнасям, докато тя е тук, ще й правя кефа, а за мен ще е наказание, защото съм си домошар.

Като цяло не си го слагам особено, просто споделям. Може би споделено написано звучи по-сериозно и тежко отколкото всъщност е. Днес си върших задачите една по една както обикновено, не ми е накривила шапката с нищо, въпреки опитите си. Е, дразни ме на моменти, ама прекалено кратко ми държи влага, че да обърна внимание.

Това го разбирам напълно. Въпросът е дали ти го приемаш. Мъжът ми също беше програмиран. В неговия случай, че трябва да живее при родителите си. Аз казах "не" и не живяхме с тях (те починаха). Ще приемеш ли програмирането му или ще кажеш "не". Изборът е твой.

Вероятно съм на възрастта на майка ви. За мен е по-щадящо да се изнеса и да се опитам да изкарам седмицата спокойно, отколкото някой да ми стои у нас, да ми пипа нещата, да ми намира кусури, че и да му съм длъжна да му вдигам, слагам, пера, готвя и т.н. А! И да съм учтива с него.
Въпрос на приоритети може би. Нервите, които ще изхабя за една седмица споделено съжителстване няма да се възстановят после с месеци.

Моя свекър веднъж изтърси, че има само един внук, защото нашето дете е момче, а на брат му, по-голямото внуче, е момиче. Ама с такъв апломб го каза, че трябваше да се почувстваме поласкани. Мъжа ми обаче го навря където си заслужи, точно за секунди. Каза му , че ще остане без ни един внук, ако продължава да дели децата и без деца ще остане. С неговия "късмет", щерка му, която цял живот е толерирана и пазена от него, за сметка на братята си, има 2 момичета

А аз изобщо няма да хабя нерви, ако ми се натресе свекървата или свекъра в моя случай. Да, не ми се е случвало, но съм достатъчно безкомпромисна, че да знам точно какво ще направя. Няма да може да ми вдигне нервите, защото мога да я поставя на място толкова спокойно, че няма да разбере кога тя ще е тази с нервите. Ако ми направи забележка, че не можела да си налее вода, защото мивката е пълна, ще кажа, че като има само още 1, който цапа съдове, не смогвам с графика и да е така добър да ги измие. Не ѝ харесва яденето, отсервирам ѝ чинията и изказвам съжаление, че не съм уцелила вкуса ѝ, по-важно ми е този на детето и мъжа си да съм уцелила. Ако изяде последния хляб на обяд, моментално я пращам до магазина, с аргумента, че като съм пазарувала не съм предвидила непоканени гости, а нямам време да ходя пак. Ще забрави адреса ни Това при положение, че мъжа ми е оставил тази работа на мен. Нещо, което също не ми се е случвало, аз да предотвратявам неприятности с неговите роднини. Та не е нужно да си избирате битките, а и най-малката битка да я водите навреме. Така, че да не се повтаря. Мине ли от вас веднъж, ще минава дълго време и прекратяването ще ви струва още повече нерви.
Малко дискриминация има у нас. Приятели винаги са добре дошли, дори без покана или се разбираме от сега, за след малко или минават наблизо, каним ги на кафе или според зависи от времето, в което се случва действието. Семейството на брат му влиза в тази категория, с тях винаги сме били така. Майка ми, баща му, сестра му и моята сестра, винаги с уговорка. Дискриминация, не дискриминация, това е положението

Аз не намирам, че е Мунчо мъжа, просто не му е лесно в такава ситуация и трябва време да се нагласят и напаснат нещата. Не мога обаче да спра да се дивя на щуротиите на тази възрастна и уж с акъла си жена.
Почти свекърва съм и аз, синът ми е голям и живее с приятелката си отделно вече 3 години. Би трябвало да я разбирам, но няма начин, изобщо не я разбирам. То като от филм на Кустурица направо.

