Общо дете в семейство с доведени деца

То всеки е ЗА споделеното родителство, но обикновено позата на мъжа е "тя не ми дава детето" и става не само бивш мъж, но и бивш баща. Има вече по света и примери споделеното родителство да става по-често, отколкото издръжката, но по тези места издръжките не са по 200 лв, съществени суми, та доста по-практично просто да си гледаш детето.

И все пак има и много примери как жената доприняся за превръщането на баща в "бивш баща".

Това са градски легенди, произтичащи от идеята, че жената винаги е виновна за всичко и ако не постила червен килим на бащата тя е виновна, че не е баща. Законът е ясен и строг, затова бащите, които не се грижат за децата си са просто безотговорни до степен, че и за това да им е виновен друг. Много е яко мъж да се прави на жертва, още по-яко е колко хора приемат, че това чак било доста разпространено.

Не са никакви градски легенди, аз самата имам такива познати. Жените са криви и зорлем настройват децата срещу бащите им.

Аха, да, градски легенди.
Случаи има всякакви, и тези също са си съвсем реални.

Независимо как се спогодят за децата, никой няма право да определя бившия партньор дали ще живее с друг. Тази глупост ме подсети за едни познати, които като се разделиха мъжът забрани на майката на детето си да живее с друг в жилището, осигурено от него за детето. Но те нямаха брак и апартамента беше на бащата на детето. Жената си намери нов партньор и се изнесе с детето при него.

И как става това? Бащите си имат график, ако детето толкова лесно се настройва за два дни ще го пренастроят много лесно. Дай пример някакъв, всички примери, за които съм чувала или чела завършват с  извода, който вече казах. Масово чак да е, толкова хора познавам един случай такъв не знам да е наистина такъв, но щом едва ли не е всеки втори сигурно ще има много примери, с интерес ще ги науча щом пропускам нещо.

Веднага се сещам за една такава крива, която и по време на брака се е държала лошо с мъжа си. Развеждат се, детето остава при нея. Още е малко и тя постоянно говори лошо за бившия си. Той иска по-често да си вижда детето, но майката все намира причини да не му дава, а като го вижда - все е в нейно присъствие. Дори тогава го храни - и пред детето, и пред мен, а не е като да сме супер близки. Детето расте с мисълта, че бащата е някакъв нещастник и почва то самото да се държи лошо с баща си. Как в една такава ситуация се очаква бащата да е еднакво отговорен и отглеждащ родител?
Друга ситуация, малко по-различна. Разод и бащата си намира нова жена. Но явно тя за нищо не става и почва да му поставя условия - или тя и ново семейство с нея като забравя за бившата си и децата, или го зарязва. Той с какъв акъл се съгласява - не знам. Явно и той за нищо не става.
И да - има много криви жени, които нарочно прецакват отношенията между децата и бившите мъже. Особено пък ако бившите са били шута на кривите жени заради други жени.

Законът пази личните отношения с другия родител много строг. Ако майката не дава детето е подсъдна по наказателно дело, не по обикновено. Има Закрила на детето, те безплатно се намесват с психолози, медиатори.
Първия ти пример, детето е малко, но искаш да кажеш, че бащите, които бият майките, т.е. държат се лошо, произвеждат деца, които мразят майките си ли? Иначе нека се държи лошо с баща си, сигурно се държи лошо и с майка си, какво му пречи да го взима и да го приласкае за два дни. За малко дете два дни са много време. Нали и на детска градина мразят да ходят, реват на влизане, но ходят, държат се лошо, но ходят. И да, в тази ситуация още повече се очаква бащата да е отговорен родител, дори може лесно да вземе родителските права, защото неспазването на режима по вина на майката говори лошо за родителския и капацитет. Не е решил, не ги е взел. Ето и в твоя пример се очаква бащата да идва като принц и всичко да е цветя и рози. Децата могат да са криви по много причини, не защото някой ги настройва. Детето ще мрази баща си автоматично, защото си е тръгнал, дори да са го изгонили. На това дете точно бащата трябва да помогне като присъства и го обича активно, а не като се сърди и бившата е виновна.

Втория случай, новата жена по правило не му иска децата. Но кой е виновен ако се съобразява с това? Сигурно пак той.

Просто от мъжете не се очаква много. Ето, детето плаче като го взима и не го взима. Ми то може да плаче и като го връща и кво, майката няма да си го прибере, защото е настроено?! Познавам случай преди много години, бившото свеки взима детето за месец през лятото в друг град. Детето е много малко и за този месец го убеждава, че тя му е майка, не майка му. Мислиш ли, че майката не си го взе обратно, въпреки че то не искаше да се отдели от новата мама? Просто в тия истории с бащите си представяме, че ролите са разменени и ей така майките не си взимаме децата и ги забравяме, защото някой ги настройвал. Това са просто извинения и нищо повече.

А психологически родителите в главата на детето са едно цяло. Не може само единия да е лош и, който говори лошо за другия прецаква и себе си, детето остава с двама лоши родители. Отделно децата обичат родителите си автоматично и ги търсят, каквото и да им се говори. Осиновените търсят биологичните си родители, пък просто дете на разведени няма да реве за баща си. Да го отведе майката в друга държава като бебе и да му представи друг човек за баща е един от малкото наистина реални варианти да елиминира загрижен и отговорен биологичен баща. Ама пак е престъпление по закон. Та не може да те пази закона и да имаш само права без задължения, както е в българския случай и да си чак и жертва.

Не казвам, че мъжете са бели и невинни, а че има достатъчно гадни жени, които "услужливо" допринасят за прецакване на отношенията между бащите и децата.

Че има идиотки много е факт, но че за подобно нещо е нужно и двамата да са идиоти си е факт. Ако само майката е идиотка не става. Имам много разведени познати, поне половината са мъже и на някои от тях са чутовни идиотки бившите, две-три са толкова големи идиотки, че бащите взеха родителските права и децата са при тях, майките с режим. Та не си говоря наизуст. У нас не е като в Щатите. Там може майката да си тегли чертата в друг щат и детето физически да недостъпно за режим и наистина да се получи родителско отчуждение. Тук най-голямото разстояние, на което и без това не може да отиде майката без съгласието на бащата, е 4 часа с кола.

Сори за офтопика, просто ми е интересна темата по принцип, защото в последните години много се говори по нея, но фактите говорят друго в почти всеки цитиран случай. Даже и в последния общоизвестен случай с убития баща не случайно психопатките са стигнали до убийство. Ако можеше просто да говорят на детето против бащата нямаше сега да лежат по затворите. Но тоя баща наистина си е искал децата и не е оставил нещата така.

И у нас има разстояния от повече от 4 часа с кола. От моя роден град до Варна е 10 часа с 2 автобуса без престоя между автобусите. С кола със сигурност е повече от 4 часа, дори и да не спираш за тоалетна. Което е достатъчно, за дали е трудно осъществимо редовно виждане с детето през уикенда, докато детето ходи на ясла, детска градина или училище. Имаше една тема, в която един живееше във Варна, бившата жена с детето в София, той не караше кола и настояваше да взима детето с влака до Варна всеки втори уикенд. Майката не беше съгласна, и аз не бих се съгласила детето да бие толкова път. След такова пътуване е изморено, като пристигне, бащата сигурно също, като на него му се събира даже двойно с влака, надали ще правят нещо забавно и продуктивно, най-много да си отвисят на дивана, защото са изморени. За подготовка на уроци и домашни абсурд. Хем ще са изморени, хем бащата надали е в час с тях, след като вижда детето всеки втори уикенд. Като се върне в неделя детето, пребито от път, майката ще трябва с уморено и кисело дете да пише домашни. Да не говорим, че бащата имаше и друго дете от новата, на което през седмицата няма време да обръща внимание, а в събота и неделя, като пътува Варна-София, София-Варна единия ден да вземе детето от бившата и втория ден Варна-София, София-Варна (с влака), за да го заведе обратно в София и той да си се прибере, със сигурност не му остават време и сили за второто му дете от новата жена.

Бащата се е преместил, не майката. Майката не може да се премести без разрешение от съда в друг град. И историята е много тъжна, която разказваш, но не е по вина на майката. Нали това говорим, дете отчуждено от майката. Другаде може и да е възможно, тук режимите дават най-рядко през уикенд. За седмица и половина дори малките деца не забравят родител.

Аз не казвам, че е по вина на майката. Бащата няколко години не поддържал контакт с детето си (по негово желание, в чужбина бил и нямал възможност), през това време му се родило второ, за което сума време не счел за нужно да сподели с предишното дете най-малкото, и изведнъж се сеща, че иска контакти с първото дете, ама точно така, както той си ги е наумил, с влака да разкарва дете, което слабо го познава, и да остава само детето в чужда дом, със слабо познат баща и новата му жена и малко дете, на няколкостотин километра от майка му, която даже няма как да реагира бързо, ако нещо стане с детето. И последно бащата търсеше начин да съди бившата защо не му дава да взима детето с влака всеки втори уикенд от София до Варна, за да може бащата да си  възобнови отношенията с детето.

Еми ето това е. Съд не може да му помогне, като сам си е решил да е другаде. И да не сме едностранчиви ще дам обществено известен случай с бившата на Ицо Хазарта. Решила си да отиде в Англия без детето, създала ново семейство, отнели и родителските права и 15 години по-късно се сетила каква е жертва и даваше интервюта. Човек сам каквото си направи никой не може да му направи.