Кокичета красят земята, втората черта изпълва с радост сърцата ! ~бебеправене 601~

  • 33 132
  • 942
# 705
Busteeed, и аз съм в твоето положение, само не съм изследвала допълнителни фактори. Ако е станало нещо този цикъл, ще разбера най-рано на 19-ти. Дано дотогава поне онлайн консултация да направя.

Този цикъл след БХ разпускам, и вино пия, и си позволявам по някоя цигара.
Виж целия пост
# 706
Днес излезе цитонамазката ми, всичко е наред - 1 група е.
Тази сутрин пак си правих тест ... е, явно с ММ не сме се справили като хората в този 1 месец заедно... стоя и си чакам Ц, за да звънна на АГ и да се задействаме със следене на О. Ще пусна следващата седмица и една урина да видя и там на какъв хал съм .... 🤷‍♀️
Виж целия пост
# 707
едитвам, че от онзи ден все забравям да кажа на Одри.
При мен на последната пункция една се оплоди анормално - днес ми я показаха. Ама това май не го броят за напредък, защото е свързано с липсваща мембрана, поради което пропуска повече войници.

Ако мислиш, че съм написала, че абнормалното е напредък, обратното казвах, това беше пример за назадък Simple Smile.
При нас май е все ИКСИ, та няма как да са два.
Виж целия пост
# 708
Аз съм те разбрала грешно значи Grinning
Извинявай Sad
Виж целия пост
# 709
Малко извън темата..... (лошо е като съм сама вкъщи и ММ го няма) и в такива моменти, когато съм сама в леглото и мислите ме налягат и си задавам 100 въпроса, защо пак не става, защо на мен и т.н., минавало ли ви е през ум за осиновяване на дете?! 🙄🙂
Виж целия пост
# 710
Малко извън темата..... (лошо е като съм сама вкъщи и ММ го няма) и в такива моменти, когато съм сама в леглото и мислите ме налягат и си задавам 100 въпроса, защо пак не става, защо на мен и т.н., минавало ли ви е през ум за осиновяване на дете?! 🙄🙂

Аз все още не. Докато имам яйцеклетки ще се боря до край, ако не после донорска
Виж целия пост
# 711
На мен да, въпреки че имам вече едно дете и даже сме го обсъждали. Първо бих опитвала още за наше де, но сме говорили и двамата още преди да имаме проблем, дори и преди да имаме дете, че искаме да осиновим дете някой ден. Мисля че вече сме го обсъждали в темата преди много време. Аз имам едни съмнения обаче, предвид че имаме и друго дете се притеснявам как биха се случили нещата в семейството, а и навън. Например аз бих осиновила и дете от друг етнос и съм се чудила то как ще се чувства, детето ми как ще го приеме, разширението семейство също. Мисля че след като съм сигурна, че детето ще се чувства добре и прието, чак тогава бих предприела стъпката. Може би са притеснения само в главата ми, но го има този страх от едно биологично и едно осиновено дете и кое как ще се чувства.

 Но ако нямах изобщо дете, без съмнение бих осиновила, както и мъжа ми. Не това кой е биологичния родител е от значение, а кой гледа детето. Така или иначе, аз се привързах дори към собственото ми дете след като стана на 3-4 месеца, просто свикваш да си майка. Имам познати, които дори донорски материал отричат, аз не ги разбирам тях, ама всеки си решава за него и за семейството си.
Виж целия пост
# 712
То не е много лесна процедура в България да осиновиш дете, тъй че не е само до искане. Може и да не ви дадат
Виж целия пост
# 713
То не е много лесна процедура в България да осиновиш дете, тъй че не е само до искане. Може и да не ви дадат

Точно. Даже е доста трудно доколкото знам
Виж целия пост
# 714
Аз още преди да започнем опитите, предвид предишните ми АГ проблеми и мнението на някои специалисти, че трудно ще забременея и износя, бях обмисляла варианта за осиновяване.
Около нас има 2 познати семейства с осиновени дечица и то сравнително рано се решиха родителите и в двата случая на тази стъпка.
Бях разучавала даже как седят нещата и за жалост, както е казала и Алисън, в България е малко тромава и дълга процедурата.
Но пък е прекрасна възможност за много семейства да станат родители.
Виж целия пост
# 715
Въпроса беше дали ни е минавало през ум и отделно може да е трудно, но не е невъзможно, особено, когато го искаш. За някои хора това е единственият вариант да имат дете в крайна сметка. Има си процедура, която е доста сложна и отнема време и е доста чакане, но пък има вариант да се случи.
Виж целия пост
# 716
Малко извън темата..... (лошо е като съм сама вкъщи и ММ го няма) и в такива моменти, когато съм сама в леглото и мислите ме налягат и си задавам 100 въпроса, защо пак не става, защо на мен и т.н., минавало ли ви е през ум за осиновяване на дете?! 🙄🙂
Млада си!

