Мили момичета. Днес попаднах на един спомен за голямата любов на незабравимата наша актриса Невена Коканова с известният артист Раде Маркович. Какво нещо е живота. Да обичаш силно, а да не можеш да бъдеш с човека, когото обичаш. По една или друга причина тяхната силна любов не завършва с брак. Но пък тази любов остава силна до последният дъх и на двамата. В живота ни е възможно да срещнем различни видове любов, но голямата любов е тази, която ни обзема изцяло, прониква дълбоко в душите ни и оставя отпечатъци завинаги. Да забравим голяма любов може да е невъзможно, но това което не е невъзможно е да я преодолеем и да продължим с живота си.
Четох и си мислех дали и нашите патрони изживяха една такава любов родена в подобни условия. Както Невена и Раде, така и Ханде и Керем се запознават по време на снимки и тяхната любов също пламва там. Тези техни взаимоотношения неминуемо дават отражение и на това филмите им да се приемат толкова добре от публиката, защото тя усеща когато любовта блика отвътре. Когато са снимали “Крадецът на праскови” им е било забранено да показват истинските си чувства. Спомням си, че нашите Ханде и Керем също дълго криеха техните взаимоотношения. Но шило в торба не стои. Няма как да се скрие такова нещо. Дали тяхната любов ще остане в сърцата им завинаги или ще изчезне. Ако изчезне, значи не е била такава.
Насладете се на историята за голямата любов: "Аз чаках моята Невена!"
Четох и плаках момичета. И си задавам въпроса, защо животът е толкова несправедлив, понякога.
Виж целия пост
Четох и си мислех дали и нашите патрони изживяха една такава любов родена в подобни условия. Както Невена и Раде, така и Ханде и Керем се запознават по време на снимки и тяхната любов също пламва там. Тези техни взаимоотношения неминуемо дават отражение и на това филмите им да се приемат толкова добре от публиката, защото тя усеща когато любовта блика отвътре. Когато са снимали “Крадецът на праскови” им е било забранено да показват истинските си чувства. Спомням си, че нашите Ханде и Керем също дълго криеха техните взаимоотношения. Но шило в торба не стои. Няма как да се скрие такова нещо. Дали тяхната любов ще остане в сърцата им завинаги или ще изчезне. Ако изчезне, значи не е била такава.
Насладете се на историята за голямата любов: "Аз чаках моята Невена!"
Скрит текст:
"Това е история за онази дълбока, жестока, голяма, изпепеляваща любов, която те кара да летиш и същевременно те срива до земята. Онази любов, която белязва живота ти завинаги и остава до края в сърцето ти. Това е любовната история на голямата Невена Коканова и сръбският актьор Раде Маркович.
Невена Коканова ни подари десетки незабравими роли, които изпълни с присъщата си омагьосваща грация и женственост. Името ѝ стои изписано с големи букви в сърцата на публиката и до днес. Най-незабравимата ѝ роля е в „Крадецът на праскови“, създаден по едноименната повест на Емилиян Станев. Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев. Филмът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.
Сръбският актьор Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема без да е прочел сценария. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е избран да участва в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция. Въздействието от актьорската игра и неповторимата атмосфера вероятно се дължи на чувствата, които пламват между Невена Коканова и екранния ѝ партньор.
Раде Маркович разказва: "Това, което се случваше между нас, оживя във филма. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната. "
На снимачната площадка чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Невена репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се.
Любовта им е невъзможна, защото той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович, актриса на Югославия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Раде Маркович си спомня след години: „Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие…“
Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов, заради която времето спира, въздухът застива и земята спира да се върти, само за да даде повече пространство и минути на влюбените да се обичат. Те се срещат тайно. В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Маркович си спомня: „Когато снимахме “Крадецът на праскови”, ни беше забранено да изказваме истинските си чувства. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше дори и личните чувства. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, защото ми беше писнало да съм артист на сцената и извън нея. Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена.“
Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Коварната болест рак отнема живота на голямата актриса, която до последно не свежда глава, никога не се оплаква и запазва статута си на вечната и незабравимата. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно.
От този свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. След смъртта му става ясно, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с голямата му любов Невена. Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Единственото, за което сръбският актьор така и не успява да си прости е, че не е успял да се сбогува с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на единствената и неповторима Невена…
Невена Коканова ни подари десетки незабравими роли, които изпълни с присъщата си омагьосваща грация и женственост. Името ѝ стои изписано с големи букви в сърцата на публиката и до днес. Най-незабравимата ѝ роля е в „Крадецът на праскови“, създаден по едноименната повест на Емилиян Станев. Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев. Филмът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.
Сръбският актьор Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема без да е прочел сценария. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е избран да участва в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция. Въздействието от актьорската игра и неповторимата атмосфера вероятно се дължи на чувствата, които пламват между Невена Коканова и екранния ѝ партньор.
Раде Маркович разказва: "Това, което се случваше между нас, оживя във филма. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната. "
На снимачната площадка чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Невена репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се.
Любовта им е невъзможна, защото той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович, актриса на Югославия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Раде Маркович си спомня след години: „Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие…“
Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов, заради която времето спира, въздухът застива и земята спира да се върти, само за да даде повече пространство и минути на влюбените да се обичат. Те се срещат тайно. В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Маркович си спомня: „Когато снимахме “Крадецът на праскови”, ни беше забранено да изказваме истинските си чувства. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше дори и личните чувства. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, защото ми беше писнало да съм артист на сцената и извън нея. Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена.“
Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Коварната болест рак отнема живота на голямата актриса, която до последно не свежда глава, никога не се оплаква и запазва статута си на вечната и незабравимата. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно.
От този свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. След смъртта му става ясно, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с голямата му любов Невена. Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Единственото, за което сръбският актьор така и не успява да си прости е, че не е успял да се сбогува с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на единствената и неповторима Невена…
Четох и плаках момичета. И си задавам въпроса, защо животът е толкова несправедлив, понякога.
Добро утро, прекрасни момичета! 
