Китай - такъв, какъвто го видях

Това е моята истина за Китай – такъв, какъвто го видях.
Пътувах самостоятелно по маршрута: София – Истанбул – Пекин – Сиан – Джандзяджие – Шанхай – Истанбул – София. Бях разпределила нощувките така: 3 в Пекин, 2 в Сиан, 3 в планината, 3 в Шанхай и една в Истанбул. Бяха напълно достатъчни, за да разгледаме всичко, което си бяхме набелязали. Даже в Шанхай могат да са две. Подготовката ми отне два месеца. Тръгвайки от София, имах план по дни (преди обяд и след обяд), както и предварително купени билети за вътрешния транспорт, хотели и музеи. Използвах Trip, както и официалните сайтове на музеите. Предварително бях направила профили с качени паспорти и когато дойдеше часът за пускане на билетите, влизах в сайтовете и веднага резервирах. Така използвах намалението за ученици, което в Trip.com не може да се ползва. Одобрението от железниците стана за 3 дни.
СИМ карта си купихме предварително от Trip – избрахме най-продаваната и нямахме никакви проблеми с интернета навсякъде в Китай. Проблемът е в това, че постоянно се използва телефонът и батерията свършва бързо. Наложи ни се още в Пекин да си купим Power Bank. Плащанията ставаха с Revolut, Alipay и WeChat. Повече използвахме WeChat. На два пъти обаче ни блокираха WeChat, когато трябваше да ни върнат депозит за аудиогид и за колело. Така че трябва да се внимава с депозитите.
С този пост искам да стимулирам самостоятелното пътуване. Китай е най-сигурното място за туризъм и е изключително лесно за ориентиране. Метрото навсякъде е ясно означено, картата в приложението е актуална и точна, а с DiDi се пътува бързо и евтино.
Моите съвети:
Самолетните билети: Първо започнете с тях. В сайта на Turkish Airlines е миш-маш, цените се менят по няколко пъти на ден. В един момент започнаха постоянно да растат. Когато влизах инкогнито, бяха по-ниски – така успях да купя билети отиване и връщане за 650 € на човек. Учениците тук също ползват намаление след регистрация на ученическа карта.
Вътрешните полети: Колкото по-рано се резервират, толкова по-евтини са.
Хотелите: Навсякъде, където спахме, бяха без забележки. Резервирах през Trip, където има много готини филтри. Избирах само нови хотели и да са близо до метрото. Има много ниски цени за китайските семейни хотели, защото получават държавна помощ, а са напълно ОК.
Багажът: На летищата бяха толерантни и нямахме проблем с ръчния багаж, въпреки че носехме доста чанти.
Общуването: Китайците са много любезни, любознателни и непрекъснато искат да помагат, но не знаят и думичка на английски. Случи се в Националния музей на Китай дори да не знаят какво означава "Exit".
Ако някой има въпроси, може да ми пише, с удоволствие ще помогна.
П.П. Билетите за концерти за чужденци се намират само на борсата за прекупуване на билети. За този, на който искахме да отидем, цената беше по 500 €.

А как става общуването щом не знаят английски, преводачите в телефона достатъчно надеждни ли са? Иначе, звучи супер и предполагам е в пъти по-евтино.

Пълна лъжа.

Навсякъде има надписи на английски, пълно е с всякакви ИИ -та, които дават обозначение, даже хора, които ходят самостоятелно. Пък такива с групи да се изгубят из Китай - изключено.
Принципно надписите са на пет езика, включ. руски / преводачите превеждат и на български включително.
Супер уредено е навсякъде, то направо си е космос там.
Китаец през техните преводни устройства ще ви превежда направо на български.

Това с турските авиолинии няма даже да го коментирам.

Прясно върнала се от Китай, Гуандонг (Кантон), потвърждавам изцяло цитата. 98% от китайците не знаят и думичка английски. Изключително любезни и услужливи. Превод чрез телефон и със знаци. Поне двама души са ме гонили да ми покажат текст на телефона си ‘China welcomes you’. Други казваха срамежливо ʼХелоуʼ и бягаха - това предимно с детето. Но това са градове, в които чужденците са по-скоро рядкост - Гуанджоу, Фошан, Шенжен. Надписи на английски са чести, особено в метрото. Но английският е дотам.

Chuby, нужно ли е така грубо да се държите.
Краткото ми впечатление от китайците е, че са много самоуверени, със самочувствие и въобще не се имат за държава в услуга на туризма, да възпитани и любезни, поредния дял от кономиката, който започнаха да развиват. Това е огромна държава и със сигурност има от всичко и категорично не може да се обобщава.

Китайците знаят масово английски, но го говорят ужасно. За тях са много трудно произносими английските звуци, за това ползват приложения масово.
То приложението директно и на бг ти превежда и то доста добре.

China welcomes you - няма да чуете от никой китаец Те не разговарят с непознати, ако трябва да се упътвате в метрото има си чат ботове навсякъде, казвате си държавата и почват направо да ви упътват на родният език.

Но това са градове, в които чужденците са по-скоро рядкост - Гуанджоу, Фошан, Шенжен.

Ъ?!
Бъкано е с народ от цял свят буквално и в трите.

Тубата отдавна съществува и вътре има абсолютно всякаква информация реална за Китай.
https://www.youtube.com/watch?v=vumRaZs6djQ

Chuby, някои неща не са съвсем така. Табелите са и на англйски - да. Но примерно на автобусните спирки всичко си е само на китайски - това дори в Пекин. Това, че в автобуса съобщават спирката на английски и я изписват на английски нищо не означава, защото е като в Софийското метро - дали ще напишат на кирилица "Софийски университет" или на латиница - то пак е на български. Е, и там пак си казват спирката на китайски и ако не слушаш или не знаеш как се произнася, за да я прочетеш, файда няма. Amap помага много, защото ги изписва на латиница и може да се сравни, но Амап го има от миналата година в английска версия.
Английски учат, но не могат да говорят, защото го зубрят за изпитите - това те самите са ми го казвали. И после не помнят нищо. Младите знаят и някои говорят много добре. Но в хотелите обикновено има по 1, който говори английски на рецепция и или си го чакат него, или действат с преводача.
В по-малките градове, в които все още няма толкова чужди туристи даже няма информация на английски. Но, както обичам да казвам - то и в някое френско или италианско село няма да срещне човек много местни, които да говорят английски или пък да има надписи на английски.

Освен това китайците говорят с непознати и още как - спирали са ме във всички градове, питали са ме в градския транспорт откъде съм и какво правя там. Вярно - на китайски ме питаха, но не е като да не говорят с непознати. И докато съм си чакала някой залез за снимка или да пуснат светлините, пак са ме заговаряли - интересни са им още чужденците. Като видят, че не мога да се оправя съвсем на китайски - вадят телефоните и почваме да си говорим чрез преводачите. Но абсолютно навсякъде са ме спирали да ме разпитват. Имам страхотни и забавни моменти с китайците, които решават да ме заговорят или да общуват с мен докато аз просто си съществувам там като турист. И храна чак са ми предлагали ей така - докато си почивам на една пейка в Си'ан.

Сега, от една страна експертизата на ‘Сhubby’, от друга страна моя личен опит отпреди 20 дни…кое ли да избера Да, в единия случай не беше ‘China welcomes you’, а ʼChengdu welcomes you’. Второто от двама младежи - туристи в Гуанджоу, които искаха да се снимат с детето и преди това се разбирахме чрез телефонни екрани… Но коя съм аз да вярвам на личния си опит, де.

В зоопарка в Гуанджоу бяхме една от атракциите, особено за малките деца. Бъка с чужденци от Европа в Хонконг, не бъркайте с останалата част от Кантон.

В ежедневните житейски контакти, не в бизнес среда, тоест - метро, такси (DiDi наистина е невероятно), магазини, сергии, ресторанти, музеи извън ʼздравейтеʼ и ʼдовижданеʼ - телефонен преводач, с него нула проблеми.

И аз подкрепям индивидуалното пътуване. Всичко е на един телефонен преводач и батерия разстояние.

Заглавието на темата е - Китай, такъм какъвто го видях, нормално е да има различни впечатления,   да се обобщава от краткотрайно посещения за тази нация за мен е арогантно.
По въпроса с гледането на видеа по разни социални мрежи и канали, които показват само една лустросана действителност, не го взимам за чиста монета.
а хонконгските авиолинии - да на 5 езика ми изписваха на монитори срещу почти всички икони, че има рестрикция от екипажа, имаше само китайски филми за гледане със субтитри.

Знаят английски, но масово не го говорят заради начина по-който звучи като го говорят, не защото зубрели на изпитите и не помнели после нищо.
Единствените китайци, който наистина умеят да говорят английски са тези живяли или в САЩ или някъде извън Китай, където им се е налагало да го говорят. Останалите го говорят с такъв ужасен акцент, че абсолютно нищо не им се разбира.

Навсякъде където съм била напдипи има на 5 езика, гласови чат ботове, скан-ове да си свалиш приложението за ГТ, с карти и прочие - трудно е човек да не се ориентира.
Иначе като цяло китайците са дистанцирани и не говорят с непознати. Някои направо се преструват, че не чуват какво им говорите.
Най-дружелюбните бяха един будиски монаси, които се разхождаха из Хонг Конг и се снимаха с туристите.

Месец бяхме в Хонконг. В Хонконг е като в България - доста намусени има (като в София) всеки бърза за някъде, но ако се усмихнеш, похвалиш ястието/работата, редовен клиент си - и на теб се усмихват. Хонконг не е Китай. Всички знаят английски. Нула езикова бариера или културен шок. В близките Гуанджоу/Шенжен - различен свят.

Изобщо не бих оприличила ХК на България, това е огромен мегаполис, пълен с цял свят. Тълпи от хора навсякъде, с маски на лицата, всеки вперил очи в телефона.
Там ходим само за пазар - МОЛ-овете са извънземни.
Преди години имаше наистина голяма разлика между него и останалият Китай, но сега - не.

Chuby, познавам доста китайци покрай пътуванията ми и изучаването на езика - говорила съм с тях за английския и мнението, което дадох е мнение на местните и то такива, които говорят английски много добре без да са живели в чужбина. Все пак последните 10-15 години в страната има много англоговорящи учители. И докато преди взимаха дори чужденци с втори език английски да им преподават - сега си търсят с майчин език. Учители чужденци има дори в детските градини и смея да твърдя, че младото поколение от по-големите градове говори много приличен английски.
Наистина не мисля, че който и да е от нас трябва да обобщава, споделяме мнения на преживяванията си и осбствения си опит.
Ето, аз имам съвсем различни впечатления от китайците - не само не са дистанцирани, ами напротив - няма място, на което да не съм била и да не са ме заговаряли напълно непознати от всякаква възраст. Отделно, че и това, което казва May55 и на мен ми се е случвало - буквално си бутат децата да говорят с чужденците. И пак познати местни китайци са ми казвали, че го правят, защото искат да видят колко децата им говорят английски. Тъй като ги питах, понеже ми беше интересно защо винаги някой бута детето си да ми казва "Здрасти".

Знаете " когато четеш четеш да се подготвиш за посещението в една страна и после отидеш в тази страна, установяваш че сякаш ти и автора на прочетеното сте посетили различни държави" ...стар лаф на пътешественици....и вие го установявате..   Всеки със своите впечатления .. и своите случки

В понеделник тръгваме за Китай с Елфитурс - на мейла ни пратиха информация ,че препоръчват да бъдем не с малък куфар, а с раница за ръчен багаж, заради влаковете между градовете. За мен е по-удобно да съм с малък куфар, защото имам лекарска препоръка да не вдигам тежко - към пътувалите въпроса ми е до какви неудобстваа ще доведе факта,че ще тръгна с малък ръчен куфар?
И другото ,което препоръчват е да носим около 4000 юана, което било около 500 евро?