Афра С &Мерт Р. Демир в Рибарче/Yali capkini,както и в живота.Проекти и Колеги/Тема 43 /Златно момче

От вчера щях да пиша някакви неща, но Джули ме е изпреварила

Съгласна съм с Мария Маринова, че Ферит направи доста поразии и многократно разочарова и нарани Сейран. Всичко изброено е така, но въпросът е, че ние не сме на мястото на Сейран. Дали ще прости или не е в нейните ръце. Сърцето ѝ работи на други обороти и други мотиви задават тези обороти. Самата тя каза, че не е забравила и имат много проблеми за решаване. С оставането си в имението, заедно с Ферит, тя дава шанс не само на него, но и на себе си, защото чувства, че без него няма да е напълно щастлива.

Признавам, че не знам как бих постъпила на нейно място. Любовта е велика сила, наистина може да преодолее много препятствия и да прости много неща. Дано оттук нататък гледаме силни СейФер, които не действат, водени от егото си или гордостта си, които не ги е страх да споделят мислите си, каквито и да са те. Нали вече са семейство

Сега може да ме замеряте с каквото имате под ръка,или с думи от клавиатурата най-вече,но не мога да не си кажа,че Сейран втори път се връща при Ферит,когато ножът опря до кокала.Т.е ,първият път беше,когато осъзна,че за едната бройка не я заведоха и ожениха при Сафетови,както направиха със Суна,а вторият път,когато разбра,че отново е разменна стока в дома на баща си
Всъщност аз малко се притеснявам да кажа това,което мисля,за да не съм много крайна,но и двата пъти спасението и е Ферит.
Колкото и лоши неща да и е направил,това е нейното момче,нейният мъж.
И ми идват малко в повече разни суперлативи,колко е необикновено положението и колко бързо Сейран прости на Ферит
Ако не го беше направила,много добре знаеше какво я чака
Да,можеше да напусне бащината си къща,можеше да се опита отново да заживее сама,да се справя сама,само,че пожеланията рязко се разминават с действителността.Особено в "мъжкия свят",както сте писали
Много ми се искаше връщането и при Ферит да не е насилствено,да не се налагаше да я разменят за човешки живот.Да осъзнае,както тя,така и той,че нищо в живота не е по-ценно от любовта,която владее сърцата им
Но,спешните мерки,които трябваше да се предприемат под натиска на падналия рейтинг доведоха до това решение

Рени, той си призна и че е бил глупак и идиот (имаше предвид в отношенията си с Пело). Е, не каза, че е тъпак, ама знам ли, може турците и да нямат дума за тъп.
Аз искам да кажа някои неща за съденето и съдниците, вземайки повод от снощния спор.
Тук прозвуча въпроса - да съдим или да се опитаме да разберем едни или други мотиви и действия на човек. Така поне аз го разбрах.
Ами отговорът е: преди да съдим, трябва да разберем и да заявим от какви позиции оценяваме и съдим.
- Можем да го правим от митологични позиции, където грехът е нарушение на Космическия ред (а той касае и природата, и човешкото общество). За такъв грях има възмездие и то е дело на боговете (конкретно в гръцката митология - на богинята Дике). Тук възмездието е според Талиона ("Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв" и същността му е - реципрочност между деяние и въздеяние, така е и останало до сега) и може да се стовари и върху децата и внуците на съгрешилия. Така е и в Стария завет на Библията - има грях, има възмездие.
- Можем да съдим и от правна гледна точка, където съденето е функция на съдия и се извършва по правила - има правонарушение, доказана вина и наказание, включващо: възмездие, но и превенция, и възпитание. И в едната, и в другата позиция обаче възмездието винаги е на кантара и НЕ се измерва според конкретния светоглед и нагласи на съдещия. Иначе редът би се взривил, ако всеки "сам си преценя". И ако въпросният грях е разкрит, то закономерно трябва да следва наказание - какво и колко е работа на съда. Ако не е разкрит, тогава остава надеждата на вътрешния човешки съдия - съвестта ( като в "Престъпление и наказание" на Достоевски). Проблемът обаче е в това, че човек си е изработил и защитни механизми, има и т.нар. "самооправдаваща се съвест" и тогава надеждата я прехвърляме я на съдбата, я на Бог. "Аз съм си такъв" не поражда надежда, а съмнение.
- По отношение на връзката: грях  с прошка навлизаме в Християнската логика. Само че Християнската логика свързва така: грях - изкупление - спасение. Всеки може да бъде спасен, стига да изкупи греховете си със собствени душевни усилия и социални действия, и с помощта на Бог - в това е и същността на  Християнския хуманизъм (Новия завет). Прошката идва след изкупление - душевни терзания, признаване на греха, покаяние, вяра и спазване правилата на християнския начин на живот.

Кате, достатъчно е, че каза, че е човек пълен с кусури
Иначе си ползват доста думи за глупак/тъпак - salak, aptal, gerizekalı (буквално с изостанал ум), akılsız (буквално без акъл) и т.н.... Феро каза:
"Salak kafam... Gerizekalı bir çocuğum işte ben..."
Буквално преведено:
"Глупавата ми глава... Ето, че съм едно момче с изостанал ум... "

Така че за мен си призна, че е тъпак

Добро утро,дами. Поздрави от слънчева Варна. Днес времето е прекрасно, усмихнато. Бъдете и вие усмихнати,един прекрасен ден ви пожелавам с позитивизъм. Днес е Сирни заговезни,не е срамно да се иска прошка,човешко е да се греши, важното е всичко да е осъзнато и искрено да се иска прошка.

Отново си споделям любимата сцена
https://vm.tiktok.com/ZGeP2vKvv/

И един мечо Рамоо 🧸🧸🧸

Да, колко тематично епизода ни доведе до разговор за прошката в ден, като днешния
Но с този цитат, аз изобщо не съм съгласна
Да ме извиняват Боговете, но не смятам прошката само за тяхна привилегия
Силно вярвам, че има хора, които могат да прощават истински. Не, онази фалшивата прошка- на думи, а онази която води до пълно освобождение. Има хора, които успяват да превъзмогнат обидата, негативите, болката и да простят. Заради съгрешилият, заради себе си, заради шанса, заради надеждата...А, прегръдката на искрено поискалият прошка и истински простилият е една от най- красивите.
"Прошката е творение на сърцето"- Уейн Дайър
Хората, умеещи да прощават са особено красиви и специални, защото имат смели, чисти и благородни сърца. По тях ще ги познаете. Нещо, като Сейран

Много искам да е точно така.
Ще видим.Надявам се сценаристите да не направят така,че Сейран някой ден да се обърне към Ферит и да напомня
Защото и това го има при прошката.Даваш,но помниш и когато искаш да нараниш-напомняш.Човешко

Ако напомняш, значи не си простил... Така мисля аз. Може да помниш, но да не го ползваш като аргумент в спор или друга критична ситуация.

Така си е И защото се случва в живота ни, не е основание да бъде наричано "човешко". Случва се и убийство но никой не го нарича "човешко", нарича се античовешко действие. И то е защото човешкото е да се свързваш с другия, а не да разкъсваш отношения.

Знам,че почти винаги си против моите мнения и уважавам това.
При мен суперлативи,дълбокосмислените фрази и лозунги отдавна не действат.
Това е от разликата в преживяното, предполагам
Все пак нито животът е само прекрасни преживявания,нито пък хората са идеалното творение,чието и да е то
Затова казах,че е човешко, защото и човеците са несъвършени,колкото и да ни се иска обратното

Вал, аз не казвам, че не се случва в живота. Казвам, че щом ползваш за аргумент, нещо, което уж си забравил и простил, щом напомняш на другия "вината му", това означава, че не си простил. И го казвам като човек, който трудно забравя, който трудно прощава и който е наясно, че това е проблем за самия него. Но поне не живея с илюзията, че съм простила.

Ренко,постът ми беше адресиран до Katya
Съжалявам,че не се е разбрало
С теб съм съгласна

Хареса ми снощния епизод, малко движение имаше. Говорите за прошка и вина, обаче ми прави впечатление, че Ферит не и напомня нейните грешки, а и те не са малки.

Привет на всички в деня за прошка,

Горещи теми сте разглеждали и всеки има своя гледна точка.
Прошката е нещо което е различно при всеки, но тя не е да забравиш,
а да съумееш да се изправиш и поучиш от грешките и да продължиш напред.
Ето нещо, което ми хареса и е много вярно: