Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?

Така де, но не точно.
Има много случаи когато просто е невъзможно да се предотврати. Как точно да предотвратиш тръшкането или да направиш така че да не се повтаря често? Хайде - за последното по може да се постигне с много постоянство от страна на родителя, но ... мисля,че е невъзможно да се предотврати. И други казаха по-горе, че си е до дете - това мнение поддържам и аз. Ето - имам две деца, от един и същи пол, вече порастнали, възпитавани по един и същ начин  и в същото време коренно различни по характери . И двете проявяват инати (то кой не го прави?!) , но малката винаги е била специалист по тръшкането, а голямата - не. Едната действа бавно, но постоянно в желанието да стане по нейната, а другата иска това да стане на момента и ако не се получи - тръшка се. Най- кошмарно беше до около 3 и 1/2 - 4 годишна възраст. После нещата се уталожиха.
Според мен когато децата се научат да овладяват емоциите си ( а това мисля, че става около 3-4 годишна възраст) "кризите" също стават по овладяни, инцидентни и не толкова крайни. Друг е въпроса, че някои хора са просто по-емоционални от други и много честно никога не се научават напълно да владеят емоциите си. Колкото и техните родителите да са се старали да ги предотвратяват.
И наистина мисля, че трябва да приемаме децата си такива каквито са, а не да се опитваме да ги моделираме по наше си усмотрение. Да ги насочваме -да, но не и да ги приравняваме с някой друг пък било то и с нас самите. Все пак са си личности, макар и малки 

  Преди да се родят децата ми си мислех, че всичко зависи от родителите и все се чудех какви са тези невъзпитани деца дето се търкалят по улиците. Сега вече съм на друг акъл
 Много зависи от емоционалността на детето.
  Вярно моите чак не са се търкаляли, но пък в реването с пълно гърло и тегленето към исканата цел са царе.
 Щерката вече е голяма и не си позволява такова поведение(за сметка на това мрънка, когато иска нещо).
 Малкият прави в къщи цирковете - ляга на земята, рита, пищи.

 При двамата се изисква абсолютно различно поведение - при щерката бях установила - не обръщам ли внимание спираше сама. Обаче малкият като не му обръщаме внимание става по-зле. Затова баща му започна да му отвлича с нещо вниманието и сякаш се успокоява.
 Хубавото е, че кризите при него започнаха да са все по-рядко.   

 

Съгласна съм с Етиа - няма рецепта. При нас отвличането на внимание не работи. Май игнорирането помага повече. Не че съм се справила с проблема де. Ама имаме по-големи и тоя изобщо не го забелязвам. По правило тръшкането му завършва без постигане на целта му и забелязвам, че скъсява периодите. Но много хитро - ако не стане неговата отива и нарочно прави нещо друго забраненено. Или ме удря 

Като се тръшне на улицата , го оставям и гледам да го обърна на майтап...щом се разсмеем, тръшкането изчезва

Единственото нещо, на което може да се научи едно дете според мен е послушание и подчинение на родителите. Колкото е по-упорито в неподчинението си, толкова мерките ще бъдат по-строги. Разбира се трябва да се внимава да не се мине една определена граница и да се намери начина, който няма да доведе до обратен ефект. Затова е сложно да си родител. Не бива да се оставяме на децата ни да се налагат - те са малки и неопитни, и ще е наша вината ако ги изпуснем и стане нещо фатално. Ако отговаряш за един човек той трябва да ти се подчинява. Иначе нещата просто няма да функционират.

Често използвам този трик при нараняване или цупни. Помага наистина. 

Това не го искам за моето дете....благодаря ..... не възпитавам послушен човек , а човек със собствено мнение ......... предпочитам да е разлигавен отколкото това, което ти описваш 

Според повечето книги за възпитание - Всички съждения, които съм потъмнила в поста ти са най-сигурния път към 'тръшкащо се' дете. 

Много лесно би го разбрала ако си представиш, че работодателят ти се държи по този начин с теб. Никак няма да ти е приятно предполагам. 


WILD_cat, на практика си изразила и моето мнение. Във всеки случаи 6 месеца тръшкане не е 'тръшкащо се дете', а нормален период, през който едното ти дете е минало. След което се е научило да си владее емоциите.

ужас, това сериозно ли го мислиш?
все пак едно дете не се дресира, а се отглежда
децата не трябва да са послушни и не бива да се подчиняват дори на родителите си - те да не са роби?
и с изискванията не трябва да се пркалява

Боже мой!
Теб така ли са те възпитавали? Само това ли си научила от майка си - да слушаш и да се подчиняваш?
Извинявай, но си мноооого крайна.... Детето ти е малко още, гледай да се поправиш докато е време и след някоя друга година - пак ще говорим....

Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?

Когато станат възрастни   

До всички, които се възмутиха от предния ми постинг за послушанието. Мен не мога да кажа как са ме възпитавали, но за всеки случай е било неправилно и се надявам да не си възпитавам децата по същия начин. Изчела съм много книги за гледане на деца. И какво от това - методите описани там просто не работят или поне не за моето дете. Това, че някой е написал книга не значи, че знае всичко. Както виждате много често не можем да си ползваме взаимно  съветите от личен опит по същата причина - защото за различните деца важат различни неща. Никъде не съм казала, че децата трябва да се дресират или да са роби, не знам защо разбирате нещата по този начин. Нито пък съм казала, че не трябва да се взема предвид индивидуалността на децата и техните предпочитания - напротив. По-скоро много от вас се опитват да си моделират децата, вместо да ги оставят да се развиват по своя си път. Това, което имах предвид с послушанието се отнася за съвсем друго. Примерно като му кажеш да не пипа нещо твое, което може да се счупи или повреди или опасни за него предмети, или да не прави опасни за самия него неща. Защото не може да скриеш всичко и да обезопасиш къщата 100%, нали. И за прекалени изисквания не помня да съм споменала някъде. Изобщо не разбирам защо някои хореа срещат трудности при разбирането на посовете ми. Ако не ви е ясно нещо питайте, а не ме изкарвайте, че съм казала нещо, което дори не съм си помислила. Проблемът е по-скоро във вас, защото си мислите тези неща. Може би вас самите така са ви възпитавали като роби и значението на думата послушание го разбирате именно така. Но не и аз.
Освен това има и други книги за възпитание на деца, които вие явно сте пренебрегнали или изобщо не сте чули за тях и затова не сте ги прочели. Ако бяхте щяхте да разберете, че думата послушание всъщност има позитивен смисъл, а не е синоним на роб или домашен любимец

Извинявай, ама какво ми е приятно на мен няма никакво значение - или ще изпълнявам каквото ми каже работодателя или ще си обирам крушите. Самата аз ако съм работодател ще изисквам същото. Това не значи, че няма да се вслушвам в чуждото мнение и да коригирам своето, ако другото е по-умно или пък че няма да се вслушвам в нуждите на подчинените си. Но ако искам една работа да е свършена по точно определен начин, няма да търпя някой да си я върши както той намери за добре, въпреки, че на мен не ми харесва да е така. Предполагам винаги си била подчинена и си имала строги шефове и затова си настроена веднага да мислиш по този начин. Аз пък гледам от шефската гледна точка и за себе си съм права. Не че съм шеф де, ама... определено го предпочитам пред подчинен 

 

NikiFin, извинявай ако си се почувствала засегната 
Прочети отново първият си пост по темата и може би ще разбереш защо някой се е възмутил. Прочети го, ама внимателно. Така все едно не си го писала ти....
Как ти прозвуча?
А иначе - всеки си има правото да избира как ще си възпитава децата.
Тук просто се опитваме да отговорим на конкретно зададен въпрос, а то какво стана - пак я оспамихмеее....