Не, вечно милите мъже са невинни и неоправдани. Да, не му е лесно, не е въпроса да набие майка си, а да сложи някакви граници. И времето вярно е условно понятие, но все пак не е първо гостуване на свекървата, за да се напаснат. Ако ще чакат с времето да се решат проблемите или да изчезнат, може и да им мине младостта.
Ако бабата е с такива възможности и гостува толкова често неканена, а живее надалеч, дали да не се обмисли закупуване на малко жилище наблизо. Така сина и дъщерята могат да я наобикалят, без толкова да се навлиза в семействата им.
Бърди, тази жена е поне на 75-80 години, ако наистина има такава възрастова разлика със снахата. Нищо чудно и деменция да я е нападнала леко.
И отново да попитам Ella., защо не пробва да работи от офиса, когато свекървата е у тях. Ще си спести доста нерви.

Казвай си ясно, че нещо не ти харесва, директно.
И не се изнасяй от у вас. Точно, за да не злорадства, как те е накарала да се изнесеш. Но например днес на обяд, кажи че ядене има само за детето. Не ти се готви, защото тя не ти харесва храната. Ако иска да си направи сандвичи или да сготви тя. Или пък мъжът ти.
Няма земна сила, дето да ме накара да готвя за човек, който казва, че сготвеното не е вкусно, докато го яде. И няма да се доказвам. Точно за тая реплика, мъжът ти е трябвало да я насмете. На момента. Пък и ти. Аз нямаше да си замълча и щях да я питам защо продължава да яде. Леле, аз се вбесих.

Хм, бай бабо никога да не чуеш твоята снаха какви ги говори за теб зад гърба ти, че тогава може и да спреш с дивенето 😄

За НЕизнасянето от къщи заради свекървата (и въобще някой друг) и аз съм съгласна. Няма нужда и от дребни номерца. Казваш си направо какво и защо не ти харесва. Ако ти стиска. И ако, разбира се, нещата стоят така, както ни ги разказваш тук.

И какво предлагаш да й кажат-майче, вместо да ми висиш в къщата, я си купи един апартамент около нас и да не идваш всеки ден😂😂😂 Да мрънкаш че е мръсно и не ти готвим вкусно....
Някой като е нахален на 80г е с деменция... Сериозно ли?

Аз пък си представям как пищи да я преселят.
Може да е  възрастна, но не и пречи да ходи в чужбина редовно,  аз чужбина не съм виждала, една екскурзия за един ден до Гърция имах и  ревах като минахме границата на връщане, от умиление, че е родина това. Дива работа селска.
 Има възможности и   е редно ад помисли за бъдещето си, може и  да си плаща за помощ, не да виси на децата си като мен един ден, че нищо нямам.
Ама пък да има и прави сметки за едно шише вода, как ли да не даде пари за гледане.
 Живяхме заедно, но всеки си има територията ,стаята, общите  някак разделихме,  кухнята - всеки може да си приготви нещо в своя кът, помещение. И не си длъжен, само ако има и искаш, поделяш ядене,  така го докарахме след години бутане кой да готви и  кога, на обяд съм готвила  и яла права ,че няма време, оставяла съм на 10 годишно дете да изключи печката ,че не е готово. Свекърът бе пазач и  се навърташе в къщи ,но и спи денем, че нощем на работа, явно много смела или безумна по днешния стандарт съм била.
 Не си е работа да се  примъкнеш на отглеждане преди да е наложително поне.
 
 И друго виждам - който е изолиран, живее сам, остава с разбиранията , дето има. Или са му направо в кръвта и не приема нищо ново.
 От баща си знам, че евтиното е скъпо, нямането , бедността ,те карат да стискаш пък научих сама, но заради младите възприемам и тяхното ,поне за тях купувам свястно,  че  евтиното ми ще изхвърлят с тенджерата. Особено месо. Имат друг стандарт, но нали аз това се борих
 Не се променяме лесно , но и с мълчание въпроси не се решават. Може за момент да и е криво ,като размисли  умен човек разбира  и се коригира поне малко.