Аз мн исках да осиновим. Но не е За нас. Аз съм с ТЕЛК. С мн проц. .
Виж целия пост
# 717
Грубо - около 1700 чакащи осиновители, за общо около 900 деца, повечето от половината (за огромно съжаление) - с увреждания. Което не ги прави по-малко достойни души, човеци и заслужаващи семейството си, разбира се. Това е информация към декември. Мога да продължа със статистиката, от всички тях - 182 деца до 4 год. възраст и 100 от 4 до 10 год. Звучи доста зле за тези като мен. Ще се опитам да се направя, че не знам. Много ще се радвам, ако още някой се присъедини. Чакането там не е съревнование, не е и късмет. Не е и романтично. Понякога дори го забравяш. Процедурата не е непреодолима, просто има своите стъпки, спънки и технологично време. От сорта на медицински изследвания, десетки часове курс за осиновители (напътстват те и те проверяват за досието едновременно) и разбира се, интервю от социалните, препоръки от близки. Нищо шокиращо, макар и изнервящо. Най-важното е, че се търси семейство за конкретното дете, а не дете за осиновителите.
Виж целия пост
# 718
Манди, благодаря, че се включи с актуално инфо. Аз като бях чела преди време статистиката беше двойна и по двете направления. Последните 10ина години много се работи за превенция срещу изоставянето на деца (което е страхотно само по себе си), но за съжаление текущо в системата “отлежават” дечица с все по-малки шансове за осиновяване поради възраст или здравословни, или поведенчески проблеми.
Скрит текст:
Безкрайно неприятно ми беше около Коледа, когато далечна позната беше споделила пост на снаха си, която е кандидат-осиновителка. Постът беше мрънкащо-оплакващ как цяла година откак са в регистъра и още не са им дали дете. Оставяше горчивото чувство, че пазаруваш дете в магазин. Не им знам историята, мисля че са 35+, изключително модерни хора с творчески професии, но не беше на място. Запитах се аджеба дали въобще са осъзнали процеса…

Ние сме го говорили това с ММ даже още преди да станем двойка (беше много впечатлен от един случай в Америка, самотна майка с 3 деца умира, децата нямат други живи роднини, съседите ги осиновяват). Той откровено си каза, че не може да се свърже с чужд човек и адмирира хората, които могат.

Скрит текст:
Покрай племенницата имах “допир” с две деца от нейния приятелски кръг, осиновени. На едното момиче осиновителката в общи линии само взимаше пари от държавата, момичето се оправяше само. Да не говорим че последната година преди да навърши пълнолетие живя у зълва ми, вместо при осиновителката си и чукна ли 18 скъсаха всички връзки. Другото момче пък просто нямаше добра връзка с осиновителите си. Бяха се старали хората, грижеха се за него нормално, но самата обич явно не се бе получила. Оттам поведението му беше нонстоп контролиращо-манипулативно, защото ако не се получеше по определен начин той се чувстваше отхвърлен и незначителен. И двете деца (боже, вече гонят 22-23г май) са били осиновени като малки.

Споделям някакви наблюдения, просто защото както каза Манди - не е романтично.

Иначе най-добрата приятелка на мама е с ЕМ, мъжа ѝ с автоимунен псориазис, години неуспехи в забременяването и си осиновиха момиченце преди 20+ г. Имаше някакво изкривяване на крачетата и таза, помня че 5 или 7 операции й правиха. Разкошна девойка стана, атлетична, сега е студентка в НБУ. Ама това е част от малкото хубави истории като че ли.

Имах за кратко и един колега, с жена му правиха 4 неуспешни инвитро процедури, платени от тях си (не бяха одобрени от фонда), преди това инсеминации и тн. Паралелно бяха и кандидатствали за осиновяване. След последната неуспешна процедура им изтичаше регистрацията и трябваше да я подновят. Като събра документите и отишъл в социалните се оказа, че са ги одобрили ама пратили писмото преди седмица с БГ пощи и той още не го беше получил. Взеха 3м бебе; а жена му забременя спонтанно съвсем скоро след това. Децата нямаха май даже годинка разлика. Да са живи и здрави!
Виж целия пост
# 719
Извинявам се за отклонението... просто, когато човек е сам, далеч от половинката си и с няколко отрицателни теста, човек го обхваща тъгата....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия