Детето ми не иска да говори български!

  • 4 725
  • 118
# 45
Всичко това е период, който ще премине. Ще дойде следващ, в който говоренето на екзотичен език като нашия, ще й донесе само плюсове. Ще бъде по-интересна на гаджетата и дори срамежливите, ще имат повод да я заговорят с "верно ли говориш румънски!?, я кажи нещо!" Simple Smile
Ако въобще това е причината. Може да е инат, упорство, придаване на важност или обърканост.
Виж целия пост
# 46
Ако детето не иска да говори български, вината е единствено и само на родителите. Моите внуци говорят перфектен български и немски, според обстоятелствата. В Германия ходят на българско училище, пишат и четат. Вярно, че е ангажимент на родителя да ги придружава и чака. Не е лесно, но си заслужава.
Виж целия пост
# 47
А защо трябва да се ходи на българско училище? Защо им е да знаят да четат добре на български? При нас са нещо като 4-5ч занимания в събота на бг училището. Според мен е по-полезно спорт или физическо занимание. Повече от 5 дни учене означава никакво време за почивка. Предостатъчен е разговорен български.
Виж целия пост
# 48
Да познаваш и ползваш друга азбука може само да те обогати. Най- малкото гарантира самочувствие при престой в България и няма да кара детето или младежът да се чувстват тъпо, че не могат да разберат какво пише тук и там и да трябва да се допитват за всяко нещо. Освен това в българските училища не се учи само език, набляга се на традиции и обичаи, народни танци, песни и т.н. Не мисля, че това е загубено време, нито, че е съпоставимо с какъвто и да е спорт, но това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него. Синът ми ходи и на спорт, и на състезания, а ето че и на българско училище, значи може да се съчетават тези неща.
А и нека не забравяме, че животът е непредвидим. Днес си в държавата Х, утре нещо се случва и се прибираш в България. Много по- добре е децата да имат някакво, макар и базисно писмено ниво.
Сега, смесените бракове вероятно са друг случай, не говоря за тях, макар че вече не е рядкост смесени семейства да се установят в България.
Виж целия пост
# 49
Абе, зависи от бг училището. Моите чаавета ходиха до едно време. После щерката отказа да ходи повече. Доводите й бяха, че дисциплина няма, всички крещят в час и: "Повечето неща, за които говорим в час ги знам, а тези, които не знам и ми е интересно да науча, не ги чувам от крясъците на другите деца".
Така и не успяха да оправят дисциплината и в един момент ние спряхме да си водим децата. Детето на една от учителките беше невероятно леке, което всички толерираха, неясно защо. Например, влизаше в час с  електронна игра, на която не спираше да цъка. Подиграваше се на по-малките, лензеше се по време на час. На няколко пъти, като прибирах децата щерката беше ужасно фрустрирана. Ми, мерси, ама полза от това училище нямаше. Та, не е само до желанието на родителите да си водят децата на бг училище.
Виж целия пост
# 50
Абе, зависи от бг училището. Моите чаавета ходиха до едно време. После щерката отказа да ходи повече. Доводите й бяха, че дисциплина няма, всички крещят в час и: "Повечето неща, за които говорим в час ги знам, а тези, които не знам и ми е интересно да науча, не ги чувам от крясъците на другите деца".
Така и не успяха да оправят дисциплината и в един момент ние спряхме да си водим децата. Детето на една от учителките беше невероятно леке, което всички толерираха, неясно защо. Например, влизаше в час с  електронна игра, на която не спираше да цъка. Подиграваше се на по-малките, лензеше се по време на час. На няколко пъти, като прибирах децата щерката беше ужасно фрустрирана. Ми, мерси, ама полза от това училище нямаше. Та, не е само до желанието на родителите да си водят децата на бг училище.

Ако карат И в такава атмосфера да четеш поезия "Аз съм българче".. 🙂
Виж целия пост
# 51
Всеки сам решава какво иска децата му да знаят и като всичко иска усилие.
Съседско бългърче рода в БГ на двама родители бг отказва да говори на бг абсолютно. На 10г е.

Моите деца го говорят непраилно и мен ме устройва докато могат да се разберат с хората когато сме в БГ.

И тук има бг у-ще но няма да им причиня това събота.. седмицата им е прекалено натоварена и никога няма да им трябва да пишат на бг..
Виж целия пост
# 52
Кой знае дали авторката следи още темата - има само 2 постинга  първия ден.
Всяко дете е уникално, но няма причина да не се научи един език.
Направиха ми впечатление някои детайли, по думите на майката: на 1 год. когато е било са се преместили в Германия, на 2 г. детето е постъпило  в ясла и е отказало да комуникира на български, често дори плаче, щом се опитат да говорят на български, смятат, че причината са честите обиди от страна на връстниците й, заради "българската й етнос".
Казва също: "Обръщам се към вас с този въпрос КАТО ПОСЛЕДЕН ШАНС. Ходили сме на психолози."

Че е трудно в друга страна, няма спор.
Че е трудно не само за родителите, но и за децата, също е известно.
Детенцето обаче не е нямо, говори на немски, посещава 1-ви клас.

Ключа към загадката може да се търси другаде, а именно, че езикът е средство за изразяване, а за едно дете изразяването е тясно свързано със спокойствието и радостта от това.
Спокойно ли е това детенце? Дали нещо не го тревожи, изпитва ли радост в ежедневието си, играе ли си непринудено с други деца или е по-скоро самичко.

Не е нужно майката да ни отговаря, нито пък да прекрачва дискретността. Ако се замисли и разгледа нещата по най-простия начин, може да намери много по-лесен отговор.
Виж целия пост
# 53
А защо трябва да се ходи на българско училище? Защо им е да знаят да четат добре на български? При нас са нещо като 4-5ч занимания в събота на бг училището. Според мен е по-полезно спорт или физическо занимание. Повече от 5 дни учене означава никакво време за почивка. Предостатъчен е разговорен български.

Точно това се опитвах да споделя в постовете си по-нагоре. Всяко дете, възрастен, ако полага усилия в дадена посока, ще проговори езика или ще пробяга 100 м с препятствия, ако се упражнява редовно. Ако реши, че е по-важно да се научи да рисува кон, ще нарисува някакъв кон. Талантливите ще се справят по-бързо, тези, които са програмирани за спортисти, а са се хванали с рисуване, ще успеят, но с повече упражнения.
Ако поне единият родител е българин, детето има с 50% повече шанс да научи български, отколкото приятелчетата си, с които общува целодневно. Въпросът е дали и семейството ще има желание за това. Защото да му връчиш един буквар и една книжка с приказки за феи, а то момче на 14, без практика вкъщи, някак.... трудна работа. Интересът ще е повече в телефона, то е ясно.
Виж целия пост
# 54
Е то и с телефон може да се научи много Simple Smile Стига да има желание. Желание от страна на родителите, от страна на детето... С желание всичко става.
Виж целия пост
# 55
Имах предвид цъкането в тик-ток и гледането на клипчета, често и без звук, лайкването на снимки в инстаграм и скролването по екрана, докато не се появи сладко кученце, което носи чорапче. Така не се учи език, така се губи време, докато не те наблюдават вашите. Или шефовете. Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Затова и написах, всичко е до желание. Моите са си инсталирали коректор, за да може като ми пишат съобщения, или на баба си и братовчедките, да не са грешни. Желанието е важно!
Виж целия пост
# 57
Всички българчета в чужбина рано или късно спират да говорят майчиния език (ако изобщо са започвали де). Това е положението за съжаление. Можеш да забавиш малко процеса, но няма да го спреш.

Изобщо не съм съгласна с това твърдение. Имам личен пример. Моето дете родено и живеещо в чужбина , вече тийн говори само на български с нас…И хич няма намерение да спира…
Виж целия пост
# 58
А аз дори познавам "деца", които са родени, расли и учили в чужбина и след завършването си казаха на техните, че си заминават за България и хич нямат намерението да стоят повече във въпросната държава. В България им харесвало повече. Към момента са се устроили, работят си и така.
Виж целия пост
# 59
Аз имам роднини и приятели, които се върнаха тук, но повечето останаха в чужбина. Там са учили, там е средата им, там караха стажове и получиха оферти за работа, там срещнаха партньорите си. Иска им се да се върнат в България, но не става, защото вече не са сами. Имам позната, която изтегли родителите си в чужбина, взеха паспорти, а тя се върна тук. Сега и те ще се връщат, защото там се чувстват сами. Така и не успяха да се интегрират. Тук приятелите им започват да се пенсионират, да имат време за разходки,  за общуване и по цял ден висят с тях на телефона.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия