Работа, CV-та, HR-и, съвети - 92

Личното ми мнение е, че ученик може да работи през ваканциите. През учебно време не ми е ок, защото трябва да се подготвя с уроци и домашни, а и малко да отдъхне.
Подходяща работа би било - в магазин, в заведение, на автомивка, в детски център....нещо подобно, временно и  неангажиращо, т.е. с ясната представа и на двете страни, че е нещо временно за два-три месеца.

Напротив. Техния бизнес ще го поемат те един ден и е нормално да познават всички етапи и етажи. Ако  ще е бизнес с мебели, нека познават сглобяване, разтоварване, рязане, експедиция... Ако е ресторантски бизнес нека познават от миенето на чинии и рязането до сервирането и подреждането на гостите. Но ако ще учат за инженери да ми изграждат трудови навици в някое кафене ми е напълно безсмислено.

Разбира се, много зависи и от това дали детето с месеци се мота и "виси в ТикТок и да гледа глупостите на разни измислени инфлуенсъри" или прави нещо полезно и разумно. А и всички ние имаме по месец отпуска за почивка, нали? Защо децата да нямат и малко да разпуснат след напрегнатата година?

Да работиш и да учиш едновременно ти помага да си организираш и разпределяш времето и да не се подхлъзнеш по купони и мързел. Освен ако не учиш медицина или някоя друга много тежка специалност, програмата в университета е доста лежерна, с разредени лекции, допускат се отсъствия. И аз имах състуденти деца на заможни родители и доста от тях едва бутаха ученето точно заради това - не дошъл на лекция, защото снощи се напил, седнал да учи, но го домързяло, решил, че може и утре и така до последния момент...Докато аз нямаше как вечерта да се напия, защото на другия ден съм на работа, и нямаше как да отложат ученето за утре, отново защото съм на работа. В този смисъл няма никакво значение дали ще работиш нещо свързано със специалността, или в Макдоналдс.

Освен това много пъти сме говорили тук как дупка в СВ-то дава индикация, че кандидатът има кой да го издържа или има други доходи и не е мотивиран. Университет до 23-24 без един работен ден дава същата индикация - младежът още го издържат родителите му, не е свикнал на стои всеки ден от 9 до 18 и да е концентриран през цялото време, утре ще каже, че това е затвор, и ще напусне.

В случая идеше реч за работа в гимназиален етап.

В университета и аз мисля, че е напълно резонно да се работи. Сигурно има специалности с по-тежка програма, но масата имат възможност и ако не работят, то не е поради липса на време. Задочното и дистанционното образование също са широко достъпни и оттам насетне е въпрос на желание и организация.

Тук говорим за ученици в училище. Различно е от студенти, но дори и за тях, ако са редовно обучение, първата година трябва да си ходят редовно на лекции. Евентуално някаква работа вечер може да се съчетава по-натам. Лично мнение на човек, работил от 19 г. без прекъсване, като изключим няколко месеца при смяна на работа.

Ако имам възможност да издържам детето си, ще го правя и като стане студент. Ако иска да работи, ще си е в негов плюс.

За работата за ученици си има летни ваканции.

Обаче в цялостната картинка има огромна разлика дали ще работиш по специалността или в Макдоналдс. Отделно, че не само медицината е тежка специалност и че между лекциите се оставя време с цел да затвърдиш материала и да правиш практически упражнения, не да миеш чинии. Има достатъчно места в България, където се следи присъствието. А пък в доста от западните университети те гонят, ако те хванат, че работиш нещо без одобрението на университета.
Вариантите са много и тия обобщения не струват. От моя личен опит колегите дето ходеха да работят по ресторанти и нощни клубове си докарваха добри пари 1-2 курс, но след това кариерното им развитие изостана с едно поне 5 години назад от тия, които се фокусирахме по специалността.
А ходенето по купони опира в голяма степен до финансовите възможности, а не до работата. Точно по тия позиции тип общ работник е пълно с вечно пияни и махмурлии и никой не ги гони. Допълнително и в разните клубове наемащи основно студенти дават бонус алкохол на корем...
Та цялата дискусия е доста безсмислена.

Ще се съглася ако ти използваш своята годишна отпуска за да ходиш на училище
По принцип няма лошо и в малко бачкане, но ваканцията все пак е за почивка и възстановяване. И хич не е много, ако има и някакви курсове или подготовка за олимпиада и прочее.

Моята годишна отпуска е 20 дни и поне 3-4 от тях отиват за ходене по лекари или институции. Ваканцията на учениците е 2 месеца и половина. База за сравнение няма. А и нали уж трябвало да е за почивка това време, а ученикът пак си ходи на курсове и учи за олимпиади.

Че то кой си пише абсолютно всички работни места?
Какво значение има, че на 19 г. съм била сервитьорка примерно? Нито го пиша, нито го споменавам.

Именно. Малко за курсове и олимпиади и малко за почивка. Не работата да замества почивката.

Обаче спорът се радикализира и аз излизам. И без това моето дете отдавна е завършило и работи. Без да е работило в гимназията. Ти прави както ти харесва

Четох, четох и ми се изви свят.
Стажът не е обучение, стажът е нещо като съвсем начално ниво, където хора без опит могат да натрупат опит от една страна, от друга - да да осъзнаят с какво биха искали/не искали да се занимават. Нормално е да не е кой знае колко добре платен, защото все пак, това са млади хора, повечето без никакъв опит и за повечето е първи досег с реална работна среда. Разбира се, още от стаж важи старата приказка, че занаят не се учи, занаят се краде. Помага се на младите хора, но със сигурност те трябва да са основната движеща сила в търсенето на кариерен старт и развитие. Дали ще се започне от папки, по-тъпи и досадни задачи - няма особено значение. Но за голяма част от стажантите не са и кой знае колко тъпи. С течение на времето се дават и други, по-сложни задачи и ето го - неусетно младият човек покрил изискванията за младши специалист. А и не на последно място, ако е възпитан, интелигентен и приятен младеж или девойка, титулярите са свикнали с него, привързали са се и ето го кариерния старт. Как точно е заплатен - мисля, че няма чак такова значение, защото това е шанс за старт.
Помага ли стаж за някаква кариера - ако е по специалността - да, ако е в МакДоналдс - си казваш - работило за джобни детето.

Колкото до въпроса на Нарциса - дали трябва да се търпи гадна работа - зависи от дефиницията на гадна. Първите ми няколко работи бяха супер нископлатени, защото тогава беше много по-трудно и имаше по-малко възможности. Обаче там извлякох чудесни уроци, които и до ден днешен са ми от полза: как се работи с шеф комплексар, какво би могъл да приемеш и какво не и т.н., че дори и до там да се науча да се продавам по-добре. Единият ми бивш шеф срещнах случайно преди години, поговорихме си и ми каза, че за всичко, което съм му казала и съм го нахранила на тръгване, съм била права. И съжалява, че не ме е чул. Бях силно шокирана, защото изглеждаше като епизод от филм научна фантастика.

Колкото до въпроса трябва или не да работят учениците - твърдо не. Нито през учебната година, нито през ваканцията. Защото това са деца, които все пак имат детска психика и трябва да изживеят детството си като такова. Имат време да работят, цял живот само това ще ги чака. Като студенти - първите 2 години са, за да се научат, след като завършат втори курс вече могат да почват и да  търсят реализация по специалността. Аз лично съм категорично против нискоквалифицирани студетски работи, защото има един друг аспек там: страда учението, виждат се с пари и понякога са готови да не си довършат образованието. И след години или се борят да възтановяват права, или почва масивно плюене на Държавата.

Ами аз работех в гимназията. Точно една лятна ваканция изкарах по 10-12 ч в един магазин като продавачка за мизерни пари. Адска загуба на време. Не това ме научи на трудови навици, на тях се научих просто интуитивно поради възпитанието ми, което винаги е целяло да се стремя да съм ефективна, да не закъснявам и тн. Само ми стопи живеца и следващата година едвам си държах успеха висок, защото бях преуморена, а не бях в рандом гимназия - в доста изискваща. Съучениците цяло лято слънце ги пекло, разходки, село, планина, море - аз между 4 стени да бачкам. И веднага след това на училище. През уикендите бях промоутърка и също не бих казала, че ми е донесло някаква радост или полза - само дето вместо да се наспя поне един ден в седмицата киснех по грозна рокля край хладилниците на суперите да раздавам перилни препарати. Мерси.

Първият ми полезен стаж беше точно стаж - в БАН, пак малко пари, но за това, което съм учила. И си заслужаваше всеки час.

От всички мнения виждам кореннно различно мислене на хората в Западна Европа/ САЩ и БГ. Тук сме готови да си издържаме децата, само и само "детето да учи". А то в нашите университети едно качество на образованието, особено напоследък... Казвам го като човек завършил две магистратури, в два от най-престижните унивеситета в БГ първата с бебе, а втората - докато работя натоварена и отговорна работа. Всъщност, работя от 19 годишна, с прекъсване за една година майчинство (то и учех още тогава, просто спрях да работя и се дипломирах една година по-късно). Работата не ми е попречила на резултатите.
В Америка особено, много, даже почти всички деца-студенти, доколкото знам, сами искат да изкарват пари, за да не са в тежест на родителите си, докато учат. Това не им пречи да си завършат образованието, да участват в различни странични занимания (всякаки клубове по интереси, организирани от университетите, каквито в БГ почти няма) и да постигат височки резултати. Тук обаче - "да учи детето"... а то едно учене пада. Детето завършва гимназия - и хоп, подарява му се кола, че и апартамент много често. Няма грижи - само да учи... да, генерализирам, макар да има и много изключения, но като гледам живота в студентски град как върви, пък и имам доста приятели преподаватели в университетите, та имам поглед какво става. Е, има някои специалности, в които се учи наистина сериозно или пък деца, които са си сериозни и мотивирани, разбира се.
В крайна сметка, мисля, че няма нищо лошо да се работи докато се учи, а ако се работи нещо близко да специалността, която се учи - още по-добре. Например, навремето имах познати, които учат медицина и работят като санитари в болниците, сега такова нещо не знам да се прави. Отнасяха се с тях почти като с колеги. Тези хора завършиха с отличия и сега са чудесни лекари. В нашата фирма бяхме взели две судентчета - от 3-ти курс. И двамата останаха на работа после и изкараха с нас над 10 г. Започнаха с подреждане на документи, копиране, писма, таблици - ама на най-ниско ниво (не някакви важни писма например) и най-елементарната работа. Въобще не се оплакваха, макар да им се плащаше малко докато бяха студенти. Завършиха с отличие, да уточня. И си откраднаха занаят. Е, имаше и обучение, но предимно слушаха, гледаха и се учеха сами.
Колкото до учениците - ами да работят, ако искат, но през лятото. Няма лошо да се създават трудови навици, ако ще и да са елементарни. Какво като е правил бургери, всеки опит може да им бъде полезен, дори само отговорността да знаят, че трябва да зарежат приятните занимания и да отидат на работа.

Сега сервираме наготово всичко на децата си в голяма степен, а тъжното за мен е, че намираме за нормално да ги осигурим материално без да са го заслужили/ потрудили/ платили дори и после се оплакваме генерално от младото поколение.
Мога да продължавам много тази тема, но спирам дотук, защото са намесени много фактори.

Всеки си решава за себе си и за детето/та си.

Като работила от 19-годишна, вкл. и докато учих в университет, знам какво ми е коствало всичко това. Поради тази причина, ако имам възможност, ще помогна на детето си. Така смятам сега, след 5-6 години не знам какво ще е.