Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 84

Една такава,
Съжалявам, за това което ще напиша, но поведението ти е повече от дразнещо! И определено имаш нужда от помощ! Днес си писала в друга група, задавайки същите въпроси.Да твое право е да пишеш където  искаш, но някак си е МЕГА неуважително към момичетата тук! Които се сцепиха, да ти обясняват, дават кураж и съвети! Да безпорно в момента си в потрес и тих ужас.Всички които са в тази група сме минали по този път и много добре разбираме през какво преминаваш.По- лошото е НЕ ПРИЕМАШ СЪВЕТИТЕ които ти се дават! Само ти можеш, да вземеш решение как ще продължиш оттук нататък. Естествено съобразявайки се с мнението на Хирург и Онколог на които ще се довериш.Колкото повече въпроси задаваш, толкова повече се губиш в отговорите! Многократно ти написаха, да потърсиш психологична помощ.Направи го и нещата ще си дойдат на мястото.Не влагам лоши чуства в написаното, просто се вземи в ръце и смело напред към успешно лечение 🍀

@Една такава
И аз мисля като  Mimbarii,  няма да се докараш до никъде така. Колкото и човека да ти споделят истории, твоята си е твоя и ще е различна. Ако продължаваш така, накрая хептен няма да знаеш на къде да хванеш.
Оптай се да слушаш тялото, то знае най-добре. Имаш сили да се справиш, всички имаме. Нужна е вяра и желание за живот.
Всъщност нещата изглеждат по-страшни отколкото са..... а после минават и заминават.
Аз съм с почти същия рак като теб. Взех решение, предприех действия, вече съм на финална права...... и се чувствам добре, дори бих казала ще изляза много по-осъзната и силна от всичко това.
Стабилност можеш да намериш само вътре в себе си, не навън.

Ох, точно и за Зори щях да питам, стискам палци!

Привет, Мимбари Аз лично съм сигурна за себе си, че написаното от теб не е с лоши чувства Ти си силна и борбена, но не при всички това се получава, за съжаление.. Понякога, особено, ако няма с кого да споделиш или да бъдеш подкрепен от най-близките, се хващаш като удавник за сламка и се гмуркаш в нета обладан от собствените си терзания - гол и бос, обезнадежден, търсещ ..  И о, да, искаш да си свириш часовника, но нямаш сили да дръпнеш копчето, за да го навиеш (ако е механичен де), и тогава трябва да се довериш на слънчевия часовник и да докоснеш сянката..  Психологичната помощ и тя е голяма работа, ако имаш пари, за това много хора разчитат, ако някъде има безплатни консултации! Казват, че безплатен обяд няма, но аз все още наивно вярвам, че има! Ако нямаш пари не отиваш при най-добрия хирург, онколог, образен, и т.н., минаваш от там от където те прокара пътеката - здравната! И се молиш да попаднеш на къдърни и всеотдайни в професията си лекари - дай Боже повече да са такива! Но е страшно,  ако нямаш подкрепа - от близки, приятели, съфорумци дори, можеш да попаднеш в дупка, за съжаление, и вероятно да не осъзнаваш и дори да стане по-трудно.. Много е трудно за някои хора! Няма да скрия, че и аз съм се лутала в нета тук и там, за да търся спасение като удавник за сламка, но не е било във връзка с болестта, но съм го правила.. с годините се научих да бъда по стабилна Живот! Необятен мой Живот, непрекъснато те преоткривам!
Една такава, всичко ще се оправи
Знаете ли, момичета, когато ви чета осъзнавам, че понякога нямам право дори да изказвам мнение, защото нито съм имала химиотерапия (дано никога не ми се налага да имам), нито е стоял пред мен момента да избирам мастектомия или не (дано никога да не ми се наложи да решавам) .. та на мен почти не ми личи, благодарение на Вълкан Иванов, имам две гърди, имам мъж, който да ми напомня непрекъснато "Пи ли си хапчетата?", защото често забравям да ми е жив и здрав, деца, които достатъчно ме ядосват и да са ми живи и здрави дълги години да ме ядосват
Та какво исках да кажа... всичко ще се оправи, само веднъж да захапеш с лечението и ще видиш, че ще се наредят нещата! А подкрепата дали в този форум или в друг, дали сред приятели и семейство, все ще се появи, ти само не се затваряй, а споделяй,  където и с когото усетиш, защото все някъде ще намериш помощ...
Кис ю all,бейбис намиг-намиг, и да знаете пак ще се включа, ъхъм

Anonymous78, много ме усмихна с този пост!
Добро утро, момичета!
Отпуснете душите! Отхвърлете лошите мисли! Порадвайте се на този прекрасен, слънчев пролетен ден!
Пък някой ще поработим...

Съжалявам, че така е прието. Това не е неуважение към момичетата, а опит да събера повече информация и евентуално друг лекар, който може да ме оперира по-рано, защото в момента нямам време, а и  ако трябва да е мастектомия нямам лекар, което ме плаши.

Не мога да разбера за какво нямаш време, мила.
Лечението на рака продължава с години.
Диагнозата ти не предполага спешност.
По-добре се спри за няколко дни, обмисли стратегия и действай.
Прибързано решение може да се окаже грешно.
Във всички случай решението е твое и си мисля, че теб от това най-много те е страх, затова така се луташ.

Абсолютно!
Туморът е изваден, предполага се че вече нямаш такъв!
Лимфните възли се очаква да са чисти.

В тази ситуация няма нищо спешно.
Липсата на време е само в твоята глава.

За рака няколко седмици или месец не са от такова значение, особено за случай, като твоя.

Една такава, това е последния ми пост към теб, леко се изнервих, не ме разбирай погрешно, но няколко страници момичета пишат и те съветват и ти все така си изплашена и неориентирана. Стегни се и действай, защото каза ти се, че си с най благоприятния рак, за разлика от други (като мен, не съм загубила надежда). Просто плашиш други хора, които четат темата и не пишат.
Време имаш, в много постове ти се повтори, събираш мнение за лекари. Онколози - проф.Дудов, доц.Арабаджиев, доц.Консулова, проф.Щерев, др.Кръстева,проф. Тимчева, това са светилата, час при Дудов и Арабаджиев бързо се взима. Предупреждавам те, че ако идеш на пет лекаря, тотално ще се объркаш.
Хирурзи - Вълкан Иванов във Варна и Регина Хатър в Панагюрище, ако ще слагаш импланти. Ако бързаш за хирург, отиваш в Дървеница, там ще те вземат бързо за операция. Хубави неща чувам и за доктор Ваня Митова. Млада и кадърна.
Пусни една търсачка и чети стари теми, за 20 дни да си ги изчела всичките.
Пак повтарям, не искам да съм груба, аз също получих тук подкрепа и искам да помогна. Но това толкова страници се говори едно и също....
Момичета, моята коса - аз с тая коса... не ще да опадва....От хленчене за косата, сега голям зор да падне. Ей, няма угодия 😂 Подръпвам я пооскубвам я, да падне, ама се заинатили тия 30 процента пършиви косми, че и расте...

Моето мнение за рака е малко по-различно от на Баба Яга. Ракът не се лекува, ракът се контролира. Приемаме, че сме с него, намираме начин да живеем С него и продължаваме напред. И колкото по-рано го осъзнаем и приемем това, толкова по-добре.
Тръшкане, сълзи, черни мисли, страх - част от пътя ни, част от живота ни, неизбежни са. Но не са само те!
То разбирам да живеем в някоя "черна" страна, с мижаво здравеопазване; разбирам да нямаме достъп до такова; разбирам да нямаме възможност за консултации "навън"... Ама то има! Вярно, с пари е всичко, но колай се намира, според чергата се простираме, но пак чалъм се намира...
"Ритник" за всички, че да се вдигнат главите! Животът обича смелите!

Здравейте,
Не бях сложила отметка за следене на темата и от известна време се чудя защо никой не пише. Мислех, че няма нови случаи, но почна да ми се струва странно, че и старите участници не пишат и един ред, та проверих и сега ще наваксвам с четенето.
Аз в петък приключих с лъчетерапията. На 19тата процедура се зачервих и ми казаха да правя компреси с тетра и да мажа с дефламол. Както каза лекарката - малко остана, ще избутаме. Така и стана,, още ми е червена кожата, леко ме сърби, но не е трагично положението. Сега ще трябва да я пазя, купих си от Декатлон онзи ден блуза с uv защита ако ходим на море.
Много ми тежеше всеки ден пътуване по 50 км в едната посока с бебето, но ММ се запъна заради апарата.
Сега трябва да изпратя епикризата на проф. Щерев и да ми назначат хормоналната терапия.
Даде ми пак един лист, каза да чета и да решавам. Само като си помисля за това и ме заболява главата, но ще трябва.
Преди около две седмици ме заболя малко встрани от подмишницата, в посока към гърба, при допир. И то доста боли. Не знам дали е свързано с извадените лимфни възли. Все още имам безчувствено петно там, но това е малко по-настрани. Бебето стана вече 7 килограма и на моменти много я друсам и нося, та се чудя дали не е от това, защото почна да ме боли и китката на другата ръка. За кръста да не говорим.
Д-р Николова (от лъчетерапията) ме погледна онзи ден като и казах, според нея не е от операцията или рака, защото било далеч. Ама де да знам колко навътре и какво е рязано... каза, че там било мускул, друго нямало и от натоварване може да боли така.
Мисля си да отида на преглед при д-р Иванов в Пловдив, още повече че минаха 6 месеца от операцията и той каза след толкова да се видим.
Иначе физически не съм много добре, нямам сили, изморявам се лесно, понякога ми се гади (но длабо, не като от химиотерапията). Надявам се да отмине... или пък може да стане по-лошо от хормонотерапията.
За психичното здраве - хич го няма. Така и не можах да приема болестта, т.е. зациклила съм някъде между гнева и самосъжалението.
Мисля си, че ще умра. Често казвам "когато ракът се върне", което знам че е много вредно и погрешно, но не мога да спра да мисля, че точно така ще стане и ще умра.
Жал ми е за ММ, защото виждам, че много страда от това. Например като му кажа, че трябва да сложи еди коя си ваксина на детето като мен вече няма да ме има. Даже списък ще му правя. Не мога да се спра, по-силно е от мен.
Много ми помогнаха в началото разговорите с Жужа и Антонина от Една от 8, но не мога да се насиля да се обадя пак, защото ме е срам от себе си. Мисля си да намеря психолог, но нищо не предприемам, а и ме е страх да не попадна на неподходящ човек.
Извинявам се за пораженческия тон, затова и нещо положително - косата расте, веждите и миглите също. Както ги нямаше, така сякаш за една седмица ми стана лицето пак като преди. Още нося тюрбан, но мисля да се престраша скоро и да го махна. Перуки няма да слагам, че е много топло.
Дадоха ми майчинство и детски, макар и със закъснение и след перипетии, мисля да подам и за ТЕЛК, тази седмица ще ходя да питам какви документи да подготвя. Така че финансовото съм спокойна до края на годината.
Обмисляме с мъжа ми да заминем пак за чужбина, но сега ще бъде по-сложно с детето, трябва и за него да извадим документи. А и аз не знам как ще се следя там, как ще промивам порта и такива неща. Но го обмисляме.
Ами горе-долу това е при мен. Не е толкова лошо, колкото го изкарах в началото, но няма да редактирам.
Радвам се, че се върнах в темата, макар да не бях разбрала, че съм я напуснала.

Opossum, ти си силна жена! Няма да се предаваш. Явно покрай ангажиментите за детето, дискомфорта и пътуването за лъчетерапията са те обхванали черни мисли. Състоянието ти прилича на "следродилна депресия". Ясно ми е, че в твоя случай това не е най-точният термин, но в първите месеци младите майки често изпадат в депресии и без да са преживели рак.

В момента ти нямаш рак! Здрава си!

Ракът остана в миналото ти!

Бъди позитивна, усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той.

Мислите и действията ни все едно се отразяват от огледало и се връщат при нас!

Длъжна си първо на себе си.

 Ако Бог искаше да те вземе, нямаше да ти помогне: да посетиш добри лекари,  за кор биопсията, за операцията, за сентинелната биопсия, за чудесното дете и т.н. Замисли се над това.

Нужна си - здрава, усмихната, позитивна и обичаща - на себе си и на семейството си!

Мисля, че трябва да потърсиш психологическа помощ. Не бива повече да дълбаеш в тази дупка.

Като за начало си направи позитивни утвърждения и ги повтаряй. Както казва Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече".


Винаги ми е било интересно да чета споделеното от теб и бях забелязака липсата ти.

Child

Кръстницата ми е с диагноза отпреди 10 години. Хормонозависим. Прави си хормоналната две години само. На своя глава ги спря хапчетата и инжекциите. От 8 години дефакто тя нищо Не контролира, освен, че се храни чисто. Цикълът й спря едва миналата година.. да е жива и здрава, здрава е. Стана баба.

Отделно от това, наскоро гледах ( по повод на интересите ми свързани с храненето) две жени на 70+ - американки, разказваха за живота си и храненето след диагнозата, която до този момент не ги е повторила.

Мисля, че страха, който витае около рака в много хора се поражда от неяснотите, защо и при какви фактори възниква, завръща и тн. И как може да се превантира.
Истината е, че на горните въпроси има отговори, но те се дават от алтернативната медицина, която е и тази, която търси причината и иска нея да отстрани, а не само да третира последствията.. та който иска, може да се порови и да пробва препоръчаните превенции.. ( аз защото се ровя за такива неща- така и попадам на историите на 70+ годишните дами)… та блаженни са вярващите, както е казано.

Да вярваме. И от там насетне Бог каквото е решил

Еа, не искам да навлизаме в спорове, но частен случай не доказва нищо. Това, че кръстницата ти е здрава е прекрасно, но 100 други жени може и да умрат, защото не са си направили терапията. В този смисъл бих препоръчала да се въздържаме от такива примери, защото могат да подведат някоя от жените тук. Медицината засега това е открила и аз лично се надявам на нея пред алтернативни методи.
Иначе, аз съм за чиста храна, здравословен начин на живот, вяра и увереност, че ще се оправят нещата, но тя медицината тези неща не ги отрича, напротив. В който и сайт на чужд университет или медицинска институция да погледнеш, все тези съвети ще видиш, но в добавка към лечението - операция, химия, лъче, ендокринно - не вместо него.
И това го пиша на фона на 10 книги, които имам у дома за алтернативни лечения на рака, и десетки сайтове, които съм изчела, както и на фона на това, че неистово искам да спра терапията, но вярвам на проф. Щерев, който каза - не може още, потърпи.

Разбира се, Олив, съгласна съм с теб и моля постът ми да не се разбира така - Не се лекувайте при лекари. Моля да се разбира така - Вярвайте в излекуването